Мановият мед се продуцира от листни паразити - листни въшки и хоботници (по жълъда) в дъбовите гори. Важно условие за добра реколкта на манов мед е наличието на влажност и температура, както и да няма валежи или вятър. Тези условия най- добре са изпълнени в крайморската зона на Странджа и Източна Стара планина.
Пчелите с охота събират този уникален мед от мана , но не трябва да зимуват на него, поради опасността да заболеят от манова токсикоза. Медът е тъмнокафяв, със зеленикав оттенъ, до черно. Основен показател, по който се различава от нектарните е проводимостта на меда - в 10-20 пъти повече. Това се дължи на богаия микроелементен състав.
Мановият мед кристализира по- бавно, освен в случаите на по- високо съдържание на мелицитоза (висш захарид). На вкус той е по- малко сладък с аромат, различен от този на нектарните медове - специфичен. Мановият мед е полезен при чернодробни заболявания, следоперационни състояния и анемии. Поради ниското съдъръжание на полен може да бъде консумиран и от алергични към полен хора.
Най-съществената разлика между мановия и нектарния мед е в съдържанието на минерални вещества, каквито мановият мед съдържа 5—9 пъти повече от нектарния.
В сравнение с нектарния, мановият мед съдържа и по-голямо количество инхибитори, т. е. вещества, които не позволяват развитието на микроорганизми.
Мановият мед в повечето случаи е по-гъст от нектарния, но за сметка на това е по-хигроскопичен — лесно приема въздушната влажност и в по-повърхностния слой често ферментира.