Хранилка за пчели

Хранилката трябва да бъде неразделна част от кошера и винаги да се разполага с резервни хранилки.
Съвременното разборно пчеларство е немислимо без хранилката. Говори ли се за раннопролетно развитие на пчелните семейства, за есенно допълване на запасите от храна, за увеличаване броя на пчелите в семейството или за поддържане силата на семействата през цялата година, веднага се изтъква нуждата от хранилка.
Добрата хранилка трябва да отговаря на някои условия:

1. Да може да се слага по възможност най-близо до пчелите.
2. Лесно и добре да се затопля от пчелното кълбо.
3. При работа с нея да не се мести и да не губи от топлината си.
4. Да не дава възможност на пчелите да излизат и да се разпълзяват навън.
5. Да не се давят пчели в нея.
6. Да бъде евтина и достатъчно здрава.
7. Пчелите да нямат достъп до общото отделение за храната, а да взимат храната от специалното отделение.
8. Лесно и удобно да се почиства и дезинфекцира (обеззаразява).
9. Да се зарежда лесно, без да се безпокоят пчелите,
10. Да може допълнително да се затопля.

В практиката се срещат много хранилки, но единствената, която е най-близо до описаните изисквания, е дървената хранилка.

Удобството на тази хранилка се състои и в това, че може да се използува при всички начини за покриване на гнездото. За да се поддържа храната по-дълго време топла и за да бъде в най-близък досег с голямата маса пчели, хранилката се поставя отгоре върху рамките, в средата на гнездото. Преди това обаче, ако гнездото се покрива с платно, то трябва да бъде изрязано точно по входа на хранилката. Входът за хранилката се разполага напряко на рамките, за да могат пчели от повече междини да влизат в хранилката. По същия начин хранилката се монтира, когато гнездото се покрива с дървена възглавница или покривни дъсчици. И тук се прави напречен прорез и се монтира хранилката. Добре е хранилката отстрани и отгоре да се покрива с допълнителни отоплителни материали, за да се задържа по-дълго топлината на храната, което улеснява вземането и от пчелите. Монтирана веднъж във възглавницата, хранилката стои винаги там, без да се вади, освен когато е необходимо да се измие. Храната се налива в специалното отделение, където пчелите нямат достъп, като се изтегля само капакът. Отделението, откъдето пчелите взимат храната, е покрито със стъкло, за да се наблюдава движението им и да се следи за свършването на храната. Подхранването с тази хранилка е много лесно и може да се извърши и от неопитен човек, дори от дете, без пчелите да го усетят.

Когато в кошери-лежаци се отглеждат по две семейства, на възглавницата се монтират по две хранилки. При тези хранилки не съществува никаква опасност пчелите от двете семейства да се смесят и да се предизвика бой. Хранилките се поставят леко наклонени напред към отделението за вземане на храната от пчелите, за по-сигурно стичане. Такива хранилки имат обикновено вместимост към 1 литър сироп.

Въпреки многото си положителни качества, тази хранилка има и слаби места. Ако дъсчиците и шперплатът не се импрегнират добре с восък или парафин, лесно се овлажняват, издуват се и започват да пропускат сиропа. Неин още по-голям недостатък е невъзможността да се обеззаразява радикално, понеже не понася нито изваряване, нито загряване на суха топлина - на 160-180', - нито пък обгаряне с бензинова лампа. В това отношение за предпочитане е обикновената глинена хранилка (гърненце с куминче за преминаване на пчелите и с капаче отгоре).