Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от януари, 1983 г.



Зимно-пролетната смъртност
к.в.м. д-р Димитър Люцканов
ОВМЦ, Варна

Причините за зимно-пролетната смъртност са проучвани многократно и задълбочено и все още се разкриват някои нови страни или обосновки за по-ярката й изява. Свикнали сме да я обясняваме с наличието на заразни и паразитни болести. В повечето случаи в основата й са допускани грешки от незаразно естество, които са довели до разстройство на нормално протичащия живот на пчелното семейство. Не са редки случаите, когато причината не е само една, затова ле винаги може да се диференцира коя е основната. Важно място да не се допуска завишаването й заема профилактиката.
При зазимяването се допускат грешки, които се отразяват отрицателно върху здравословното състояние на семействата. Профилактичните мерки съдействуват за рязкото намаляване на смъртността. Има се пред вид зазимяването с добре развити, стеснени, затоплени семейства с млади пчели, с достатъчно и качествени, добре подредени хранителни запаси. Кошерите се разполагат на отцедливо и закътано място. Срещу заразните болести като причина за смъртността се включват и профилактичните мерки срещу незаразните. Специфичните пък се определят от епизоотична- та обстановка в района и най-често се отнасят до нозематозата, ва- роатозата и гнилцовите заболявалия по пчелното пило.
Във Варненски окръг през зимата на 1981—1982 г. имаше завишена зимна смъртност на пчелните семейства. Засегнати бяха предимно слаби, заемащи до 5 междурамия семейства. При прегледа, извършван в засегнатите пчелини, праве
ше впечатление доминирането на едни и същи изменения в измрелите семейства. В медовите запаси ясно личеше как при изконсумир- ването им, семейството се е придвижвало нагоре и сред медовите запаси се е получил пресечен конус без храна. В долния си край той е по-широк, а в горния — по-тесен. В отделните пити, в зависимост ©т това, коя част от кълбото е била върху тях (крайна или средна), големината на конуса биваше различна. Пои по-слаби семейства този конус се разполагаше и само между две съседни пити. В горния му край се наблюдаваха умрели пчели вбити в питите. Някои от тях бяха струпани и по горната рамка на питата.
Наблюдаването на тази картина след бурите и известно стабилизиране на времето даваше основание на пчеларите да отдават смъртността на лошото време през зимата. При подробния преглед на останалите живи семейства конусът, очертан в различна степен, при някои от тях бе достигнал до _ горната рамка на питите. Ставаше ясно, че смъртността е вследствие на глад при наличие на достатъчно хранителни запаси, тъй като пчелите в слабите семейства, с малко кълбо, при изхранването си се придвижват нагоре и нямат сили да го изместват вляво или вдясно, напред или назад. Още повече, че през тази зима студените дни продължиха дълго време и не даваха възможност на семействата да разширяват кълбото си. Затова препоръките в засегнатите пчелини бяха — на семействата с вдигнато по-нагоре кълбо веднага да се дадат питки с мед, независимо че според практиката те се дават за подбуждане на семейството. Следващите контролни прегледи убедиха пчеларите в диагнозата. Правеше впечатление, че повечето от умрелите семейства бяха с малко кълбо и с недостатъчни хранителни запаси в средните пити, на които беше разположено кълбото. Сравнително по-го- ляма консумация на хранителни запаси бе наблюдавана в семейства, засегнати по-силно от вароатоза и нозематоза, но изходът при тях въпреки по-правилното зазимяване, беше подобен. Ето защо искаме да обърнем внимание на тази смъртност, особено в по-големите пчелини, където често съществува голяма неизравненост на семействата.
Какво трябва да се направи, за да се намали тя до минимум или да не се допуска? Освен профилактичните мерки от технологично естество, посочени по-горе, препоръчваме следните конкретни действия:
—    Отводките да се правят по-ра- но (май, юни), за да могат до есента да се оформят като редовни семейства.
—    През август да се извърши третирането срещу вароатоза, а при нужда — и срещу нозематоза.
—    При зазимяването средните пити на слабите семейства също да бъдат с по-големи медови венци; топлоизолационните материали да бъдат достатъчни и правилно поставени.
—    Да се дава обратен наклон на кошерите и да се зазимяват на горен вход.
—    До формирането на кълбото да се извършват най-малко по 2 прегледа на слабите семейства и да се следи за състоянието на хранителните запаси, като при нужда се подхранва.
—    Извършване на осведомителни прегледи на слабите семейства през зимата и своевременно подаване на питки с полутвърда храна.