Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от ноември, 1974 г.



Зазимяването не е проста работа

Никола Трендафилов
Бургас

Зазимяването на пчелните семейства е правилно, когато е съобразено с условията, от които зависи успешното зимуване. Преди всичко те трябва да имат достатъчно храна, да се създават условия за поддържане на необходимата топлина, да се предпазят от излишна влага, да се осигури подходяща вентилация и спокойствие.

Една от важните предпоставки за нормалното зимуване е да се подобри съставът на пчелното семейство — в кошера да има повече млади, физиологически неизтощени пчели. Знае се, че пчелите, излюпени през различно време на сезона, нямат една и съща продължителност на живота. Проф. Таранов (СССР) е установил, че излюпените през април пчели живеят 23,6 дни, през май - 26,5, през юни — 29,3, през юли — 33,2, а излюпените през август и през септември живеят от 190 до 200 дни. 

Явно е, че интензивното отглеждане на пило и усилената работа изтощават пчелите и скъсяват живота им не с дни и седмици, а с месеци. Семействата, зазимени с повече млади пчели, зимуват по-леко, по-добре понасят природните несгоди, отглеждат повече пило и в ранна пролет се развиват по-бързо. Поради това една от грижите на пчеларя е да създаде условия за отглеждане на повече млади пчели.

Оставената за зимата храна трябва да бъде достатъчна, доброкачествена и така разположена в гнездото, че да е достъпна за пчелите през цялата зима. Питите, върху които ще се образува кълбото, да имат не по-малко от 2 кг мед. Практиката да се оставят в средата на гнездото празни пити или пити с малко мед е погрешна и създава опасност семейството да загине от глад, въпреки че в кошера има достатъчно мед.

Пчелите имат способност да регулират топлината в гнездото. През зимния сезон, когато не се отглежда пило, тя е между 15—26 градуса. Пчелите реагират бързо на всяко отклонение от нормалната температура за различните сезони и се стремят да я поддържат в границите на необходимата им в дадения момент. Те поддържат температурата в гнездото, като отделят топлина в резултат на интензивната обмяна на веществата в техния организъм. 

През зимата, когато външната температура е под нулата, пчелите се събират на кълбо. Тези, които се намират по периферията на кълбото, образуват нещо като обвивка. Нейната дебелина се мени в зависимост от външната температура. Колкото по-голяма е разликата между температурата в кошера и навън, толкова повече енергия изразходва семейството, за да поддържа топлината в гнездото. Безспорно това става за сметка на храната. Една от целите на зазимяването е да се подпомогне семейството, за да поддържа необходимата му топлина. Практически това се постига, като се стесни гнездото и се поставят изолационни материали.

Установено е, че 70—80% въздушна влага в гнездото е нормална и жизнено необходима за пчелите, а по-високата е вредна за тях през зимата. За отстраняването й се дават разни препоръки, но и досега не са посочени сигурни средства. Често пъти при първия осведомителен преглед намираме много влага в гнездото, макар че още при зазимяването сме взели предпазни мерки да не влиза вода отвън. Изобилната влага затруднява дишането на пчелите и в някои случаи може да стане причина да загине цялото семейство. Мокрите изолационни материали губят качествата си и стават добри проводници на студа. Нещо повече, ако по една или друга причина не се отстранят своевременно, когато започне да се отглежда пило, температурата в гнездото се повишава, водата в тях се изпарява, а температурата се понижава. Това налага пчелите да изразходват много повече енергия, за да поддържат необходимата им топлина, която сега трябва да бъде не 25°С, а с десет градуса повече.

Топлият въздух поглъща и задържа повече влага, но щом се охлади, границите на насищането се променят, той става пренаситен и част от влагата се отделя под формата на малки капчици. Те се полепват по охладените предмети и образуват роса. Същите процеси протичат и в кошера. Топлият въздух в гнездото съдържа и водни пари, които се отделят при дишането на пчелите. При застудяване на времето през зимата стените на кошера силно се охлаждат и температурата в него се понижава. Охладеният въздух става пренаситен с влага, която полепва на малки капчици по стените, по преградната дъска, по крайните пити в гнездото и по изолационните материали. Явно е, че основната причина да се появи влага в кошера е понижаването на температурата в него. Ако пчеларят така е зазимил пчелните семейства, че е създал условия да се запази по-добре топлината в кошера през зимата, до известна степен той е разрешил и проблема за влагата.



​Всичко това подсказва, че трябва да се държи сметка и за външното изстудяване на кошерите през зимата. Правилна е препоръката през този сезон те да се поставят на по-закътани места, запазени от студените ветрове, зад стени, огради, навеси и др. Като ветрозащитни съоръжения могат да се използват и подвижни стени, високи до 1,5 м, направени от пръти или слънчогледови стъбла. В пчелина се поставят на групи по няколко кошера, наредени един до друг, а зад тях се закрепват с колове ветрозащитните стени. В някои страни ползват кожуси от найлон или други непромокаеми материали. Между тях и стените на кошера н покрива се поставят летвички, за да се получи 5—6 см празно пространство, което служи за изолатор и предпазва кошера от изстудяване. При нашите условия ще бъде достатъчно кожухът да обгръща стените и покрива, а лицето на кошера да бъде открито.

Въглеродният двуокис, който пчелите издишват, подтиска жизнените процеси у тях и ги поддържа в полусънно състояние през зимата. Щом тази концентрация се увеличи, пчелите повишават температурата в кълбото и разликата в топлината на въздуха в кошера и вън от него става по-голяма, следствие на което замърсеният с въглероден двуокис въздух излиза през горния вход, а чистият влиза в кошера през долния вход. Препоръчва се през зимния период горният вход да се оставя напълно отворен, а долният да се намалява на 2—3 сантиметра. Някои дори препоръчват напълно да се затвори.