Пчелните семейства притежават удивителна способност да поддържат в пчелните гнезда необходимите им условия независимо от външните условия. Често обаче това им струва много сили, енергия и консумация на повече храна. Ето защо чрез намесата в живота на пчелите пчеларят се стреми да ги подпомогне в това отношение. Едно от постоянните условия, от които зависи нормалната дейност на пчелите, е топлината в гнездото. При отглеждане на пило е известно, че пчелите поддържат около него температура около 34° С независимо от външната температура. През неактивния сезон, т. е. през времето, когато не се отглежда пило, температурата в гнездата е много по-ниска и се движи при нашите условия в границите от 14 до 28° С и рядко повече. От друга страна, кошерите, в които живеят пчелите, в по-малка или в по-голяма степен пропускат топлина, вследствие на което се охлаждат гнездата. Това изисква допълнителни усилия и разход на храна от страна на пчелите при тяхната дейност. За облекчаване на пчелите в това отношение трябва да се вземат необходимите мерки за намаляване на топло отделянето, когато това е необходимо. Това може да се постигне преди всичко, когато се затоплят добре кошерите отгоре. Затопля се, като над покривните, дъсчици или покривното платно се постави плътна възглавница (горна възглавница), дебела най-малко 7-8 cm и добре запълнена със затоплителен материал. Не са редки случаите, когато отгоре се държи не възглавница, а празна възглавнична рамка, а при много корпусните кошери над покривната дъска няма такава възглавница. Липсата на плътна горна възглавница причинява значително изстудяване на гнездата през зимата и пролетта, а през лятото, обратно, през капаците става прегряване на кошерите и свличане па част от питите. Ето защо плътни горни възглавници трябва да имат всички кошери през всяко време на годината. Допълнително затопляне отгоре може да се получи, като под горната възглавница се поставят няколко вестника или амбалажна хартия, но така, че да не се показват извън стените на кошера. От значение е също така дъната добре да затварят кошерите отдолу и входовете да са намалени съобразно със силата на семействата. Всички пукнатини по стените и дъната трябва да се запълнят добре с маслен кит, глина или в краен случай с парцали. Капаците трябва добре да затварят кошерите. Отвън кошерите трябва да бъдат добре боядисани с блажна боя. Стесняването на гнездата и страничното им затопляне са също така важни условия за поддържане на необходимата температура. През есента, зимата и част от пролетта пчелните семейства имат относително малко пчели и заемат само част от плодниците. За да не се разсейва топлината, в гнездата се оставят толкова пити, колкото пчелите покриват добре. Излишните пити се изваждат, гнездата се ограничават с преградни дъски, а празното пространство зад тях се запълва със затоплителен материал. Най-добре е за целта да се използват странични възглавнички, добре запълнени със затоплителен материал; Те представляват тюфлечета (без дървени рамки) с размери, малко по-големи от вътрешните размери в кошера (за да се получи добро уплътняване), и дебелина 10-12 cm. За всеки кошер трябва да има поне по една такава възглавничка. При много корпусния кошер няма преградни дъски и странични възглавници. Стесняването става, като се снемат цели корпуси. Гнездата трябва да се стесняват внимателно, съобразно със сезона и състоянието на семействата. През втората половина на лятото и началото на есента гнездата не бива да се стесняват силно, макар че пчелите намаляват, защото времето е горещо. Частично стесняване се извършва при подготовката за зазимяване, а пълно - при самото зазимяване. След зимуването, ако се налага (поради отслабване на отделни семейства), може да се извърши допълнително стесняване на гнездата. При тези стеснявания от гнездата се изваждат предимно стари и празни пити, пити с много търтееви килийки, силно разтегнати, с неправилни килийки и недоизградени пити. При зазимяването се изваждат ново изградените пити, в които не е отглеждано пило. В края на зимата и в началото на пролетта поради ниските температури отглеждането на пило в кошерите значително се затруднява. Ето защо своевременното стесняване на гнездата и затоплянето им са от голямо значение. Това много улеснява нормалното отглеждане на пило и правилното развитие на семействата независимо от резките колебания на външната температура. С напредването на пролетта в семействата се натрупват все повече пчели и гнездата започват да стават тесни. Стесняването вече започва да пречи на нормалната дейност на пчелите. Това налага да започне разширяване на гнездата. С разширяването не бива да се избързва, но не бива и да се закъснява. И в двата случая се получават отрицателни резултати. Времето за разширяване на гнездото се познава по това, че от вътрешната страна на преградната дъска има достатъчно пчели и част от тях минават зад нея. Друг показател е пилото. Разширяване се извършва, когато то достигне до предпоследната, т. е. ако на третата пита откъм преградната дъска има достатъчно пило, трябва да се извърши разширяване. Ако има пило на предпоследната или на последната пита, това е указание за закъсняване с разширяването. Такова закъсняване причинява задържане в развитието на семействата, което може да има като последица подготовка за роене или намаляване на медодобива. Разширяването отначало трябва да се извършва със светлокафяви пити, напръскани с рядък захарен сироп, като се дава по една пита на семейство. Тя се поставя между крайната пита с пило и следващата пита с мед и прашец. Когато настъпи по-постоянно топло време и в семействата се натрупват достатъчно пчели, разширяването може да стане и с по-нови пити, като се поставят между пилото. В този случай може да се дадат и по две пити на семейство, като едната се поставя до крайната пита с пило, а другата - в средата на гнездото. При започване на восъкоотделянето разширяването се извършва с рамки, в които са монтирани восъчни основи. Целта е да се изградят нови пити. При тези разширявания преградните дъски и затоплителните материали не се изваждат от кошерите, докато това е възможно. При 12-рамковите кошери, след като пчелите заемат изцяло плодниците, гнездата се разширяват, като се поставят магазините. При много корпусните кошери се поставя втори, а впоследствие - трети корпус. В този случай горните възглавници отиват над магазините или ново поставените корпуси, но никога кошерите не се оставят без тях. Непосредствено преди и по време на главната паша семействата достигат максимална сила и се нуждаят от най-голям обем на гнездата. От друга страна, тогава има сравнително високи температури. Всичко това изисква максимално разширяване и добро проветряване на кошерите, които се осигуряват чрез разширяване докрай на гнездата и входовете на кошерите и чрез поставяне на допълнителни магазини и корпуси. При горещо време и наличие на нектароотделяне дъната на кошерите се пускат надолу с няколко сантиметра, за да се осигури по-добро проветряване. Ако кошерите са изложени цял ден на слънце, добре е да се засенчат, като отгоре и отстрани се покрият с подръчни материали. За целта най-често се използват плевелна растителност, клони от широколистни дървета и храсти, царевични стъбла и др. Своевременното и правилно затопляне, стесняване и разширяване на пчелните гнезда ще помогнат на пчелните семейства не само за доброто им развитие, но ще допринесат и за получаване на по-голяма продукция от тях.