Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от декември, 2003 г.



Защитно-мелиоративни и ландшафтни мерки в помощ на пчеларството
Ландшафтен архитект Желю Ганчев

Вятърът оказва отрицателно въздействие върху пчелното семейство както през активния, така и през неактивния период. Един от начините за намаляване на вредното влияние на вятъра върху работата на пчелите е изграждане на ветрозащитна стена на пчелина.

Във връзка с това е необходима яснота относно предпоставките за възникване на вятъра, неговите елементи и промените, които настъпват във ветровия режим под влияние на препятствието.

Елементите на вятъра са скорост, посока и роза на ветровете.
За намаляване на вредното влияние на вятъра в неурбанизираната природна среда най-удачна е растителната ветрозащитна стена - т. нар. жив плет или зелен пояс. С изграждането на такава стена се цели промяна на ветровите параметри, защита от шум, аерозолно замърсяване, от погледи, пожари и други. В откритата равнинна местност върху вятъра оказват влияние различни сили, но въздушният поток се движи ламинарно (послойно) на активната повърхност. При наличие на защитна стена картината се променя.

В зависимост от конструкцията си стената може да бъде плътна, продухваема отдолу, продухваема отгоре или продухваема по цялата височина. Влиянието на плътната защитна стена върху силата на вятъра с значително, но защитният ефект е малък (фиг. 1).


При продухваемите растителнозащитни стени скоростта на вятъра в защитеното пространство намалява с 10 % до 30 % спрямо първоначалната скорост на разстояние 20 h - 25 h от защитната стена, (h - височина на стената). При h = 2,0-2,5 метра защитният ефект е 40-50 метра.

Не винаги медоносната растителност може да се окаже в достатъчно количество и в близост до пчелина.
Една от формите за устойчиво развитие на пчелните семейства и нормален ритъм на тяхната медосъбирателна и опраш- ваща дейност е скъсяването на разстоянието между медоносната растителност и пчелина. Такива функции може да поеме описаната по-горе растителна ветрозащитна стена, изградена от медоносни растения с интензивен и продължителен цъфтеж в периоди, когато главните ме- доноси вече са прецъфтели и близката естествена флора е бедна на нектаро- и прашецодай- ни растения. Казаното дотук дава основание за следните заключения:
•    Чрез създаване на ветро-, шумо- и аерозолни защитни растителни стени може да се постигне желаната от пчеларя положителна мелиорация на климата в припчелинната площадка;
•    С помощта на растителната ветрозащитна стена значително се приближава нектаро- и прашецодайната растителност до пчелина и се скъсява пътят на пчелите от кошерите до медоносните източници;


​•    Засаждането на едроразмерни медоноси между кошерите с рехава (ажурна) корона подобрява микроклимата и естетиката на пчелина и спестява в горещите летни дни труда за засенчване на кошерите.