Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от август, 1974 г.



За заменянето на меда със захар
доц. Бижо Бижев
СА “Г.  Димитров“ в София

 
Частичното попълване на хранителните запаси на пчелните семейства през есента със захарен сироп се практикува отдавна. Известно е също така, че през есента част от меда в гнездата може да се центрофугира и да се заменя със захарен сироп.

През последните години у нас масово се разпространи практиката да се вземат част от зимните медови запаси на пчелните семейства не само с цел да се подобри зимуването, но и да се повиши стоковата продукция. Не са редки случаите, когато в големите обществени пчелини се центрофугира всичкият мед и семействата се оставят да зимуват изключително на захарен мед. В отделни случаи се стига до вредната практика през есента да се изважда и преработеният захарен сироп, а след това въпреки неблагоприятните условия пчелите да се подхранват продължително време, без да се държи сметка в каква насока ще се изменят техните физиологични и стопански полезни качества.

В литературата се срещат противоречиви данни за влиянието на частичното или цялостното подменяне на меда със захар. Резултатите от проведените тригодишни опити от Б. Митев в Опитната станция по пчеларство в София показват, че когато медовите запаси се заменят частично и пълно със захарен сироп, семействата от опитната и от контролната група консумират еднакво количество храна. По време на главния пролетен преглед най-добро е било състоянието на пчелните семейства, зимували на захар. Пролетното развитие на тези семейства също е било най-добро. През главната паша те са имали 8,15% повече пчели от контролната група, дали са 115% по-висока продукция и 88,8% по- голям чист доход от зимувалите на чист мед. За съжаление авторът отчита този факт, без да обясни подробно на какво се дължи тази голяма разлика в продукцията от семействата в опитната група.

Мартинов (Пчеловодство, кн. 1, 1974 г.) съобщава данни на чужди автори, които са констатирали отрицателно влияние на есенното преработване на захарен сироп върху пчелите. Установено е, че тогава се намалява количеството на ферментите в глътъчните им жлези и продължителността на живота се съкращава с 24,6 на сто. Според други автори това оказва влияние и върху физиологичната подготовка на пчелите за зимуване — количеството на азота в коремчетата на пчелите се намалява с 20%, наблюдава се дегенерация на глътъчните жлези и на мастното тяло. Тези изменения в организма на пчелите оказват отрицателно влияние върху тях през следващата пролет.

Проведените от Мартинов опити, за да доизясни влиянието на храненето на пчелите със захар през есента върху техните физиологични и стопански качества, показват, че семействата зимуват по- добре върху захарен мед, смъртността им е по-ниска, по-малко пчели са поразени от нозематоза. По време на зимуването опитните семейства са изразходвали средно по 1,9 кг по-малко храна, вследствие на което натовареността на дебелите черва на пчелите с екскременти през периода на зимуването е по-малка. Авторът предполага, че прекомерното натоварване на ректума през зимния период помага да се увеличи смъртността през зимата. Затова пчелните семейства, които са зимували на захарен мед, през пролетта са поздрави и жизнеспособни.

Изследванията на взетите проби пчели за състоянието на някои ви вътрешни органи и за съдържанието на резервни хранителни вещества показват, че при подготовката за зимуване заедно с натрупването на резервни хранителни вещества във вътрешните органи се наблюдават някои изменения. Есенното хранене предизвиква дегенерация на глътъчните жлези, на мастното тяло и на яйчниците. Тези органи били значително по-слабо развити у пчелите, хранени със захар.



​Пчелите, които са преработвали захарен сироп през есента, физиологически са по-лошо подготвени за зимуване.

Резервните хранителни вещества във вътрешните им органи намаляват. Недостигът на резервни хранителни вещества, преди всичко на белтъчините, в резултат на преработката на захарния сироп, предизвиква относително слаба интензивност на обменните процеси в организма на пчелите както по време на зимуването, така и в началото на пролетта. В резултат на това в момента, когато започва да се отглежда пило, количеството на белтъчините в пчелите в тези семейства е по-малко и началният темп на развитието е по- бавен. Едва по-късно, когато пчелите започнат да пренасят големи количества цветен прашец, недостигът на резервни хранителни вещества се попълва. Опитите са показали, че пчелите на опитната група са консумирали по това време 48,9% повече прашец.

При нашите условия подхранването на пчелите със захарен сироп през август оказва слабо влияние върху натрупването на резервни вещества в тялото им, тъй като по това време те все още могат да събират пресен прашец за компенсация на загубата при преработката на сиропа. Колкото по-късно се направи това подхранване и колкото е по-продължително, толкова по- голямо е отрицателното влияние върху подготовката на пчелите и върху обменните процеси по време на зимуването и в началото на пролетта. В тези семейства разходът на енергия за отглеждане на пило е силно понижен, тъй като енергията се покрива главно за сметка на резервните вещества, отложени в тялото на пчелите през време на подготовката им за зимуване. При това положение развитието на семействата в началото на активния сезон се задържа, а това се отразява върху подготовката им за използване на главната паша. Крайният резултат е непълноценното оползотворяване на първата главна паша и получаването на ниска стокова продукция.

По-тежко е, ако в късна есен се извади захарният мед и на пчелите отново се даде захарен сироп за зимна храна. Ако в питите няма прашец, не може да се попълнят резервните вещества в тялото на пчелите. Това води до масово намиране още по време на зимуването или към края на зимата, семействата бързо отслабват, а не са редки случаите и да загиват.
От друга страна, трябва да се има предвид, че по своите качества захарният мед като храна за личинките в никакъв случай не може да се сравнява с нектарния. Какво е неговото влияние върху изхранването на личинките, още не е изяснено. Не е проучено добре как се изменят стопанските полезните качества на семействата при такова свръхнатоварване на пчелите.

Въпреки, че от икономически съображения, а в районите с нозематоза и от епизоотична гледна точка можем или трябва да се вземе част от меда през есента и да се замени със захар, това неминуемо ще се отрази отрицателно върху пролетното развитие през следващата година. За районите с ранна главна паша това ще има такива последици, които едва ли биха оправдали вземането на част от меда. Ако въпреки всичко тока се наложи, то трябва да стане по- рано, за да се засегнат в по - малка степен в края на сезона пчелите, които ще отглеждат първото пило. При късното подхранване със захарен сироп и най-младите пчели участвуват в преработката при крайно неблагоприятни условия и липса на прашец, а последиците от това за зимуването са неблагоприятни.