Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от ноември, 1974 г.



Взаимоотношения между пчелите и пилото

н. с. Неделчо Стоилов
Опитна станция по пчеларство в София
 
Пчелното семейство е съставено от различни по устройство и функции индивиди: майка, търтеи и пчели-работнички. Те изпълняват определена дейност и помагат за по-съвършеното извършване на работата в семейството като цяло. С разделянето на функциите обаче отделните индивиди загубват способността за самостоятелен живот, затова пчелното семейство представлява цялостна биологична и производствена единица. Съвместният живот поражда определени взаимоотношения между отделните форми. При медоносните пчели връзката между майката, работничките, търтейте и личинките се осъществява чрез хранителните контакти.

Особено интересни са взаимоотношенията между възрастните пчели-работнички и пилото. Пчелите градят восъчни килийки с различна форма и големина — работнически, търтееви, майчини и от това зависи какви яйца ще снесе майката в тях — неоплодени или оплодени. Развитието на личинките от неоплодени яйца е генетически предопределено и независимо от храненето от тях се развиват нормални хаплоидни търтеи. Когато личинките произхождат от оплодени яйца, които са хомозиготни по полов ген, излюпените от тях търтеи са диплоидни. При естествени условия такива търтеи не се срещат, защото пчелите разпознават диплоидните- мъжки личинки още в най-ранния стадий от развитието им и ги изяждат. Така пчелите отстраняват ненужните за семейството диплоидни търтеи.

От хетерозиготните по полов ген оплодени яйца се излюпват работнички или майки. Това зависи от пчелите, които чрез регулиране на храненето определят развитието на едната или на другата форма.

В продължение на три дни пчелите хранят всички личинки с млечице. След третия ден храненето се диференцира. Личинките, излюпени от неоплодени яйца в търтееви килийки и от оплодени яйца в работнически килийки, започват да се хранят със смес от мед и прашец. Така се развиват нормални хаплоидни търтеи и пчели- работнички. Личинките в маточниците получават само пчелно млечице и от тях се развиват майки. Така видът на храната определя морфологическите и функционалните различия между майките и пчелите-работнички. За отглеждането на пилото, кърмачките се нуждаят от прашец, за да произведат повече млечице.

Много данни дават основание да се предполага, че между възрастните пчели и личинките съществува взаимна обмяна на храна. Такова мнение е изказал още Лайнбург (1924). Той е наблюдавал поведението на пчелите-кърмачки, които се грижат за пилото. От момента на снасянето на яйцето до запечатването на килийката с личинката кърмачките посещават килийната около 10 000 пъти. Фри (1969) установил, че пилото влияе върху дейността на пчелите-събирачки. Ако личинките се отстранят от кошера, активността на излизащите за храна пчели намалява от 88 до 47 процента. Въз основа на този факт авторът предполага, че пилото отделя ферохормони, които се възприемат от събирачките.

Много данни показват, че пилото влияе върху морфологическото състояние на някои вътрешни органи на пчелите. Перепелова (1928) и Таранов (1947) съобщават, че ако се постави пита с млади личинки в семейство, което се готви да се рои, броят на пчелите със силно развити яйчници намалява. По данни на Жеребкин (1965) в нормално семейство глътъчните жлези на пчелите-работнички са максимално развити, само когато в кошера има достатъчно пило. Опитите на Жеребкин (1970) показват, че при наличие на пило или екстракт от него глътъчните жлези, мастното тяло и яйчниците на пчелите-работнички силно се развиват, а младите пчели, конто не отглеждат пило, тези органи са по-слабо развити. 

Авторът предполага, че като посещават личинките пчелите-кърмачки получават от тях биологически активни вещества от типа на телергоните по класификацията на Киршенблат (1952), които влияят върху физиологическото им състояние. В резултат на това се повишава потребността от белтъчна храна (прашец) и силно се развиват глътъчните жлези, мастното тяло и яйчниците. Това принуждава пчелите да трупат запаси от прашец и мед.

Пчелите притежават способност да създават постоянни, близки до оптималните, условия на животно отношение на храненето, температурата, влажността на въздуха и на газообмена в кошера. Когато няма пило, температурата в кошера се движи от 14 до 35°С и колебанията в значителна степен съответствуват на промените на външната температура. С появата на пилото температурата в гнездото се повишава и се поддържа почти постоянно около 35°С.

 Херен (1952) е установил, че пчелите усещат промените на температурата от 0,25°С. Пилото също е твърде чувствително. Опитите на Музалевски (1931) показват, че при температура 20°С то загива след 11 дни, а при 25°С — след 8 дни. Когато температурата е 27°С пчелите се излюпват, но веднага загиват, при 30°С се излюпват 4 дни по-късно; при 35°С се излюпват в нормалните срокове, а при 40°С пилото загива. Ако температурата спадне под 34°С, пчелите засилват обмяната на веществата и повишават телесната си топлина, струпват се по питите с пило и по този начин се получава по-висока температура на единица площ от питата. 

Едновременно с това нараства и разходът на храна. С повишаване на температурата до нормалната, пчелите отново заемат по-голяма площ и на питите с пило остава малка част от тях. Броят на пчелите, които покриват питата с пило зависи от външната температура и от затоплянето на гнездото. В кошери с добре затоплени гнезда еднаквите по сила семейства заемат по-голяма площ от питите, отколкото в незатоплените. Върху питите без личинки, може да се намерят до 400—500 пчели, но на питите с пило се изброява определено число пчели в зависимост от външната температура. Така се осигуряват необходимите условия за отглеждане на личинките. При прегряване пчелите по питите с пило намаляват до известна, степен, след което с по-нататъшното повишаване на температурата пчелите започват усилено да вентилират, а ако това е недостатъчно, те изпаряват водата от гнездото.

Чрез вентилацията се осъществява и обмяната на въздуха, която зависи от наличието на пило в кошера. До запечатването на килийните с пило около 7000 личинки (1 пита) при температура 35°С за 1 час поглъщат 1300 см3 кислород и отделят 1048 см3 въглена киселина. От запечатването до какавидирането обмяната на веществата намалява, но след това отново се усилва. През зимата, когато няма пило, пчелите се нуждаят от около 15 пъти по- малко въздух, в сравнение с летния период.

За да се създадат оптимални условия за живот на пилото, пчелите поддържат и определена влажност на въздуха в гнездото. Според някои автори тя е 45— 60%, а според други — много по- висока — 75—85 процента. Влагата се регулира също чрез вентилиране, за което пчелите изразходват много енергия. Заедно с нектара пчелите внасят в кошера и вода, част от която те използват, а по-голямото количество се отделя от гнездото във вид на водни пари при вентилацията. Ако няма нектар пчелите носят вода отвън. 

Регулирането на влажността е в тясна връзка с температурата и обмяната на въздуха. Според наблюденията на Линдауер (1954) пчелите поставят капки вода между капачетата на запечатаното пило и върху летвите на рамките, а в незапечатаните килийки я поставят над личинките. Някои пчели свиват и изправят хоботчето, към което е прикрепена капчица вода. При изпарението на водата се понижава температурата и се повишава влажността на въздуха в гнездото.

Взаимоотношението между пчелите и пилото е тясно свързано с отделянето на восък. Най-много восък се отделя, когато в кошера има нектар, прашец и пило във всички стадии на развитие, от което постоянно се излюпват млади пчели. Опитите на Таранов (1936} показват, че отделянето на восък и отглеждането на пило са взаимно свързани. Когато пчелите изпълняват едновременно двете функции, най-пълно се проявява способността им да отделят восък и да хранят личинките. Хистологичните изследвания са показали, че най-силно са развити клетките на восъкоотделителните жлези на тези пчели, които едновременно отделят восък и хранят пило. Колкото повече личинки отглежда една пчела и колкото по- добре се храни, толкова повече восък отделя.

Съществува тясна зависимост и между интензивността на отглеждане на пилото, темпа на растежа и добива на мед. Установено е, че общото количество на пилото се увеличава в зависимост от степента на нарастване на семействата. С това се потвърждава преимуществото на силните семейства, които са способни към началото на главната паша да отгледат голям брой пчели. Интензивността на отглеждане на пило обаче намалява с увеличаването на силата на семействата. В силните семейства пчелите са заети по-малко с работа по отглеждане на пилото, тъй като на една пчела се падат относително по-малко личинки в сравнение със слабите семейства. Това именно им осигурява възможност по-добре да използват пашата и да натрупват повече мед. 

Познаването на биологичните особености на пчелите има важно практическо значение. То позволява на пчеларя навреме й компетентно да се намесва в естествените процеси в семействата с цел да ги подпомогне и да получи по-висока продукция.