Кръвоносна система. Устроена е просто. Състои се от един кръвоносен съд, преминаващ по дължината на тялото. Частта, която се намира в коремчето, се нарича сърце, а останалата - аорта. Сърцето е съставено от пет свързани помежду си отделения (камери). От двете страни на всяка камера има по един отвор (остий). Остиите притежават клапи, отварящи се само навътре. Така кръвта може да навлиза в сърдечните камери, но не може да излиза обратно. Аортата е тънка тръбичка, която излиза от сърцето, преминава през гърдите и завършва отворено в главата. При преминаването през гърдите образува 18 извивки, които уравновесяват кръвното налягане. През тях се извършва активна газова обмяна. Хемолимфата (кръвта на пчелата) се обогатява с кислород и облива мозъка на насекомото. Под сърцето е разположена тръбната диафрагма, а между нервната верига и храносмилателния канал - коремната диафрагма. Диафрагмите разделят коремната кухина на три отделения (синуси). Те имат отвори и могат да се свиват, което дава възможност на кръвта да преминава от един синус в друг. Хемолимфата е прозрачна бледожълта течност, състояща се от плазма и хемоцити. Плазмата има слабо кисела реакция (рН 6,2 - 6,8). Съдържа белтъци (6 - 7%), аминокиселини (до 10%), мазнини (до 5%), гликоза (до 4,4%), минерални вещества, разнообразни ензими, хормони, разтворени газове (кислород и въглероден двуокис) и пигменти. При пчелите хемолимфата не съдържа фибриноген и не се съсирва. Движи се в тялото благодарение на ритмичното свиване и разпускане на сърдечните камери, дишането и вълновидното движение на тръбната и коремната диафрагма. Сърцето се свива 60 - 150 пъти в минута в зависимост от състоянието на пчелата. Придвижването на хемолимфата в пипалата, краката и жилките на крилата се осигурява от намиращи се в основата им местни пулсиращи органи (пулсиращи мехурчета). Те се свиват независимо от пулсациите на сърцето. Храносмилателна система. Представлява тръбичка с няколко разширения и обща дължина при майката 39mm, при работничката 35mm и при търтея 47mm. Съставена е от три дяла: преден, среден и заден. Предният дял се състои от глътка, хранопровод, медово стомахче и мускулест стомах. Глътката е малко разширение, което се намира в главата. Тук се излива част от секрета на плюнчените жлези. В пчелния организъм се наблюдават следните плюнчени жлези: Горна челюстна жлеза. Развита е добре при работничките и много добре при майката. При търтея липсва. Най-силно секретира до 20-ия ден след излюпването на пчелата работничка. Отделяното вещество влиза в състава на пчелното млечице, с което се хранят ларвите. При майката отделя секрет, който е основна съставка на маточното вещество. Глътъчна жлеза. Разположена е в основата на глътката. Добре е развита при работничките, при търтея липсва, а при майката има само зачатъци. Отделя секрет, който е една от съставните части на млечицето. При летящите пчели глътъчната жлеза отделя ензима инвертаза, разграждащ сложните захари. Теменна жлеза. Разположена е зад надглътъчния ганглий. Развита е слабо при търтея, добре при работничките и много добре при майката. Секретът й служи за смазване на хитинените части на хоботчето. Пчелите работнички разтварят с този секрет сухата захар и кристализиралия мед. Гръдна жлеза. Намира се в гърдите на пчелата. Има резервоар с триъгълна форма. Развита е в еднаква степен при майката, търтеите и работничките. Секретът й съдържа ензими, необходими за храносмилането. Хранопроводът във вид на тънка тръбичка пронизва цялата гръдна част и навлиза в коремчето, където се разширява значително и образува медовото стомахче - ципесто образувание, чийто обем при определени условия се увеличава. Медовото стомахче е добре развито при пчелите работнички. То служи като резервоар за складиране и пренасяне на нектар, мед и вода. В него частично се преработва нектарът. В задния му край се намира мускулестият стомах, състоящ се от глава и ръкав. На главата, вдадена навътре в медовото стомахче, има четириделна клапа, която пропуска необходимата храна към следващите дялове на храносмилателната система и не допуска обратно навлизане на съдържанието от средното черво в медовото стомахче. Средният дял се нарича средно черво или същински стомах. Представлява тръбичка, дъговидно разположена в коремчето. При пчелата работничка средното черво е дълго 10mm, при майката - 13 mm, при търтея - 19mm. Повърхността на средното черво е силно увеличена от големия брой напречни гънки. В предния дял на същинския стомах се отделят храносмилателни сокове и се обработва приетата храна, а в задния край се всмукват хранителни вещества от храната. Задният дял се състои от две части: тънко и дебело черво. Тънкото черво е тясна извита тръбичка, обвита отвън със здрави мускули, а от вътрешната страна е снабдена с многобройни обърнати назад израстъци. Благодарение на тях при перисталтиката се ускорява придвижването на екскрементите в дебелото черво. Дебелото черво има вид на тръбичка. Отвън е покрито с мускулест слой. Стените му се разтягат силно и обемът му се увеличава значително. Голямата му вместимост (45 - 50mg) има голямо значение, тъй като пчелите могат продължително време да не се освобождават от екскрементите. Така се улеснява зимуването. В предния край на стената на дебелото черво се намират 6 ректални жлези, отделящи ензима каталаза. Секретът им има консервиращо действие и предпазва от гнилостни процеси. Дебелото черво завършва с анален отвор. Отделителна система. Главните й органи са малпигиевите тръбички - тънки удължени тръбички (80 - 100), свободно плаващи в коремната кухина. Единият им край се влива в мястото на съединяването на същинския стомах с тънкото черво. Малпигие-вите тръбички поемат от хемолимфата вредните за организма вещества и ги отдават на тънкото черво. Определена роля на отделителни органи играят и екскреторните клетки, намиращи се в тялото на пчелата. Дихателна система. Състои се от голям брой въздухоносни тръбички - трахеи, които оплитат като гъста мрежа всички вътрешни органи. Трахеите се разклоняват на все по-тънки тръбички, наречени трахеоли, и достигат отделните клетки. Освен това в тялото на пчелата има специално устроени въздухоносни мехурчета. Те служат за резервоар за запасен въздух, намаляват относителната маса на пчелата при полет (аеростатично значение), осигуряват механична вентилация на трахейната система и запасно пространство за доразвиване на някои органи (половата система, медовото стомахче и др.). Трахеите са постоянно отворени тънкостенни тръбички с хитинен слой, който им осигурява устойчивост и здравина. В трахеолите и въздухоносните мехурчета липсва хитинен слой и когато в тях няма въздух, те са свити. Въздухът постъпва през дихалца - малки отворчета от двете страни на тялото. На гърдите при всички индивиди от семейството има три двойки, на коремчето на пчелата работничка и на майката - шест двойки, а на търтея - седем двойки. При спокойно състояние на пчелите дихалцата са затворени, а при летеж са широко, отворени. Дихалцата могат да регулират навлизащия през тях въздух. При свиването на коремчето пчелата издишва, а при разширяването му вдишва. Въздухът постъпва през коремните дихалца и излиза през гръдните ) Обмяната , на газовете в трахеолите се извършва през дифузия. Пчелата прави 40 - 150 дихателни движения в минута в зависимост от температурата, физиологичното състояние и други условия. Нервна система. Дели се на централна, периферна и вегетативна. Централи ат а нервна система се състои от надглътъчен ганглий, подглътъчен ганглий и коремна нервна верига. Надглътъчният ганглий е разположен над глътката и се състои от три взаимосвързани части: предна, средна и задна. С предната част са свързани зрителните нерви, възприемащи дразнене от очите. Средната част инервира антените. От задната част излизат нерви за храносмилателната система, горната устна и надглътъчния ганглий. В подглътъчния ганглий има особени струпвания на нервни клетки, т. нар. гъбовидни тела, които се смятат за центрове на висшата нервна дейност на пчелата. Подглътъчният ганглий е свързан с надглътъчния и е начало на коремната нервна верига. От него излизат разклонения, инервиращи горните и долните челюсти и долната устна. Коремната нервна верига се състои от две нервни вериги, успоредни една на друга, минаващи по долната страна на коремчето. На две места в гърдите и на пет в коремчето нервните вериги се съединяват в нервни възли. От първия нервен възел в гърдите излизат нерви за предните крака, от втория - за крилата, за средните и задните крака, за гръдните мускули и за първия коремен сегмент. Коремните нервни възли изпращат разклонения към съответните сегменти на коремчето. Всички нервни разклонения, които свързват сетивните органи с нервните възли, образуват периферната нервна система. Чрез сетивните органи тези разклонения приемат външните дразнения, предават ги до централната нервна система и след преработването им инервират съответните части на тялото на пчелата. Вегетативната нервна система регулира дейността на вътрешните органи. Състои се от три дяла - преден, среден и заден. Предният дял инервира сърцето, аортата, глътката и част от предния дял на храносмилателната система. Вторият дял възприема дразненията от дихателната система, а третият инервира останалата част от храносмилателната система и половите органи. Най-силно развита нервна система имат пчелите работнички. Това е свързано с многостранната дейност, която те изпълняват вътре и извън кошера. Полова система. Размножителните органи са напълно развити при майката и при търтея. Половите органи на майката, заемат значителна част от коремчето. Майката има два много добре развити яйчника със сиво-бял цвят и крушовидна форма. Всеки яйчник се състои от 180 - 200 яйчни тръбички, всяка от които е разделена на 10 - 12 свързани помежду си камери, в които се образуват и узряват яйцата. В долния си край яйчните тръбички завършват с яйцепровод. Яйцепроводи-те от двата яйчника се сливат в общ яйцепровод, който към края си се разширява във влагалище и завършва с половия отвор. Близо до мястото на сливането на двата яйцепровода в общ яйцепровод се намира семенното мехурче (с диаметър 1,6 mm), наречено семе приемник. То е ципесто образувание и служи като резервоар за приемане на сперматозоидите при съешаването. От външната му страна се намира добре развита придатъчна жлеза, която поддържа активността на сперматозоидите, намиращи се в семе приемника. Преминаването на сперматозоидите от семе приемника към яйцепровода се регулира по нервен път. Органите за размножаване при пчелата работничка са недоразвити. При нея броят на яйчните тръбички варира от 2 до 24. В процеса на еволюцията тези пчели са загубили функциите на размножаване, вследствие на което не се съешават с търтеите. Половата система при търтея се състои от два семенника, два семе провода, които се разширяват в семенни мехурчета, две придатъчни жлези, от които излиза общ семе изпразнителен канал, завършващ със сложно устроен копулационен орган. Семенниците имат бобовидна форма и са съставени от около 200 семенни тръбички, в които се образуват сперматозоидите. Узряващите сперматозоиди постепенно преминават през семе проводите в семенните мехурчета, където остават до съешаването на търтея с майката. В семенните мехурчета на възрастен търтей се намира 0,43mg сперма, съдържаща около 10,9 млн. сперматозоида. Семенните мехурчета се вливат в придатъчните жлези.