Тялото на медоносната пчела е покрито с твърда външна "обвивка, която го предпазва от механични повреди и други външни влияния. От вътрешната й страна са прикрепени мускулите и вътрешните органи. Телесната покривка изпълнява едновременно ролята на кожа и на скелет. Състои се от два основни пласта: външен (кутикула) и вътрешен (хиподерма). Кутикулата има трислоен строеж. Външният й слой (епикутикулата) е много тънко образувание (от 1 до няколко микрометъра), не съдържа хитин, водонепропусклива - предпазва тялото на пчелата от намокряне, а външните органи от изсъхване. Средният, най-дебелият слой (екзокутикулата) съдържа пигменти, от които зависи цветът на тялото на пчелата. Вътрешният слой на кутикулата (ендокутикулата) се състои от многобройни тънки пластинки, разположени върху клетките на хиподермата. Между членчетата на коремчето, краката и някои други части на тялото на пчелата кутикулата е тънка, мека и гъвкава, което осигурява подвижност. Хиподермата се състои от един слой клетки. Едни от тях (хитиногенните) отделят хитин и от тях се образува кутикулата. Други хиподермални клетки се превръщат в жлезисти клетки, които отделят различни вещества. Тези клетки образуват някои видове жлези (плюнчени, восъчни и др.). Трети (чувствителните) са свързани с чувствителните нерви и завършват с власинки, служещи като органи за осезание. Отвън тялото на пчелата е покрито с власинки с разнообразна големина, форма и строеж. Те го защищават от студ, задържат механичните примеси от въздуха при дишане, а някои от тях изпълняват функции на чувствителни органи. Като задържат цветния прашец, власинките осигуряват опрашването и оплождането на цветовете. При младите пчели тялото е гъсто покрито с гъвкави власинки. С възрастта власинките постепенно изпадат и тялото на старите пчели става тъмно и лъскаво. Глава. Отпред назад е сплесната, с обърнати надолу устен отвор и челюсти. Образува твърда хитинена кутийка, запазваща сигурно главния мозък. Формата на главата при майката е. закръглено сърцевидна, при пчелата работничка - триъгълна, а при търтея усилно закръглена. На главата се намират устните органи, пипалата и очите. Устните органи са разположени около глътката на долния край на главата и се състоят от следните части: горни челюсти, горна устна, долни челюсти, долна устна и езиче. Устният апарат на пчелата е ближещо-гризещ тип. Горните челюсти са твърди хитинени пластинки с гладка повърхност. Най-силно развити са при пчелната майка, а най-слабо - при търтея. С горните челюсти пчелите работнички прегризват капачетата на килийките при излюпването си, разтриват храната (прашеца), оформят килийките от восъчните пластинки, почистват гнездото, защищават жилището си и т.н. Горната устна е кожесто образувание. Във вид на подвижна пластинка тя прикрива устния отвор отгоре. Долните челюсти, долната устна и езичето образуват хоботчето, с което пчелата всмуква храната (нектара, меда, водата). Хоботчето е най-силно развито при пчелите работнички и достига 6 - 7mm дължина, при майката - 3,5mm, а при търтея - 4mm. В предната част на главата над горните челюсти са прикрепени двойка антени. Всяко от тях се състои от три основни части: основно членче, завъртащо членче и камшиче. Камшичето при търтея се състои от 11 членчета, а при пчелата работничка и майката от 10. На членчетата на камшичето, като се започне от третото, са разположени многобройни чувствителни органи на обоняние и осезание. Пчелите, имат две големи сложни и три прости очи. Сложните очи са неподвижно разположени отстрани на главата и се състоят от отделни очички (оматидии, фасетки), от които излизат нерви към силно развитите зрителни дялове на главния мозък. Оматидиите са малки светлочувствителни органи със силно удължена форма. Сложните очи на пчелата работничка се състоят от 4 до 5 хил., на майката от 3 до 4 хил., а на търтея - от 7 до 8 хил. оматидия. Всеки оматидий на сложното око се състои от пречупваща част (леща и лещен конус), рецепторна част (8 удължени зрителни клетки) и изолираща част (пигментни клетки). Оматидиите са устроени на принципа на събирателната леща. Образът се получава като комбинация от отделните части на предмета, възприети от съответните оматидии. Простите очи са разположени неподвижно на главата между сложните очи по ъглите на равнобедрен триъгълник. Анатомично те не са свързани със сложните. Състоят се от леща, която се намира в чашовидна вдлъбнатина на кутикулата. Под лещата лежи слой прозрачни корнеягенни клетки. Чувствителната част на простите очи се състои от удължени зрителни рецепторни клетки. Простите очи притежават само обща свет-лочувствителност, която стимулира чувствителността на сложните очи. Пчелите не различават с тях отделни предмети. Те виждат ясно на близки разстояния, а на по-големи възприемат само движенията на предметите. Очите им са способни да различават ултравиолетовите лъчи и поляризираната светлина. Гърди. Състоят се от три сегмента (преднегръд, среднегръд и заднегръд), свързани, неподвижно помежду си. През гърдите преминават аортата, хранопроводът и главната нервна верига. Най-силно развит е среднегръдът. Към преднегръда е прикрепена първата двойка крака, към втория сегмент - втората двойка крака и първата двойка крила, а към третия - третата двойка крака и втората двойка крила. Встрани на гърдите са разположени три двойки гръдни дихалца (стигми), през които се извършва газовата обмяна. Всеки индивид в пчелното семейство има две двойки крила. Крилата са ципести образувания с напречни и надлъжни жилки, което придава здравина на всяко крило. В спокойно състояние крилата лежат върху коремчето, като предното покрива задното. Това дава възможност на пчелите да работят в кошера. Преди полет пчелата разперва крилата, като предните се закачат за задните. Съединяват се чрез гънка на задния край на предното крило, обърната надолу, и кукички на предната страна на задното крило, извити нагоре. Така пчелата лети с една двойка крила с по-голяма обща площ, вследствие на което подемната сила и скоростта на летене са по-големи. Крилата се движат от добре развити гръдни мускули. Броят на маховете достига 260 и повече в секунда. Пчелата лети със скорост 20 - 65 km/h в зависимост от натоварването, насрещния вятър и др. Майката, работничката и търтеят имат три двойки крака. Краката служат за опора, за придвижване, за почистване на тялото, а при пчелата работничка и за събиране на прашец и прополис, за формирането му като топчица и пренасянето му в жилището. Всеки крак се състои от бедрена главичка, бедрено пръстенче, бедро, пищял и стъпало. Стъпалото е съставено от пет членчета, като най-силно е развито първото. Всички членчета са съединени едно с друго с тънка хитинена ципа, която осигурява голямата подвижност на краката. Последното членче на стъпалото завършва с двойка остри и слабо закривени нокътчета, между които има леплива възглавничка. С нокътчетата пчелите се закрепват добре по питите в гнездото и по цветовете на растенията, а възглавничките помагат за движение по гладки и отвесни повърхности. Най-малки, но най-подвижни са предните крака на пчелите. За почистване на антените и главата от полепнал прашец на първото стъпално членче на предните крака има полукръгъл отвор, обраснал от вътрешната страна с голям брой космици. Пчелата пъха антената в този отвор и го почиства от полепнал цветен прашец и прах, като движи крака напред-назад. Средните крака са по-големи, но по-малко подвижни. На широката вътрешна повърхност на пищяла има много власинки, с които пчелата почиства прашеца от тялото си. В долния край на пищяла има неголям израстък (шпора), служещ за избутване на прашеца от задните крака в килийките на питите. Задните крака са най-силно развити и по-подвижни от средните. При пчелите работнички на задния крак от външната страна на пищяла има вдлъбнатина, заградена с дълги, твърди и дъговидно извити власинки, които образуват кошничка. Кошничката служи за пренасяне на цветния прашец, събран от цветовете на растенията. Прашецът се формира на топчица с широката част на първото стъпално членче, която представлява четка, състояща се от 9 напречни реда къси и твърди власинки, разположени под ъгъл 45 ° към повърхността на стъпалото. Коремче. В коремчето се намират част от органите на храносмилането, дишането, кръвообращението и изцяло органите на размножаването. При майката и работничката то се състои от полупръстенчета - гръбно и коремно, съединени помежду си с тънка хитинена ципа така, че всяко предидущо покрива част от следващото. Този начин на свързване на отделните полупръстенчета позволява разширяване и удължаване на коремчето. Свиването и разпускането на коремчето са свързани с дишането и с кръвообращението, при пчелата работничка - до известна степен и с пренасянето на нектар или вода, с натрупването и задържането в правото черво на не смлените остатъци от храната при зимуването, с жиленето и др., а при майката и търтея - с развитието на половата система. На четирите последни членчета на коремчето на пчелите работнички са разположени восъчните жлези. При майката и търтея такива жлези липсват. В последното коремно членче на пчелите работнички и майката се намира жилоносният апарат. Жилото е съставено от неподвижни хитинени части и от две шарнирно свързани помежду си пробиващи иглици (стилети). Всяка от стилетите има на върха си по 9 - 10 обърнати назад кукички. Иглиците се привеждат в движение чрез силни мускулни и малки хитинени пластинки - триъгълна, продълговата и квадратна. Към жилото спадат и две отровни жлези (голяма с резервоар и малка). Жило носният апарат на майката е по-слабо развит. Стилетите са извити и имат 3-4 зъбчета. Търтеите не притежават жило.