Пчелното семейство има добре развита способност да отделя восък и да го използва за градеж на пити. По този начин то си построява пчелното гнездо, без което съществуването му е немислимо. Восъкоотделянето от пчелите на семейството е сложен процес, който зависи от редица външни и вътрешни условия, а също и от физиологичните особености на восъчните жлези. Тези жлези са 4 двойки, разположени са от долната страна на коремчето на пчелата и са видоизменени хиподермални клетки, които при определени условия нарастват и започват да отделят восък. Развитието на восъкоотделителните жлези започва от третия ден след излюпването на пчелата и достига максимум на 12 - до 18-дневна възраст. В силно нарасналите клетки на жлезите се образуват малки празнини (вакуоли), отделящи течен восък, който преминава през порите на восъчните огледалца и излиза на повърхността на коремчето. Под въздействието на по-ниската външна температура той се втвърдява и образува малки бели пластинки с неправилна петоъгълна форма. Тези восъчни пластинки са много малки - около 1250 тежат 1 g. Чрез много опити и наблюдения е установено, че най-много восък отделят пчелите на възраст между 12 и 18 дни. Минимални количества восък те започват да отделят след 4-5-дневна възраст. По-старите пчели, до 26-дневна възраст, също могат да отделят восък, но това става вече за сметка на запасите от мазнини и белтъци в мастното тяло. Напълно дегенериралите жлези при стари пчели по същия начин могат да започнат да функционират, при условие че семейството бъде лишено от млади пчели и пити, но те отделят кратко време и малки количества восък. При отгледаните през есента пчели жлезите, отделящи восък, обикновено се развиват слабо или въобще не се развиват поради неблагоприятните външни условия. На следващата пролет (след презимуването) жлезите на тези пчели може да се активизират и да отделят восък. Ако .жлезите на зимуващите пчели са се развили непълно през есента, на следващата пролет не отделят восък. След като пчелите станат летящи и започнат да работят извън кошера, восъчните им жлези бързо закърняват и престават да отделят восък. Восъкоотделянето е не само физиологичен процес при отделната пчела. То има много по-голямо значение като функция на цялото семейство и зависи главно от състоянието на семейството и от влиянието на някои външни фактори. Восъкоотделяне може да има само при определено състояние на пчелните семейства. То се колебае значително от притока на нектар в кошера, от количеството на отглежданото пило, от състоянието на майката, от наличието на цветен прашец и др. Най-силно е восъкоотделянето при благоприятно съчетаване на всички тези фактори. Редовното постъпване на нектар в кошера усилва восъкоотделянето. При нашите условия това става малко преди и по време на главната паша. Тогава в кошерите се поставят рамки с восъчни основи за изграждане на нови пити. Колкото по-обилно е отделянето на нектар и притокът му в кошера е по-голям, толкова по-бързо пчелите изграждат восъчните основи, тъй като отделят повече восък. Друг фактор, който ускорява восъкоотделянето, е наличието на незапечатано пило. Работещите в кошера нелетящи пчели приемат и преработват донесения отвън нектар и хранят голям брой личинки. В резултат на това те поемат повече храна, жлезите им се активизират и започват да отделят восък. Щом намалее и спре притокът на нектар, намалява и пилото, тъй като майката снася по-малко яйца. Вследствие на тази закономерност рязко се ограничават работата и храненето на отделящите восък пчели, жлезите им престават да функционират и градежът на пити спира. Ако по-късно се появи втора главна паша, този процес бързо се възстановява с други млади пчели и восъкоотделянето започва отново. Количеството на отделения восък зависи от силата на семейството. При слабите семейства то е по-малко и градежът на питите става по-бавно. Понякога това е индивидуален признак. При еднакви други условия някои семейства отделят повече восък и градят по-добре. Не е без значение и положението на майката в семейството. Най-добро восъкоотделяне и градеж има, когато тя не е ограничена в движенията и работата си. При изолирането й в клетка вътре в семейството восъкоотделянето намалява с около 30%. Ако семейството осиротее, пчелите почти не отделят восък и не градят пити въпреки наличието на всички благоприятни условия. Чрез точни опити е установено, че летящите пчели работят нормално само когато отделянето на восък е съчетано с отглеждане на пило. В случаите, когато не се отглежда пило и не се отделя восък, работят около 68% от летящите пчели. При отделяне само на восък без отглеждане на пило са ангажирани 30% от тях. Това показва, че работата на летящите пчели се нарушава значително, когато в кошера се отделя восък, без да се отглежда пило. При медоносната пчела инстинктът за роене е свързан с обособяването на пчелното семейство и със специализирането на женските индивиди за пчели работнички и майки. При това положение се е проявила потребността от размножаване не само на отделните индивиди, но и, на семейството като цяло. Роенето се състои в отделяне на част от пчелите и майката и в образуване на ново семейство. За да се рои пчелното семейство, необходимо е правилно да се съчетават някои вътрешни и външни условия. Чрез опити и наблюдения е доказано, че роенето се извършва при наличие в семейството на 3,5 до 5,5 kg пчели, от 18 до 21 хил. килийки със запечатано пило и от 8 до 13 хил. с незапечатани личинки. При такова съотношение между пчелите на запечатаното и на незапечатаното пило в кошерите бързо се натрупват голям брой млади пчели кърмачки, неангажирани със свойствена за тях работа поради малкото количество незапечатано пило. Инстинктът за роене започва и се усилва с появяването и натрупването на млади бездействащи пчели в семейството. При това положение започва и подготовката за роенето. Най-напред пчелите изграждат по краищата на питите основи за роеви маточници. Майката увеличава количеството на снесените от нея яйца. След този подем в яйценосната дейност на майката настъпва рязко намаляване. По-слабата активност на майката след снасянето на яйца в основите за роеви маточници предизвиква бързо намаляване на площите на откритото пило, а оттам и на работата на пчелите кърмачки. Излюпващите се млади пчели в семейството бързо се увеличават. В кошера се натрупват все повече млади пчели, които не могат да се ангажират с отглеждането на пило поради вече намалената яйценосна дейност на майката. Тези млади пчели се събират и се натрупват по всички свободни места в кошера и главно за тяхна сметка се образува първият рой. След запечатване на всички маточници излиза първият рой със старата майка. През това време в гнездото на роилото се семейство загубата от излезлите с роя пчели се попълва за сметка на излюпващото се пило. При благоприятни условия семейството може да даде втори рой, който се формира от пчели, получени след излизането на първия. Тъй като не всичкото пило се е излюпило, има възможност роилото се семейство още веднъж да възстанови силата си за сметка на останалото неизлюпено пило след излизането на втория рой. Роенето се прекратява след излюпване на запечатаното пило от снесените яйца по време на активизирането на старата майка. За правилното протичане на подготовката и на роенето голямо значение имат външните условия. Този процес преминава нормално, когато има постоянно хубаво и топло време и относително слаб цъфтеж на медоносната растителност. При такива условия в кошерите постъпва сравнително малко количество нектар, който не е достатъчен да ангажира младите нелетящи пчели за преработката му в мед, а само поддържа в активно състояние семейството. По-голямата част от пчелите приемачки също бездействат. Инстинктът за роене може да отслабне и да изчезне само при продължителна промяна на външните условия. Ако времето се влоши и притокът на нектар спре, бързо се изчерпват запасите на семейството, пчелите обикновено разрушават маточниците и не се роят. При силно увеличаване на количеството на постъпващия нектар в семейството настъпва голямо възбуждане и пчелите бързо се включват в събиране, приемане и преработване на този нектар. В кошера вече няма бездействащи пчели. При това положение инстинктът за роене бързо стихва и се замества от инстинкта за събиране на храна. Пчелите разрушават маточниците и роене също не последва. Когато настъпят благоприятни условия за роене, семейството отново може да започне подготовка за него. Роенето се извършва в тихи слънчеви дни, обикновено от 10 h сутринта до 16-17 h следобед. Пчелите от роящото се семейство излизат непрекъснато от кошера. Те са силно възбудени и летят около кошера, като издават специфично бръмчене. Въздухът се замрежва от роевите пчели и от далеч се чува тяхното жужене. След излизането на по-голямата им част излиза и майката на прелетната дъска и оттам се вдига във въздуха. Тя каца на някой близък до пчелина предмет. При нея бързо се събират разлетелите се наоколо роеви пчели и образуват плътно кълбо или грозд. В този момент роят трябва да се хване и да се засели в предварително подготвен за целта кошер. За да не избяга роят, кошерът трябва да бъде чист и в средата на гнездото да се постави пита, на която има яйца и личинки. При горещо време кошерът, в който е заселен роят, е необходимо да се засенчи, за да не се прегрява от слънцето. За роя трябва да се полагат грижи съобразно с неговата сила и със състоянието на времето. При нормални условия трябва да се използва енергията на роевите пчели, като своевременно им се дават рамки с восъчни основи за изграждане на питите. Ако е необходимо, роят се подхранва. В случай че се е запазило роевото състояние, а пчеларят иска да спре повторното роене на семейството, той трябва на другия ден да прегледа и да отстрани всички маточници, с изключение на един, от който ще се излюпи майка за роилото се семейство. По-нататък се следи за нейното оплождане и за нормалната работа на семейството, като се вземат необходимите мерки. Естественото роене е един от най-леките начини за увеличаване броя на пчелните семейства. За малките любителски пчелини този метод е добър, но за големите, промишлените, не е подходящ. Основен недостатък е, че най-често се роят относително слаби и нископродуктивни семейства, които не трябва да се размножават. Друг недостатък е, че роенето протича стихийно (не се поддава на планиране), затова не може да се разчита на планово увеличаване на броя на пчелните семейства. Често роенето съвпада с времето на главната паша и роилите се семейства не, само че не могат да дадат стокова продукция мед, но и не събират необходимите за тях хранителни запаси и те трябва да се попълнят чрез подхранване или чрез даване на пити с мед, взети от други семейства. Ето защо в пчеларската практика! все повече се налага като основен метод на размножаване на пчелните семейства изкуственото роене. Неговите основни предимства са, че пчеларят размножава в най-удобното за него време семейства, и то само високопродуктивните. Това води до увеличаване на средната им продуктивност и до снижаване себестойността на продукцията.