Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от декември, 1974 г.



Влияние на инсектицидите и температурата върху диастазната активност на меда

 
н. с. Марин Игнатов
Районна ветеринарна станция във Враца


Диастазата е фермент, който разгражда скорбялата до малцова захар, а след това инвертазата я превръща в гроздова захар.
Диастазната активност на различните видове мед се колебае в доста широки граници. Чудаков (1963, 1966, 1969 г.) установява активност на диастазата от 2,0 до 50,0 единици по Готе. У нас Ц. Иванов (1973) намира също големи различия в диастазната активност особено в ливадния, липовия и слънчогледовия мед — от 5,2 до 24,8. 

Според същия автор, когато в меда няма диастаза, но другите показатели са в допустимите граници, трябва да се направи токсикологичен контрол. Токсичните вещества, които, могат да попаднат в меда, са инсектицидите, някои тежки метали и други. Пчелите-работнички ги внасят в кошера заедно с нектара и прашеца от растения, третирани с растителнозащитни препарати.
Назаров (1971) установява, че пчелите пренасят в кошера инсектициди и заедно с нектара ги складират около пилото. Авторът е наблюдавал голяма смъртност сред пчелите по време на пренасянето и преработването на нектара и прашеца особено при употребата на хексахлоран, севин, хлорфос и други, които предизвикват стомашно-чревни разстройства.
 
В прашеца и нектара, събрани от третираните растения, са установени остатъчни количества инсектициди. У нас Цветкова и Кънчев (1969) са установили, че в резултат на внесен в пчелното семейство цветен прашец, събран от растения, които са третирани с ДДТ и линдан, младите пчели масово измират.

Температурата е фактор, който оказва голямо влияние върху диастазната активност. Известно е, че високите температури разрушават ензимите, тъй като те са белтъчни вещества. Има данни, които доказват, че диастазата е по-устойчива на висока температура от другите ензими, които се съдържат в меда.
Поставихме си за задача да проверим влиянието на инсектицидите върху диастазната активност, а също така и на температурата при различна продължителност на въздействие. Изпитвахме 12 инсектицида: от хлороорганичните — ДДТ, хексахлоран, алдрин, дил- дрин, линдан; от фосфороорганич- ните — метатион, диптерекс, тио- фенит, ФАК-40, вофатокс; от кар- баматните — севин, и от хербицидите — пероцин. От препаратите, които предварително изчислихме на база 100% активно вещество, вземахме количество, което многократно превишаваше ДL 50 за една пчела. 
Органохлорните препарати използвахме в дози от 5, 10 и 25 гами; фосфороорганнчните — в 0,05, 0,10, и 0,25 гами севина и пероцина — в 10, 25 и 50 гами.

Определеното количество разтворени в хлороформ инсектициди поставяхме отделно в опитни епруветки и след това изпарявахме хлороформа. В същите епруветки наливахме по 1 мл от изследвания медов разтвор и инактивирахме в продължение на 10 минути при температура 40°С. После определяхме диастазната активност съгласно БДС 3050—72. Резултатите даваме в таблицата.



Данните показват, че без въздействие на инсектицидите диастазната активност на изследваните проби мед е от 18,18 до 20,99 единици по Готе. При въздействие с хлорорганични инсектициди тя е от 19,99 до 21,08; при фосфорорганичните от 18,18 до 21,08; при севина — 19,63 и при пероцина — 18,18 единици по Готе.

Резултатите от изследванията показват, че макар количеството на използваните в опита инсектициди да е много по-голямо от токсичната доза за една пчела, те не оказват инхибиращо (потискащо) действие върху фермента диастаза. Съществуват малки колебания в диастазната активност, но те
 са в границите на допустимите отклонения в отделните случаи.

Влиянието на температурата върху диастазната активност изпитахме, като поставяхме определено количество от медовия разтвор на водна баня и инактивирахме при 40°, 50°, 60°, 70° и 80°С за 1,5, 10, 15, 20 и 25 минути. След това определяхме диастазната активност съгласно БДС 3050—72.

От графиката се вижда, че при температура 40°С през цялото време — от първата до 25-ата минута на температурното въздействие, диастазната активност е една и съща — 17,08 единици по Готе. С повишаването на температурата над 50°С активността намалява от 18,18 до 6.54 единици, като при 60°С за 10, 15, 20 и 25 минути тя има една и съща стойност — 5,09. При 70° и 80°С след 5—10-ата минута на температурно въздействие диастазата загубва своята активност. Ако медът се нагрява на пряк пламък, след 45—50°С диастазата загубва напълно активността си.

Въз основа на изследванията можем да направим следните изводи:
 -  Инсектицидите нямат инхибиращо действие върху фермента диастаза.
 - При загряване на меда на водна баня над 50°С диастазата загубва постепенно своята активност и при 70—80°С активността й се загубва напълно.

​