Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от септември, 1974 г.



ВЕТЕРАНИ
С любов към хората

Неумолимият бяг на годините не може да изличи спомените за една младост! Особено когато тя е неразривно свързана с героичния летопис на борбата против капитализма, против настъплението на фашизма. И сега спомените от преди тридесет години са непрестанен извор на вълнения за партизанката от Плевенския отряд „Васил Левски“ Величка Макарска.

Някогашното момиче от Долни Дъбник започва борбата за повече хляб, за равноправие и щастие на трудовите хора още от ученическата скамейка. Наскоро след като постъпва в Плевенската девическа гимназия Величка Макарска застава в строя на прогресивните младежи и девойки. Приета е за член на PMC. С това и задачите, които трябва да изпълнява, стават по-трудни и рисковани. Партията е дала сигнал за отпор на продажното правителство, а по-късно и курс към подготовка на въоръжено въстание.

Конспиративната дейност на ремсистите в Плевен принуждава полицаите все по-яростно да търсят участниците в многобройните акции против царската власт. Арестувани са група ремсисти, между които е и Величка Макарска. Следователите от обществена безопасност мислели, че лесно ще изтръгнат признания от тези младежи и особено от още не навършилото осемнадесет години момиче. Но се излъгали. Величка знаела как да се държи в полицията и успяла да заблуди агентите. По липса на доказателства я освободили. Това била и първата й победа над врага. И Величка Макарска започва с още по-голяма упоритост и последователност да изпълнява нарежданията на бойната група, в която участвува.

През 1943 г. врагът, настръхнал и озверен, се мъчи да разбие неуловимите конспиратори в Плевен. За ученичката от осми клас на девическата гимназия Величка Макарска има донесения, че е една от участничките в съпротивата. Налага се да премине в нелегалност. И в един навъсен ноемврийски ден на 1943 г. Величка поема открития път на борбата. В горите около село Николаево вече действували партизани. Оттук всяка нощ тръгвали бойните групи към Плевен и другите селища за провеждане на акции. Тежките преходи не я изморявали. Връщала се бодра, че е изпълнила достойно своя дълг като войник на партията. Това будело възхищение сред другарите й, а геройски загиналият поет Цветан Спасов, който бил в същия отряд, често възкликвал: „Откъде толкова сили в това девойче...“

От изток Червената армия вече громяла хитлеристките пълчища. Тези радостни вести вливали сили у партизаните и акциите им ставали все по-смели. Полицията и жандармерията не можели да се справят с нелегалните . .. Но имало и предатели. При една от акциите Величка Макарска е заловена. „Този път няма с какво да ни заблудиш..." — злорадствували агентите от обществена безопасност. Осъдена на смърт, смелата девойка е изпратена в плевенския затвор. Тежко било на младото момиче, но в претъпкания с борци за свободата затвор вярата в скорошната победа окриляла всички.

На 7 септември 1944 г. под ръководството на Градския комитет на партията в Плевен работниците разбиват затвора. Настъпва дългоочакваното утро на свободата.

Още от първите дни Величка Макарска се включва с присъщата си енергичност в изграждането на новото, социалистическо общество. Навсякъде, където партията я изпраща, тя работи всеотдайно.

— Исках да работя още много години, но не ми стигнаха силите — споделя с тъга тя по повод пенсионирането си по болест.

А нима и сега Величка Макарска не върши своето патриотично дело чрез многобройните си срещи с пионери и ученици, на които разказва спомените си за поета- герой Цветан Спасов, за гибелта на Васил Топалски (Големия) и за други жертви на фашизма?!

Изненадаха ме познанията на Величка за пчелите.
—    Станах пчеларка и с любов отглеждам пчелите, не от стремеж да печеля. Обичам ги, защото ми дават възможност да сравнявам техния труд с труда на хората. Иска ми се работниците от заводите, инженерите и всички трудови хора да достигнат съвършенството на тяхната дисциплина.
И още много говори за увлечението си по пчелите. Разказа с какво желание и любопитство е прочела няколко пъти съветското ръководство по пчеларство. Интересно е нейното мнение за връзката между трудовото възпитание на децата и запознаването им с пчеларството. Така учениците ще се приобщят към природата, ще се събудят у тях нови интереси.

—    Защото — продължи тя — децата трябва да бъдат привиквани не да търсят повърхността в живота, а дълбочината . . .

Тези препоръки на Величка Макарска към младежта са продиктувани от голямата й любов към хората, към тяхното израстване като пълноценни строители на комунизма.

Цеко Каменовски