Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от август, 1974 г.



Вароатозата във Врачански окръг
н. с. д-р Никела Жоковски
Районна ветеринарна станция във Враца

Акарът вароа якобсони открит още преди 70 години в Югоизточна Азия по дивите пчели бързо се пригоди към условията, при които живее домашната пчела, и се разпространи в цяла Азия като се предвижда към Европа. Въпреки, 
че у нас бе установен преди няколко години (в района на София) той бързо обхвана редица окръзи. Във Врачански окръг акарът бе открит за първи път през лятото на 1972 година. Само до есента той обхвана нови пет селища, в някои от които половината от пчелните семейства от обществения и от личния сектор. През 1973 г. акарът се разпространи масово в почти всички селища по поречието на р. .Дунав, с изключение на единични населени места, в които не се практикува подвижно пчеларство.

Според нас причина за бързото разпространение на вароатозата е подвижното пчеларство и струпването на много кошери в районите с акация и слънчоглед по време на техния цъфтеж.

Внасянето на паразита в окръга вероятно е станало с две пчелни семейства, пренесени от Софийски окръг през 1969 г., които още на следващата година са загинали. В подкрепа на това наше становище е и фактът, че още през 1972 г. всички семейства в това селище бяха опаразитени.



По непълни данни от септември 1973 г. досега в окръга са загинали над 2000 семейства. Някои обществени пчелини с над 100—200 кошера са напълно ликвидирани, а в други загинаха повече от 50% от  семействата, без да могат да се установяват други причини освен вароатоза. При нашите условия заболяването се прояви в тежка форма след усилен медобер (в края на август и началото на септември, когато летящите пчели са силно изтощени, а пилото започва да намалява. Опаразитените пчели излизат на входа, правят опити да летят, падат пред кошера, пълзят и умират. За не повече от 15—20 дни силните семейства бързо отслабват летящите пчели намаляват и в кошера остават само майката и малко, предимно млади пчели. Силно опаразитените семейства не се бранят и допускат свободно в кошера пчели-крадци и оси. Има случаи, когато нападнатите пчели напускат кошера и не се връщат обратно.

Зазимените, макар и силни, но много опаразитени семейства, които имат достатъчно мед и прашец, ако не са лекувани още пред есента, напускат кошера. По-слабо опаразитените презимуват лошо, през пролетта са слаби и отглеждат малко пило. През март при слънчево време пчелите, които са опаразитени с по 2—3 и повече акари започват да пълзят пред кошерите. По наши наблюдения семейства, които през лятото са били на слънчеви места, са по-слабо опаразитени от поставените на сенчести.

За борба с акара през 1973 г. бе проведен опит в един пчелин с 16 семейства, които бяха слабо опаразитени. Преди зазимяването на три пъти бяха опушени с фенотиазин през 5—6 дни. При всяко третиране на дъното на кошера падаха от 120 до 150 паразита. Поради това че борбата започна късно и времето се влоши, семействата бяха зазимени, без да сме убедени, че са напълно оздравени, тъй като още имаха пило. При първия преглед през март 1974 г. отново бяха установени опаразитени пчели. След като се затопли времето наново опушихме с фенотиазин. Най-голям брой пчели умряха при първото третиране. Вероятно поради факта, че през този период в семействата има много стари пчели. При това третиране унищожените акари също бяха най-много, а при следващите броят на умрелите пчели и акари постепенно намаля. След последното опушване намерихме само три акара в две семейства. Наблюденията ни върху този пчелни ще продължават до есента.

Като имаме предвид биологията на паразита, ние считаме, че борбата трябва да се води на два етапа. Първият етап — когато в кошера има пило и с третирането ще се намали броят на паразитите, и вторият — решителният — преди да се зазимят семействата, когато в тях няма пило.

През първия етап семействата се третират с фенотиазин в продължение на 25—26 дни най-малко пет пъти през 4—5 дни, а при нужда и повече. С това третиране, макар и да не оздравяват напълно, състоянието им чувствително се подобрява. След 15—20 дни трябва да се правят нови третирания, които имат профилактичен ефект и ориентират пчеларя за степента на опаразитяване на семействата.

През втория етап, когато в кошера няма пило (преди зазимяването), всички семейства от заразения пчелин трябва да се опушат пет пъти през 4—5 дни (в продължение на 25—26 дни), като едно третиране се прави две или три вечери поред в зависимост от степента на опаразитяването. Според силата на семействата и климатичните условия е необходимо лечението през втория период да започне най-късно 30 дни преди зазимяването, като останалото пило се изважда от кошера и се унищожава. През интервалите между две третирания семействата се подхранват със сироп. След лечението слабите семейства се обединяват, преди да се зазимят.

Във всяко семейство се вкарват не по-малко от 70—80 струи пушек. След 40—60 минути дъната на кошерите се изваждат и се почистват, а падналите паразитите се изгарят. На следващата сутрин дъната отново трябва да се извадят и да се почистят, тъй като през нощта падат още паразити.

​

​Макар и малък, нашият опит ни дава основание да направим следните изводи и препоръки:
- За да се излекува напълно едно семейство или пчелин, е необходимо борбата да започне най-късно 25—30 дни преди зазимяването, а при възможност и в зависимост от количеството на пилото — и по- рано.
- Да се ограничи търтеевото пило през лятото и да се изрязва или унищожава цялата пита, а не да се подрязва както обикновено практикуват пчеларите.
- Опушването с фенотиазин трябва да се прави едновременно от всички пчелари в населеното място, за да не се пренася паразитът от един пчелин в друг при кражби, налитания и др.
- Да не се отглеждат слаби семейства.

Оскъдните литературни данни и липсата на ефикасни лечебни препарати налагат да се вземат най- бързи мерки с налични средства, за да се ограничи и ликвидира вароатозата. Крайно време е да се регламентират карантината, лечението, подвижното пчеларство, продажбата и преместването на пчелните семейства и др.