Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от септември, 1974 г.



ст н.с. Борис Митев
директор на опитната станция по пчеларство

За изминалият 30 годишен период пчеларството отбеляза значителен напредък. Необходимостта от научно осветляване на въпросите на пчеларската практика наложи да се развива и пчеларската наука у нас. През 1951 т. отделът по пчеларство при Централния земеделски изследователски институт се преустрои в Опитна станция по пчеларство. По-късно бяха открити отдели и към Комплексните опитни станции във Видин и Смолян. От 1973 г. отделът по пчеларство във Видин стана база на Опитната станция.

В миналото в областта на пчеларската наука работеха само един научен сътрудник и един техник. Сега в системата на СА “Георги Димитров“ работят 12 научни сътрудници и преподаватели, 22 души технически и помощен персонал и 8 пчелари. Изградена бе съвременна материално-техническа база за научноизследователска и преподавателска работа.

Основните проблеми, които трябваше да бъдат решени, бяха да се създадат и укрепят кооперативните пчелини и да се извърши концентрация и специализация на общественото пчеларство; да се разработят въпросите на биологията, племенно-подобрителната работа с местните пчели с чужди породи; да се изпитват различни системи кошери и да се разработи технологията на отглеждането, размножаването и използването на пчелните семейства за получаване на мед, восък, млечице, пчелна отрова, цветен прашец; да се разработят методи за създаване на силни семейства за отделните райони на страната; да се изпитат различни уреди
и системи на механизация, която да облекчи труда на пчеларите. Необходимо беше да се направи икономическа и биологическа оценка на ефективността от пчелоопрашването на селскостопанските култури; да се проучат медоносните качества на някои растения и да се изпитат различни фуражно- медоносни смески; да се изследват съставът и качествата па пчелните продукти. 

От 1952 г. започна изпитването и подобряването на местната пчела. Получен беше богат експериментален материал, който даде възможност да се създадат линии, а сега вече — да се премине към линейно и междулинейно развъждане.
От 1967 г. в Опитната станция но пчеларство с успех се прилага изкуственото оплождане на пчелните майки, което ще позволи да се прилагат най-разнообразни селекционни методи при пчелите и оттук да се получат в най-кратки срокове практически резултати.



​​Тъй като интересът на пчеларите към италианската пчела е много голям, през периода от 1958 до 1965 г. се проведе изпитване на тази порода и на нейните кръстоски в сравнение с местните и местните подобрени пчели. Резултатите показаха, че италианската пчела не бива да се разпространява в нашата страна в чисто състояние, тъй като по стопанските си качества тя отстъпва на местната подобрена пчела. Въз основа на това проучване МЗХП забрани вноса на италиански майки.

В продължение на 12 години се правиха сравнителни изпитвания на сивата планинска кавказка порода и местни пчели. Сравняваха се както чистите породи, така и реципрочните кръстоски между тях от I, II и III поколение. Най-висока продукция мед и восък дадоха семействата с чистопородни кавказки майки, оригинални и отгледани в нашата страна, както и семействата с пчели — кръстоски от I поколение, получени от кавказки майки, оплодени с местни търтеи. В сравнение с местните семейства медопродуктивността на тези групи 
за различните години е от 9,5 до 71,9% по-висока, а производството на восък - от 4 до 33 процента.

През последните пет години в 6 обществени пчелина, които се намират в различни полупланински и полски райони, бяха проведени производствени изпитвания на сивата планинска кавказка порода с местните популации пчели. Резултатите показват, че семействата с кавказки майки са дали от 7,2 до 23,9 кг повече мед. Предвижда се през следващите години да се извърши производствено изпитване с по-голям брой семейства, събрани в два или три пчелина в един район на страната.

​
Работеше се и за установяване на най-подходящи методи за отглеждане на пчелни майки. Майки с най-ценни биологически качества се получават, когато се отглеждат, без да се осиротяват семействата-отглеждачи. Този метод вече широко се прилага в майкопроизводителните стопанства.


Въпросът за презимуване на запасните майки е от голямо значение за районите с ранна главна паша. В това отношение подходящ за нашите условия се оказа румънският метод за зимуване на майките извън пчелното кълбо в специални клетки с около 400 пчели и 350—400 г мед.

От 1963 до 1966 г. бе проведено изпитване на многокорпусния кошер. В сравнение със семействата в дадан-блатови кошери семействата, отглеждани в многокорпусни кошери, са дали по 5,9 кг (18,76%) мед повече, изградили са по 6 пити повече и са произвели 126 г (16,73%) восък повече, а когато има майка-помощничка — 48,10% мед повече. През последните години главно в междукооперативните пчеларски предприятия са внедрени около 40 000 многокорпусни кошера.

За да се установят най-подходящите средства за защита на кошерите от студ и вятър, бяха изпитани различни начини на зимуване: кошерите се поставяха в леки павилиони, до защитна зидана стена на открито, обвиваха се отстрани, отзад и отгоре със сламени рогозки. Най-добри бяха резултатите при павилионния начин. При него разходът на храна през зимата е с 28,63% по-малък, през пролетта се осигурява по-добро развитие на семействата и се получава 16,8 кг мед повече в сравнение със семействата, зимували на открито.

Бяха решени и много проблеми на храненето и отглеждането на пчелите. Проучена бе ролята на пролетното подбудително подхранване — срок на започване, концентрация на сиропа и в какви дози да се дава. Изпитани бяха някои белтъчни храни, прибавени към захарния сироп при пролетното подбудително подхранване — хлебна и бирена мая, соево брашно, извара и някои стимулатори. Получените резултати бяха широко внедрени в практиката.

Разработени бяха начини за използване на майки-помощнички към основните семейства в различни системи кошери за полските, полупланинските и планинските райони на страната. Най-добре е това да става чрез налитане на пчелите от помощното в основното семейство. Средната продуктивност на меда се увеличава от 50 до 100 процента.

Възрастта на пчелната майка е от голямо значение за продуктивността на пчелното семейство. Изследванията показаха, че в сравнение със семейства с тригодишни майки, от семейства с едногодишни майки преди главната паша се получават 37% повече запечатано пило, 18% пчели и 42% мед, а семейства с двегодишни майки имат съответно 15% повече запечатано пило, 10% пчели и 20% мед. Майките в пчелните семейства не бива да са по-възрастни от две години, а там, където има възможност, всяка година да се подменят.

Ролята и значението на хранителните запаси върху зимуването и развитието на пчелните семейства през пролетта и тяхната продуктивност също бяха обект на проучване. Данните показаха, че след като приключи главната паша, може да бъде изваден 60% от меда в гнездото. Попълването на хранителните запаси със захарен сироп трябва да се извърши до края на лятото.

През периода 1961— 1964 г. бяха изпитани различни начини за получаване на пчелно млечице и пчелна отрова и най-добрите бяха внедрени.

Сериозен проблем в обществените пчелини е повишаването на производителността на труда. В базата по пчеларство във Видин бяха разработени много въпроси, с което се целеше да се облекчи трудът на пчеларите. Внедрен бе многокорпусният кошер, тъй като наред с другите си предимства той дава възможност да се увеличи нормата на пчеларите. Много от манипулациите в пчелина (прегледи, придаване на майки, разширяване и стесняване на гнездата и т. н.) са облекчени в сравнение с тези в дадан- блатовия кошер. При транспортиране на пчелните семейства бяха въведени редица приспособления за укрепване на многокорпусните кошери. Освен това бяха конструирани и се внедриха високопроизводителна центрофуга за мед и електрически нож за разпечатване на питите.

Научните сътрудници и преподавателите от СА „Георги Димитров“ работиха и върху различни проблеми по подобряването и разширяването на пчелната паша. Проучени бяха различни смески от пролетен грах и фацелия; пролетен грах и бял синап; секирче и фацелия; пролетен грах и едногодишна комуни-

га: фий и фацелия и др., които могат д се внедрят в АПК, ТКЗС и ДЗС. При включване на фацелията в пролетните грахово-фуражни предназначени за зелено изхранване, не се намалява млечността на кравите и от всеки декар се получава допълнителна продукция 7—8 кг мед. Установена бе възможността да се създаде цветно-нектарен конвейер за полските и полупланинските райони на Софийски окръг. Изследвани бяха медопродуктнвните качества на много растения.

Много изследвания бяха проведени, за да се изясни ролята на пчелите при опрашването на памука, слънчогледа, люцерната и на повечето овощни видове. Разработена бе система за опрашване на овощните култури. Сега междукооперативните пчеларски предприятия прекарват кошерите си непосредствено до овощните градини, като, стопанствата заплащат от 4 до 6 лв. на семейство и осигуряват безплатен превоз. Това мероприятие широко се прилага в Пловдивски, Пазарджишки, Сливенски, а през тази година и в Шуменски окръг. Установен бе икономическият ефект от използването на пчелите за кръстосаното опрашване на слънчогледа при производствена обстановка в Толбухински окръг. Добивите се увеличават с 6 до 12 процента, при което доходът от 10 дка слънчоглед, опрашен от едно пчелно семейство, нараства с 48 лв., а от две пчелни семейства — с 91 лева.

Проучени бяха физико-химичните свойства на меда, восъка и прашеца. Въз основа на тях бе приет БДС за меда и се подготви проектостандарт за восъка.

Под ръководството на чл. кор. проф. Асен Лазаров научен колектив разработи научно-техническа концепция и прогноза за развитието на пчеларството в нашата страна за периода от 1971 до 1990 година.

В изпълнение на решенията на историческия Десети конгрес на БКП, на последвалите го пленуми на ЦК на БКП и на други правителствени документи бе поставена задача науката да стане производителна сила. Ръководството на МЗХП одобри за 1974—1975 г. и в перспектива до 1980 г. комплексна програма на целевата задача „Увеличаване производството на пчелен мед и на пчелни продукти". Ръководството на комплексната задача се възложи на колектив с ръководител зам. министъра на МЗХП и председател на ЦСП Димитър Юруков. В колектива са включени научни сътрудници и преподаватели от СА „Георги Димитров", специалисти от МЗХП, ЦСП и ЦКС „Нектаркооп“. В комплексната задача са залегнали следните по-важни задачи; да се подобри породният състав на пчелите в България; да се внедри ефективна технология за отглеждане на пчелните семейства; да се проучи и паспортизира пчелната паша и да се разработят ефективни системи за опрашване на селскостопанските култури: да се усъвършенствува икономиката и организацията на пчеларството; да се увеличи производството на пчелни продукти н тяхното използване; да се разработят системи за профилактика и борба срещу болестите по пчелите и пилото. Във всяко направление са включени различни задачи, които имат както теоретически, така и практически характер.

През изминалия 30-годишен период научните сътрудници и преподавателите от СА „Георги Димитров" са разработили важни теоретически и практически въпроси и са публикували над 150 научни труда и над 825 научно-популярни статии. Взели са дейно участие с доклади и съобщения на много конгреси и симпозиуми, организирани от международната асоциация „Апимондия“. Оказали са съществена помощ на МЗХП, ЦСП, ЦКС, ОПС и на отделни пчеларски дружества като консултанти, докладчици и лектори.