Шкендеров [74] проучва по експериментален път опасността от токсично увреждане на организма с пчелна отрова. В резултат той установява, че пчелната отрова, прилагана продължително време (6 месеца) в количество, равняващо се два пъти на максималната терапевтична доза, не предизвиква токсично увреждане на организма. За да се получат промени в някои биохимични показатели, свързани с фармакологичния ефект на отровата, са необходими количества, 1.100 пъти по-високи от максималната терапевтична доза. Тази разлика между терапевтичната и токсичната доза, потвърдена експериментално, е достатъчно убедителен факт, за да се преодолее страхът от прилагане на лечението с пчелна отрова. Установено е, че около 2 % от хората страдат от повишена чувствителност към пчелната отрова. Тя може да бъде вродена или придобита. Проявява се с бурна реакция дори само при едно ужилване и бива местна и обща. На мястото на ужилването или внасянето на отровата се наблюдава широко зачервяване, подуване и дори посиняване с образуване на мехурчета. Общата реакция се изразява със следните симптоми: стягане в гърдите, силно главоболие, отоци по лигавиците, сърбеж и обриви по кожата, спазми на гладката мускулатура, придружени с гадене и повръщане, рязко спадане на кръвното налягане, сърдечна слабост, загуба на съзнание и пр. Дългият контакт на човека с пчелите може да доведе до сенсибилизиране на организма, възможно е обаче да се получи и точно обратното привикване към отровата. В литературата, отразяваща опита на някои страни, се използва терминът имунитет на пчеларите. Той се обяснява с образуването в организма на пчеларите на антитела срещу високомолекулните белтъци на отровата Вероятно важно значение имат имуноглобулините (IgG), които играят защитна роля срещу чуждия белтък в организма. Алергизирането на организма от отровата се обуславя главно от наличието в състава и на високомолекулни пептидиензимите и отчасти мелитина, към които се образуват антителата. Когато при изготвянето на Фармацевтични препарати бъдат отстранени посочените високомолекулни пептиди, опасността от алергизиране се снижава или отстранява напълно. При ужилване на чувствителни към пчелна отрова хора е необходимо да се отстрани незабавно жилото и да се превърже, ако е възможно, крайникът, над мястото на ужилването. В мястото на ужилването се инжектира бързо 0,5 мл. 0,1 % разтвор от адреналин, като 0,3 мл. от същия разтвор се инжектира другаде. Налага се и въвеждането на антихистаминови (димедрол и др.) и глюкокортикоидни препарати. Успоредно с тях при ниско кръвно налягане се инжектират допълнително адреналин, кофеин, коразол и други сърдечно-съдови средства Прекаралите тежък анафилактичен шок следва да се наблюдават още 3-4 дни в болнична обстановка за предотвратяване на съществуващата опасност от късни усложнения (алергични миокардити, васкулити и пр.). Лечението на повишената чувствителност към пчелна отрова се провежда чрез десенсибилизиране с препарати, съдържащи изолирани и пречистени онези фракции на пчелната отрова, за които се знае, че притежават алергични свойства. Десенсибилизирането може да се извърши и с екстракт от тялото на пчелата. Провежда се своеобразна имунизация в продължение на две години.