Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от септември, 1974 г.



Такива дни не се забравят


Стоян Мачев Стоянов, от с. Беглеж, Плевенски окръг, е станал пчелар 18-годишен. Основава пчеларско дружество в Беглеж и е негов председател от тогава до сега.

Стоян Мачев подпомага въоръжената борба. Арестуван е и е съден от фашистката власт. Партизанин е от Трета Българска народоосвободителна бригада „Г. Димитров", която действува в Югославия. Ето какво разказва той от своите спомени по случай 30- годишнината от победата на социалистическата революция в България.    

През 1943 г. бях мобилизиран в Югославия. Преди да замина, Кунчо Диков, наш другар и ятак, трябваше да ми каже паролата, за да се присъединя към партизаните. Но по някакви недоразумения не можахме да се срещнем и аз заминах.

Фашистката власт беше изпратила в Югославия и в Гърция наша войска и полиция. Българските капиталисти мечтаеха за Велика България, но с цената на хиляди жертви.

Югославският народ се надигна на въоръжена борба срещу окупатора. Под ръководството на Югославската комунистическа партия там беше организирано силно партизанско движение.
Като неблагонадежден аз бях закаран на 17-ти пост, който охраняваше железопътната линия. Постът беше наказателен. Не мина много време и югославските партизани нападнаха поста, опожариха го и прекъснаха линията на няколко места. Така те разстройваха тила на противника.

По това време нашата партия призова българския народ да се вдигне на въоръжена борба. Партизанското движение се разрастваше. В отрядите излизаха все нови и нови хора. Революционната борба пусна дълбоки корени и във войската. Пратеници на партията правеха нелегални събрания с прогресивните войници. Такива събрания организирахме и в нашето поделение. Едно от тях стана посред бял ден в двора на казармата в Скопие, без да забележат фашистките офицери, друго — в една стая. Всеки от нас знаеше, че го чака разстрел, ако бъдем открити. Поставена беше задачата за масово излизане в партизанските отряди. И аз трябваше да изпълня повика на партията.

Югославянинът дядо Келю, един от многото ятаци, ни заведе при сръбските партизани. Командирът на отряда — хубав сърбин с черни мустаци и патронташ през рамото — ни посрещна радушно.
След като бях известно време при сръбските партизани, преминах към Трета Българска народоосвободителна  бригада “Георги Димитров", която действаше в Югославия.

Бригадата беше сформирана на 17 май от дружина, от втора дружина избягала заедно с поручик Атанас Апостолов Pусев, които в последствие стана командир на бригадата. Политически командир и лекар на бригадата беше д-р Кирил Игнатов (сега председател на Червен кръст). Към бригадата бяха Кюстендилският отряд, Трънският отряд, съветски и италиански бойци и др. — всичко около 350 души.

Районът на бригадата беше около Шар планина, Козек планина, Гърделица, Кратово, Страцин, Прешево и др. Въоръжена беше с минохвъргачки, леки и тежки картечници, български пушки, германски автомати и др. Една част от оръжието вземахме от противника, друга част, както и облеклото, и обувките, се спускаха нощем от авиацията — английска и американска, а брашно и други продукти — от съветската.

Продоволствието ни беше трудно, понякога с дни нямахме храна или ако получехме от населението, не можехме да я употребим, тъй като бяхме винаги па път, в нападения и преследвания.

Бригадата извършваше непрекъснато акции. Първата беше на гара Прешево. Участвува цялата бригада. Срещу нас бяха около 100 души, но бързо сломихме съпротивата им.

Друга акция на нашата бригада беше нападението на Втори конен български полк, който квартируваше в едно албанско училище. Полкът оказа силна съпротива. Трябваше да преминем под дъжд от куршуми и снаряди, за да приближим на 2—3 м телената мрежа. Тъкмо се готвехме да я прережем и бяхме ударени в гръб от войска, която идваше на помощ на противника. Наложи се да воюваме на два фронта, за да скъсаме обръча. Бях заринат от мина, която падна много близо до мене, дрехите ми бяха надупчени от куршуми... След кратка почивка в едно албанско село се отправихме за Балкана. Най-важната стратегическа точка на противника беше Страцин. 

Всички войски, които отиваха или се връщаха от Гърция, минаваха оттам. В нападението на Страцин участвуваха една югославска бригада, която наброяваше към 1200 бойци, и нашата. Атакувахме през нощта, но когато започна боят, ми се стори, че е ден. Противникът ни обстрелваше с артилерия, а през деня и с авиация. Бяхме принудени да отстъпим. Насочихме се към Коатово. Боят продължи през цялата нощ и през деня. Заловихме много войници и към 50 души полицаи, които веднага бяха осъдени от народен съд. От тях 30 души — на смърт, и присъдата беше изпълнена веднага от сръбските партизани. Градът беше превзет и беше установена комунистическа власт. Това ставаше в тила на противника.

Нашата бригада извърши още много акции на югославска и албанска територия.

На 9 септември 1944 г. нашата армия влезе във война с хитлеристка Германия. Бригадата “Г. Димитров“ трябваше да се прехвърли в Кюстендил и да набере доброволци за фронта. За кратък срок бяха записани над 2000 души. При с. Гюешево бригадата води тежки боеве с немците, които напираха към нашата граница. Успяхме да минем в тила на германците към Крива Паланка, който се намираше на 25 към зад фронта. Нападнахме града от много страни, и същата нощ го превзехме, въпреки че немците бяха превърнали всяка къща в укрепление и яростно се защищаваха. След това паднаха Куманово, Страцин, Скопие.