Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от декември, 1974 г.



Състояние и перспективи на пчеларството в АПК в Кнежа

доц. Б и ж о Б и ж е в
Николай Гашпаров
СА „Г. Димитров“ в София


Агропромишленият комплекс „Ленин“ в Кнежа се простира върху част от Дунавската равнина и заема около 310 000 декара. Климатът е умерено континентален. Средните месечни и средните годишни валежи в л/м2 за периода от 1952 до 1972 г. са отразени в табл. 1. 




Най-много валежи има през април, май, юни и юли. Те се отразяват благоприятно върху развитието на медоносните растения и върху отделянето на нектар. За нормалната работа на пчелните семейства и за обилното нектароотделяне от голямо значение е и температурата. 

Нейните колебания по месеци за периода от 1952 до 1972 г. са показани в табл. 2.

​
​През второто и третото тримесечие средните месечни температури са в оптималните граници за летеж и работа на пчелите. При това естествено благоприятно съчетаване на топлина и влажност се създават подходящи условия за отделяне на нектар.

Относителната влажност на въздуха от ноември до февруари (за период от 20 години) е от 83 до 87 процента. През неактивния сезон тя е благоприятна за нормално зимуване на пчелните семейства. От март до октомври влажността на въздуха е между 76—78%, а през юли — август спада до 63—61 процента. Тази относителна влажност е много благоприятна за нормалната дейност на пчелите през активния сезон.

Условията в АПК „Ленин“ са подходящи за развитието на разнообразна медоносна растителност. Освен естественото разнотревие и различните плевели сравнително големи площи са заети с културни видове ценни медоносни растения — 24 000 дка слънчоглед, 2750 дка овощни градини, 21 000 дка Люцерна, 7000 дка бостани, 3400 дка грах и фий, 1000 дка еспарзета, 300 дка фацелия и др. Естест вените ливади са над 2750 дка, акациевите гори — 7400 дка и др. Районът на АПК е прорязан от напоителни канали с обща дължина 280 км, които напояват над 200 000 декара. Тези условия са благоприятни за развитие на високоефективно пчеларство.
На територията на АПК „Ленин“ има общо 3000 пчелни семейства. От тях в любителския с.ектор са  2300 (72,5%), а в обществения — 830 (27,5%). 

Процентът на кошерите в ТКЗС е съвсем незадоволителен, като се имат предвид възможностите на АПК. В агропромишления комплекс има 10 обществени пчелина. Броят на кошерите в тях е от 71 до 105. В тези малки пчелини са ангажирани много хора, не може да се приложи съвременна технология и поради това себестойността на продукцията е висока.
През 1972 г. средната продукция на мед от едно пчелно семейство в обществения сектор за Кнежа е 12,5 кг, а за с. Бреница — 4 кг, за гр. Койнаре — 4 кг и за с. Чомаковци — 2 килограма. За същата година средната продукция , в любителските пчелини е съответно 18, 8, 7 и 4 кг, т. е. близо два пъти по-висока. Тези данни показват, че пчеларството в АПК е сериозно подценено. Фактът, че отделни пчелари получават по 25—28 кг мед средно от семейство говори за големите и неизползвани резерви на пчеларството в обществения сектор.

За да изясним възможностите за развитие на пчеларството в АПК „Ленин“, направихме ориентировъчно проучване на медоносната растителност и съставихме нектарен баланс на базата на средните норми за нектаропродуктивността на растенията. Данните показват, че при средна продукция 15 кг стоков мед на семейство, броят на пчелните семейства в района може да се увеличи с 25 процента. Медоносната база е в състояние да задоволи нуждите на 4000 пчелни семейства. При сегашния брой и състояние на семействата голяма част от нектара остава неизползван. Освен това поради недостиг на пчели не се опрашват напълно културите, вследствие на което АПК губи стотици килограми плодове и семена.

Една от причините за ниската продукция и високата себестойност на меда и восъка в района на АПК е отравянето на пчелите при растителнозащитните мероприятия. През 1973 г. броят на напълно отровените семейства е 53, а само в района на Кнежа са отровени частично (от 50 до 80%) общо 365 семейства; в селата Бреница и Чомаковци — 450 семейства са засегнати от 30 до 50 процента.

Друга причина за незадоволителните резултати от пчеларството са болестите. Все по-често се срещат болести по пилото, по- специално американски гнилец, а в по-малка степен европейски. Доста е разпространена въшката, а през последните години и вароатозата. Голям дял за това има непрецизната работа на проверителския апарат и формалното отношение на някои служебни лица, които издават здравословни свидетелства за местене на кошерите в различни части на района и вън от него.

За да се повиши рентабилността на пчеларството в АПК, необходимо е да се създаде специализирано пчеларско предприятие на вътрешностопанска сметка, да се изгради съвременна материално - техническа база и да се въведе нова технология. Уедряването на пчелините и внедряването на многокорпусния кошер са предпоставка за получаване на повече и по- евтина продукция.
Освен това необходимо е да се подобри медоносната база. Правилното съчетаване на интересите на фуражната база на животновъдството с нуждите на пчеларството, като се засяват фуражно- медоносни растения е единственият път да се осигури продължителна пчелна паша. Друга възможност предлагат неизползваните земи, които могат да се залесят с медоносни растения.

Сериозно трябва да се помисли за професионалната подготовка на пчеларските кадри, която да се съобрази с изискванията на промишленото пчеларство. Необходимо е да се подготвят младежи и девойки, които обичат тази професия и са готови да работят в пчеларството, след като получат съответната квалификация. На първо време на работа в пчеларското предприятие на АПК трябва да се привлекат обаче най-добрите пчелари любители.

Ръководителите и селскостопанските специалисти в АПК в Кнежа трябва да съдействуват за бързото развитие на пчеларството, за да стане то рентабилен отрасъл.