Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от октомври, 1974 г.



Състояние и перспективи на общественото пчеларство въз Великотърновски окръг

к. и. н. Тодор Зографов
зам.-директор на ПД „Агропроект“ във Велико Търново

 
Десетият конгрес на БКП постави пред селското стопанство задачата значително да се увеличи обемът на селскостопанското производство и да се повиши неговата ефективност. За да се осъществи тази задача, решаващо значение имат концентрацията и специализацията на селското стопанство и поставянето му на промишлена основа. Това в пълна сила важи и за пчеларството като отрасъл, от който се получават ценни продукти и който има значителен дял за повишаване на добивите от насекомо- опрашващите се селскостопански култури.

След излизането на Постановлението на МС от 1956 г. „За по-нататъшно подобряване на пчеларството“ пчеларството във Великотърновски окръг бе поставено на подобри стопански и организационни основи. Общият брой на пчелните семейства в обществения и любителския сектор нарасна през 1974 г. над два пъти в сравнение с1953 година. Това увеличение се дължи и на факта, че природните и климатичните условия на окръга са много благоприятни за развитие на пчеларството, а видовият състав на растителността дава възможност да се осигури нектар от ранна пролет до късна есен. Медоносните растения заемат площ от около 800 000 декара. Количеството на медовите запаси възлиза на близо 5 000 000 кг, а това, което може да се оползотвори от пчелите, е 2 750 000 килограма.



Увеличението на броя на пчелните семейства в окръга не е малко, но в обществения сектор то не е в съответствие с успехите в останалите отрасли на селското стопанство и не отговаря на възможностите, които имат промишлено-аграрният комплекс в Горна Оряховица и агропромишлените комплекси от окръга. В началото на 1974 г. броят на пчелните семейства в обществения сектор бе около 17% от общия им брой в окръга. Дори в АПК в гр. Елена, чийто район е богат на медоносна растителност, пчеларството въобще е ликвидирано. В таблица 1 са дадени броят на пчелните семейства в обществения сектор и получената от тях продукция.


Анализът на данните показва, че съществува тенденция за непрекъснато намаляване броя на пчелните семейства. Това се дължи на подценяването на този отрасъл от ръководствата на ТКЗС, ДЗС, АПК и ПАК. Изключение прави АПК „Дунав“ в Свищов и АПК „Тр. Саралиев“ във Велико Търново. Най-тревожно е положението в ПАК в Горна Оряховица, където броят на пчелните семейства за разглеждания период е намалял с 462.
 
Пчелните семейства от обществения сектор са групирани в малки пчелини с по 40—80 кошера. Това не дава възможност да се използват рационално пчеларите и поради това производителността на труда е много ниска Ето защо в някои стопанства (ДЗС в Церова кория, Балван и Велико Търново) не са поставени отговорници за пчелините и за семействата не се полагат необходимите грижи. Те са слаби, непродуктивни и са източник за заразни болести.

Малкият брой пчелни семейства, които притежават стопанствата, се отразява неблагоприятно върху организацията на труда и степента на концентрация. В такива стопанства не може да се внедряват съвременните промишлени технологии в отглеждането на пчелните семейства, а оттам и да се повиши производителността на труда и да се снижи себестойността на продукцията, за да се превърне отрасълът в рентабилен.

Сериозна слабост в дейността на стопанските ръководства е, че се подценява подвижното пчеларство като средство за най-рационално използване на медоносните растения и за увеличаване на продукцията от едно семейство.
За сега само в АПК „Път към комунизма“ в Стражица е направен опит да се подобри организацията на труда в пчеларството. Изградена е една пчеларска бригада със 710 семейства в шест пчелина, която се ръководи от бригадир. За всеки пчелин се грижи по един добър пчелар, който отговаря средно за 120 пчелни семейства. Материалната база в комплекса е примитивна, морално и материално износена и е пригодена по-скоро за дребно любителско, но не и за обществено пчеларство. Тя не позволява да се прилагат промишлени методи.

Формите за заплащане труда на пчеларите са най-различни. Основно преобладава твърдото заплащане, което не стимулира работниците да увеличават производството от едно семейство. Само в отделни стопанства (с. Козловец, Морава, Овча могила и др.) заплащането на труда е в зависимост от крайните резултати от производствената дейност. До известна степен това е помогнало в тези стопанства да се получава висока продукция мед и восък. Например през 1973 г. ТКЗС в с. Козловец получи от кошер по 37,5 кг мед и по 0,600 кг восък, ТКЗС в с. Овча могила - съответно по 15 кг и 1 кг, ТКЗС в с. Морава — по 14,5 кг мед и 0,9 кг восък.

Поради грешките, които се допускат в пчеларството, производствените резултати в окръга не са добри. Производството на пчелни продукти намалява. През 1970 г. от обществения сектор са получени 88 тона мед, през 1971 г. — 78 тона, а през 1972 г .— 51 тона. Производството на восък също намалява — съответно 1401, 1341 и 991 килограма. Средната продукция от едно пчелно семейство е ниска. През 1970 г. от едно семейство са получени по 12,7 кг мед, през 1971 г. — 11,550 кг и през 1972 г. —7,56 кг, а восък — съответно 0,202, 0,199 и 0,146 килограма.

Слабостите в организацията на общественото пчеларство и ниските производствени резултати бяха реално оценени от ИК на ОНС и бяха набелязани мероприятия за подобряване на пчеларството. Потърсени бяха нови организационни форми на работа, за да се превърне то от губещ в рентабилен отрасъл. Тези въпроси бяха обсъдени и на сесия на ОНС, на която се реши да бъде изградено междукооперативно пчеларско предприятие на стопанска сметка със самостоятелен баланс което да представлява отделна юридическа личност. С неговото изграждане се цели да се подобрят организацията и заплащането на труда, да се внедрят съвременни промишлени технологии, да се подобри материалната база, да се осигури производството на повече пчелни продукти, да се снижи себестойноста на продукцията, да се повишат производителността на труда и рентабилността на отрасъла. Освен това ще се осигури оптимално опрашване на селскостопанските култури, за да се повишат средните добиви от тях.

Предвижда се броят на пчелните  семейства в обществения сектор да бъде увеличен от 6726 на 10 000. Размерът на общата продукция през 1975 г. да бъде 271 800 лева, а през 1980 г. да достигне 453 200 лева (табл. 2), или със 183 000 лева повече, което представлява близо 70% увеличение. Чистата продукция да нарасне на около 94 000 лева, или близо с 60%, а чистият доход да бъде 32 000 лева, или 4,5 пъти повече. Пчеларството ще се превърне от губещ в рентабилен отрасъл, като нормата на рентабилност за 1975 г. ще достигне 6.50%, а за 1980 г. — 19.40 процента.

През 1975 г. средната продукция мед от едно пчелно семейство ще нарасне на 18 кг, през 1980 г. — на 20 кг, а на восък — на 0,450 и 0,560 килограма. Тази средна продукция е в съответствие с научно-техническата концепция и с прогнозата за развитието на пчеларството за периода от 1971 до 1990 г., която е разработена от МЗХП.



За да се постигнат тези резултати, трябва да се създадат условия за отглеждане на здрави и силни пчелни семейства. Затова е необходимо да бъде внедрена научнообоснована технология за отглеждане на пчелните семейства и за производство на пчелни продукти.

Съществено внимание ще се отдели на подвижното пчеларство, което ще се организира на територията на целия окръг по предварително разработени маршрутни планове, съобразени с цъфтежа на културните и диворастящите медоносни растения, за да може да се използва най-оптимално наличната медоносна база. Производствената програма на междукооперативното пчеларско предприятие е отразена в таблица 2.

Необходимо е да се подобрят организацията и заплащането на труда на пчеларите. Ето защо формата на организация на труда в МПП във Велико Търново е съобразена със специфичните особености на този отрасъл, с необходимостта от концентрация и специализация и с внедряването на техническия прогрес. Основната производствена единица ще бъде постоянната пчеларска бригада. Тя ще се състои от 8—10 постоянни пчелина. Към тях ще се зачислят по 120— 150 семейства, които ще се обслужват от един пчелар. Към него през летния сезон за около 2—3 месеца може да се придава по един временен работник, а при производството на пчелно млечице — по двама. Всяка бригада ще се оглавява от бригадир, който е пряк ръководител на производствения процес. Към предприятието ще бъдат сформирани шест производствени бригади съобразно съществуващите сега пчелини, наличната паша и необходимостта от опрашване на селскостопанските култури. 

 Бригадите ще обхванат районите на следните стопанства:

I    бригада — ДЗС във Велико Търново, с. Балван, с. Церова кория, ТКЗС в с. Самоводене, гр. Килифарево и гр. Лясковец.

II    бригада — ТКЗС в гр. Полски Тръмбеш и в селата Страхилово, Полски Сеиовец, Долна Липница, Обединение и Масларево.

III    бригада — ТКЗС в селата Ресен, Поликраище, Долна Оряховица, Драганово и ДЗС в с. Златарица.

IV    бригада — ТКЗС в гр. Стражица и селата Асеново, Джулюница, Кесарево, Камен и Сушица.

V    бригада — ТКЗС в гр. Павликени, гр. Сухиндол и селата Михалци, Горна Липница, Върбовка, Бяла Черква, Караисен и Дъскот.

VI    бригада — ДЗС в гр. Свищов, ТКЗС в селата Ореш, Морава, Козловец, Горна Студена, Овча могила, Драгомирово и Алеково.

До края на 1980 г. в района на АПК „Чумерна“ в гр. Елена ще се изгради още една постоянна пчеларска бригада, която ще използва богатата медоносна растителност на планинския район в окръга.

Трудът на всички пчелари, заети в производствения процес, ще се заплаща в зависимост от крайните- резултати.

Управлението на междукооперативното пчеларско предприятие ще се изгради на принципа на вътрешно-кооперативната демокрация. Негов върховен орган ще бъде общото събрание, чиито делегати са пълномощници на общите събрания на съответните стопанства членове на предприятието. Общото събрание избира управителен съвет, контролен съвет и председател на събранието, който същевременно е и председател на управителния съвет. Той има право да представлява предприятието пред съответните държавни и стопански органи и организации. Общото събрание приема свой устав и правилник за вътрешния ред на предприятието.

Взаимоотношенията между членовете на предприятието ще се регулират с приетия устав, а взаимоотношенията с всички останали предприятия и организации ще се уреждат на базата на равноправни договори.
Така с изграждането на специализирано междукооперативно пчеларско предприятие ще се укрепи общественото пчеларство и ще се създадат реални предпоставки за превръщането му в рентабилен отрасъл. 
​