Основна храна за пчелите са нектарът, медът, прашецът, а за пчелните ларви - пчелното млечице. Нектарът е сладка течност, която се отделя от специализирани жлези на растенията, наречени нектарници. Количеството и захарната му концентрация се влияят от два вида фактори - вътрешни, свързани с растенията (големина и възраст на цвета, положение на цвета върху растението, растителен вид, сорт и др.), и външни (температура и влажност на въздуха, почвени условия, вятър, слънчево греене, агротехника, сезон и др.). Нектарът съдържа предимно смес от захари. Медоносните пчели предпочитат да събират нектар с концентрация около 50 %. Не го събират, ако съдържа по-малко от 5 % захари. Освен захари в него се съдържат неголеми количества азотни и фосфорни съединения, органични киселини, витамини (особено витамин С), пигменти, ароматни вещества, минерални соли, ензими и аминокиселини. Медът се получава от събрания от пчелите нектар. Химичният състав на меда зависи от вида на растенията, от чийто цветове е събран нектарът, от породните особености на пчелите, от силата на семейството, от условията вътре в кошера и от условията на местността (климат, почва). Прашеца пчелите събират от цветовете на растенията и го пренасят в кошера под формата на малки топчета. Част от тях се използват веднага от младите пчели кърмачки. Пчелите запълват килийките на питата с прашец до 0,4 - 0,8 от тяхната дълбочина. Масата на прашеца в една килийка варира от 102 до 175 mg. Един килограм от него заема 7000 килийки. Белтъците от прашеца пчелите използват като пластичен материал до 7-дневна възраст. До това време завършва процесът на формиране на глътъчните жлези. Прашецът е необходим при отглеждането на пило. Белтъците му увеличават продължителността на живот на пчелите работнички и спомагат за развитието и функционирането на восъчните им жлези. За пълното развитие на една пчела работничка е необходим около 0,1 г прашец. При липса на прашец пчелите изразходват 20 kg мед за отделянето на 1 kg восък, а при добавянето му разходът на мед намалява до 3,6 kg. Пчелите консервират цветния прашец до получаване на краен продукт, който може да се нарече "пчелен прашец", като качествата му се изменят незначително при съхраняване независимо от протичащата млечнокисела ферментация. За да се подпомогнат пчелните семейства през пролетта с белтъчна храна, може да се изземат пити с прашец още през лятото на предходната година. Такива пити се съхраняват в проветриви, недостъпни за восъчни молци помещения в продължения на 2 - 3 месеца. При липса на подходящи складове килийките, запълнени с прашец, се насипват с пудра захар или се заливат с мед. Може да се използва и цветен прашец, събран с прашецоуловител. Тези топчета прашец не са изсушени и при съхраняването плесенясват. Сушат се на сянка на пласт с дебелина около 2 - 3 cm и се разбъркват добре няколко пъти през деня. Цветен прашец може да се събере ръчно, но ще бъде с по-ниско качество в сравнение с прашеца, събран от пчелите. Пчелното млечице е пълноценна храна за пчелните ларви. Смята се, че има два вида пчелно млечице: - Майчино пчелно млечице - служи за храна на майчините ларви. То е смес от секретите на глътъчните и горно челюстните жлези на младите пчели кърмачки. Съдържа вещества, ускоряващи половото узряване на пчелата майка и допринася за образуването на яйца в нейните яйчници. - Работническо пчелно млечице - по състав се различава от майчиното. Съставът му се изменя с изменянето на възрастта на пчелните ларви. През първите дни то е по-рядко (26,5 % сухо вещество), а впоследствие се сгъстява (35,1 % сухо вещество), при което намалява съдържанието на белтъците и мазнините, а се увеличава количеството на въглехидратите. Ценността на употребяваната от пчелите храна се определя от химичния й състав и от степента на нейното усвояване. Вода - намира се в свободно и в свързано състояние в храната на пчелите. Водата е съставна част на тялото на пчелите и играе важна роля в обменните процеси, а също и в регулирането на влажността на пчелното гнездо. В мускулната им тъкан водното съдържание е до 75 - 80 %, а в хемолимфата (пчелната кръв) - 80 - 90 %. По време на усилена паша пчелите задоволяват нуждата си от вода от постъпващия нектар. Когато в природата нектароотделянето е слабо или въобще липсва, те поемат вода от поилката, а ако поилка в пчелина няма, от локви, вирове, ручеи. Минерални вещества - те са абсолютно необходими за растежа на пчелите. Влизат в състава на всички органи и тъкани без изключение и играят роля в обмяната на веществата. Пчелите получават достатъчно минерални вещества от прашеца и меда. Белтъци - имат изключително голямо значение за храненето на пчелите. Те са носители на живота. Белтъците влизат в състава на ензимите, пигментите и другите специфични вещества, много важни за храносмилателните, обменните и защитните реакции на пчелния организъм. Състоят се от над 20 аминокиселини. Основен източник на белтъци за пчелата е цветният прашец. Високо е съдържанието им и в пчелното млечице. Освен белтъците в състава на суровия протеин влизат азотните съединения с небелтъчен характер (амидите). Към тях се отнасят аминокиселините и техните амиди, гликозидите, съдържащи азот, органичните основи, нитратите и амониевите соли. Аминокиселините са крайните продукти от обмяната на белтъците. Установено е, че едни от тях трябва задължително да постъпват с храната - незаменимите (лизин, триптофан, хистидин, лейцин, изолейцин, фенилаланин, треонин, метионин, валин, аргин), а други могат да се синтезират от организма. Цветният прашец и особено пчелното млечице са богати с аминокиселини. Без азотни съединения - към тях се отнасят без азотните екстрактни вещества (БЕВ), целулозата, мазнините. БЕВ и целулозата се наричат въглехидрати. Въглехидратите, главно различните захари, са основният източник на енергия. От съдържащите се в храната захари най-голямо значение за пчелите има тръстиковата, плодовата и гроздовата захар. Те влизат в състава на нектара, меда и частично на прашеца. Целулозата няма хранително значение за пчелите поради това, че не се усвоява от техния организъм. Тя влиза в състава на обвивката на прашецовите зърна и се отделя от организма заедно с екскрементите. Мазнини - съдържат се в цветния прашец. В прашеца на някои видове растения (глухарче и др.) те са повече от 10 %. Мазнините са енергиен източник за пчелния организъм. Витамини - имат голямо значение за обмяната на веществата. Необходими са за нормалния растеж и развитие на пчелите. Основен източник на витамини е цветният прашец. Съдържат се и в меда. Някои от тях се синтезират в микроорганизмите, обитаващи храносмилателната система на пчелите. Някои сортове мед (по-специално от сем. Кръстоцветни - черен синап, репица и др.) след кристализирането се усвояват трудно. С ниска степен на усвоимост се отличават и някои заместители на прашеца - непреработеното соево брашно, дрождите, сухото мляко и др. Несмилаемите съставки на меда са около 1-2 %, а 70 - 75 % от веществата в цветния прашец не се усвояват от храносмилателната система и се отделят с екскрементите.