Млечицето има много богат състав, предимно белтъчно- витаминен. То съдържа и другите основни вещества, необходими за изграждането на живия организъм — мазнини, въглехидрати и минерални соли. Съставът му се изменя в зависимост от възрастта на личинките. Отделните автори дават различни, но близки цифри за неговия състав.
В белтъчния състав на млечицето са открити общо 22 заменими и незаменими аминокиселини — гликол, цистеин, хистидин, лизин, валин, левцин, изолевцин, треонин, сернн, метионин, глутаминова киселина, глутамин, аспарагин, аспарагинова киселина, аргинин, фенилаланин, триптофан, пролин, оксипролин. На тях се дължи неговата висока хранителност и биологична активност.
Освен това млечицето е извънредно богато на витамини. Според съветските автори Зеболд, Виноградова и др. витаминното съдържание на пчелното млечице в мг, отнесено към 1 г прясно млечице, е следното: В, (тиамин) — 1,2—1,3; В, (рибо- флавин) —6—8 мг; Вв (пирндоксин) — 2—10 мг; никотинова киселина — 48—125 мг; фолиева киселина — 0,5—2,2 мг; биотин 1,6—4 мг; инозит — 78 —150 мг; пантотенова киселина — 180—200 мг; аскорбинова киселина (витамин С)— 2—4 мг1 В19— 150 мг.
Голямо значение има богатото съдържание на пантотенова киселина, необходима за обмяната на веществата както на низшите, така и на висшите животни. Нейното значение за развитието на самата личинка се вижда от това, че в млечицето тя се съдържа в 10 пъти по-голямо количество, отколкото в пиргата и в цветния прашец, които са основни източници на витамини за пчелите.
Предполага се, че младите пчели кърмачки имат способност да натрупват пантотенова киселина, която получават с храната или синтезират от други вещества. Биохимичната основа на този процес не е още изяснена.
Майчината личинка получава по-голямо количество пантотенова киселина, отколкото личинките на пчелите работнички. Изследванията на млечице от 3-дневна личинка на пчелите работнички и от майчини личинки са показали, че майчиното млечице съдържа средно 140 мг, докато пчелното съдържа само 35 мг пантотенова киселина.
В своите изследвания Вивера и Бок установяват, че пчели, които получават белтъчна храна и пантотенова киселина, имат по-силно развити глътъчни жлези и произвеждат повече млечице. Това показва, че именно там се произвежда пантотеновата киселина. Същото се получава и с пчели, към чиято храна се прибавят квасни дрожди.
Съдържанието на никотинова киселина е 1,5 пъти по-голямо в майчиното млечице, отколкото в млечицето за пчелите работнички.
Различният състав на млечицето от майчините килийки и от килийните на пчелите работнички дава основание да се прави разлика между майчино и пчелно млечице.
Изобилието от биологично активни съставки в маточното млечице не се изчерпва само със споменатите вещества. В него се съдържат още ацетилхолин (0,8—1,2 мг/г), холинестераза, фосфор (0,68°/о), сяра (0,38%), желязо, цинк, кобалт, различни ферменти, хормоноподобни и други вещества (общо 3,9%). j
Млечицето съдържа някои странични примеси — зърна от прашец, восък, частички от кожици на личинките. Напоследък в него се откри декаокси-Д2-деценова киселина. Тя е изолирана в 1957 год. от носителя на Нобелова премия Бутенанд и от Ремболд. По химичен строеж тя се отнася към ненаситените карбонови киселини. Получена е и в чист кристален вид и се използува за лечението на ракови заболявания. Затова някои предполагат, че и млечицето може да има противораково действие. Млечицето е първият естествен продукт, в които е открита тази киселина. Тя се отделя от мандибуларните жлези на младите пчели. Бердас съобщава за наличие на радон в прясното маточно млечице.
Данните за разликата в състава на маточното млечице, от една страна, и пчелното и търтиевото млечице, от друга, могат до голяма степен да обяснят различията в биологията на майката и на пчелите работнички. Освен това не само качествено, но и количествено млечицето в майчините килийки се различава от млечицето в килийките на пчелите работнички и търтеите. Докато в майчината килийка има около 200—300 мг млечице, то килийната на пчелите работнички има само 2—3 мг, а на търтеите — до 10 мг.
Още преди 300 години холандският естествоизпитател Свамердам обърна внимание на голямата важност на маточното млечице за оформяване на майката в кошера. Заради неговата изключителна важност за пчелата майка още в края на XVIII век Франсоа Хубер го нарекъл „желе-роаял“ (царска храна).
Под влияние на млечицето обмяната на веществата у пчелата майка протича извънредно интензивно. За 5—5,5 дни майчината личинка увеличава теглото си 3000 пъти, а личинката на пчелата работничка — само 1500 пъти. Майката постига пълното си развитие за 16 дни, докато пчелата работничка се развива за 21 дни, т. е. с 25% по-бавно.
Продължителността на живота на майката е 40 пъти по- голяма, отколкото на пчелите работнички. Тя живее от 3 до 5 години, докато пчелата работничка живее през лято го 35— 40 дни, а през зимата от 6 до 9 месеца. Майката се отличава и със силно развитата си полова система, която осигурява оплождането й и яйценосенето.
През лятото, в периода на усиленото яйценосене, майката снася всекидневно от 1500 до 2000 яйца, а за цялото време около 200 хиляди. Това количество надминава стотици пъти собственото й тегло.
През летния сезон тя изяжда огромни количества маточно млечице, което й се доставя от пчелите кърмачки направо в хоботчето. Млечицето, което тя изяжда, надминава повече от 200 пъти нейното тегло. Само за едно денонощие изяжда повече млечице, отколкото тежи тя самата. Това дава основание да се твърди със сигурност, че всички качества на майката се дължат само на млечицето.
Докато майката се храни непрекъснато с маточно млечице, личинките на пчелите работнички от 3-ия ден нататък, а на търтенте от 4-ия ден започват да се хранят само с т. нар. кашнца. Тя представлява смес от мед и прашец и има следния състав в проценти:
1) за личинките на пчелите работнички— вода 23,5%, белтъци 27,9%, масти 3,4%, въглехидрати 45,2%
2) за търтиевите личинки —вода 25,1%, белтъци 3 1 ,6%, масти 4,8% и въглехидрати 38,5%.