Съществуването на пчелното семейство зависи от осигуряването му с необходимите запаси от мед и цветен прашец. За разлика от другите селскостопански животни, чиито хранителни запаси изцяло се осигуряват от човека, пчелните семейства сами събират, преработват, съхраняват и разпределят за използване необходимата им храна. На пчеларя остава задължението да ги подпомага, като им осигурява оптимални условия за медобер и място за преработване и складиране на меда. Отделните пчели на пчелното семейство събират храна в резултат на действието на безусловен рефлекс и при съответна съгласуваност на работата в семейството. Тъй като условията на обкръжаващата среда постоянно се изменят и пчелите не винаги могат да намират необходимата им храна, при тях е силно развит инстинктът за събиране и натрупване на хранителни запаси в пчелното гнездо. Под действието на този инстинкт пчелното семейство използва най-рационално всяко появило се нектароотделяне и наличие на цветен прашец в цветовете на растенията. Това закономерно явление в живота на пчелното семейство осигурява неговото съществуване през тази част от годината, когато в природата пчелите не могат да намерят необходимата им храна. Като натрупват голямо количество хранителни запаси за сравнително кратък период, пчелите осигуряват на пчелното семейство благополучно съществуване през цялата година. От друга страна, това позволява част от хранителните запаси, които са в повече от необходимото, да се вземат от пчеларя като стокова продукция без вреда за пчелното семейство. Пчелите при събирането на нектар и прашец не посещават безразборно цветовете на растенията. През целия период н.м цъфтежа на медоносната растителност те постоянно уточняват своята връзка с даден вид растения в зависимост от наличието в цветовете му на необходимия им нектар и прашец. Отделните пчели се ориентират към определени видове растения и в зависимост от наличието на нектар в тях се изработва условен рефлекс към аромата, формата и оцветяването на цветовете на тези растения. Този условен рефлекс при пчелата събирачка, изработен при търсенето и събирането на нектар от цветовете на растенията й дава възможност бързо да намери отделящото нектар растение, а след прецъфтяването му да премине бързо на друг вид растение, чиито цветове започват да отделят нектар. Бързо изработеният условен рефлекс угасва бързо и изчезва, ако в цветовете на растенията не се отделя повече нектар. При пчелата се изработва нов условен рефлекс, след като тя попадне на друг вид цъфтящо и отделящо нектар растение. По такъв начин пчелите посещават определени видове растения, което спомага не само за събиране на по-големи количества нектар, но има голямо биологично значение за правилното опрашване на цветовете на отделните видове растения. Тази особеност дава възможност и за изкуствено насочване на пчелите към даден вид цъфтяща селскостопанска култура, нуждаеща се от опрашване чрез насекомите и по-специално чрез медоносните пчели. Пчелите събират от растенията няколко вида продукти, от които приготвят необходимите им хранителни запаси, като някои от тях използват за други цели. Основните продукти, които пчелите събират пряко от растенията, са нектарът и цветният прашец. По косвен път (чрез някои видове листни въшки) те събират и мана, която също преработват в манов мед и използват като храна. Нектарът се отделя от специални цветни жлези - нектарници. В повечето случаи нектарниците се намират в основата на цвета, но се срещат и по всички цветни части: по чашелистчето, венчелистчето, плодника и др. При липата например те се намират в основата на чашелистчетата, при репицата - в основата на тичинките, при дивия кестен - на цветното легло, при сливата и черешата - отвътре на чашката. Нектарниците, разположени по цветовете, се наричат цветни. Освен цветни редица растения имат и извън цветни нектарници. Например при фия извън цветните нектарници се намират на прилистниците, при черешата - на дръжката до основата на листната петура, при памука - по долната страна на листата (по главната жилка) и др. Нектарниците се намират обикновено дълбоко в цвета. Това спомага много за запазване на нектара от бързо изсъхване и измиване от дъжда. Добре е запазен нектарът в цветовете, които образуват тръбички, като пеперудоцветните и други растения с подобно устройство на цветовете. Има обаче и растения, например гречихата, у които нектарниците са открити и изложени на измиване от дъжда и на изсушаване от слънцето и вятъра. Нектарът е течност с различно съдържание на захари. В него може да се съдържа в различно съотношение както тръстикова, така и гроздова, и овощна захар. В малки количества са застъпени декстринът, манитът, мелицитозата, белтъците, багрилните и минералните вещества. Количеството на тези съставки в нектара на различните растения не е еднакво. Съотношението между захарите също е различно. Например в нектара на кестена има само тръстикова, а в нектара на репицата - само гроздова и овощна захар. Установено е, че нектарниците на току що цъфналите цветове отделят повече тръстикова захар, а към края на цъфтежа процентът й силно намалява. Хроматографски в нектара са установени следи от много други захари, предимно от по-сложните (малтоза, изомалтоза, трехалоза, рафиноза и др.). Минералните вещества в нектара са в малки количества (от 0,02 до 0,45% пепел). От съдържащите се в него киселини са 70 установени ябълчна, винена, янтарна, лимонена и оксалова. В нектара се съдържат и ароматични етерни масла, които му придават специфичен аромат и вкус. Киселинността му (рН) се движи между 2,7 и 7,4. Много рядко се среща нектар с алкална реакпия. Концентрацията на захарта в нектара е твърде променлива и до голяма степен зависи от външните условия - температурата, въздушната и почвената влажност, вятъра и други фактори. Тя също така се мени в продължение на деня. Движи се в границите от 1 до 80% и повече. Пчелите събират с най-голяма охота нектар със захарно съдържание 50-56%. Силно разредения или гъстия нектар те събират неохотно. Както единият, така и другият нектар намаляват много продуктивността на пчелните семейства. За събирането и пренасянето на разредения нектар в кошера, а след това и за изпаряването на излишната вода пчелите са принудени да употребяват много време и енергия. Сгъстеният нектар те трудно изсмукват от цветовете. Нектар, съдържащ до 5% захар, не се събира от тях вероятно защото не могат да доловят чрез вкусовите си органи съдържание на захар в него. Събраният и пренесен в кошера нектар пчелите преработват в мед. Те го разпръскват в малки количества в килийките на питите, за да се изпари излишната вода от него. През това време сложните захари в нектара се разграждат до най-прости под действието на отделени от пчелите ензими. Когато нектарът се сгъсти и водното му съдържание спадне до 20%, пчелите го пренасят и наслагват в килийките в горната част на питите, като ги запълват догоре и след това ги запечатват с чист восък. Преработеният и запечатан нектар е вече готов мед, който при условията в пчелното гнездо може да се съхранява дълго време. Зрелият мед се различава от нектара главно по това, че съдържа много по-малко вода, а сложните захари са разградени до най-прости. Медът се използва от пчелите като основен източник на въглехидратна храна и за движение, и за летателна енергия. Маната, която пчелите събират, е сладък сок, който тече по проводящите тъкани на висшите растения. Растенията не я отделят направо върху повърхността си, както по-рано се твърдеше, а с някои видове насекоми (листни въшки и др.), които паразитират върху растенията. Тези насекоми имат специално устроена храносмилателна система, така че не всичкият сок преминава през стомаха им. Хранопроводът им прераства в анусна тръба, която образува т. нар. филтърна камера. Тя дава възможност захарите да преминават направо през аналния отвор навън, а белтъците, необходими за храненето на паразита, преминават през стомаха, където се усвояват. По състав маната е значително по-сложна от нектара. Тя съдържа средно 60% вода. Съществена част е захарите, от които най-много са застъпени захарозата, гликозата и фруктозата, след това - малтозата, мелицитозата, рафинозата, трехалозата и редица други полизахариди. В маната са открити до 22 вида аминокиселини. Освен това тя съдържа и минерални вещества, витамини и багрила, чийто състав и количество досега не са проучени подробно. рН на маната се движи от 6,7 до 7,5. Според някои химични анализи нектарният и мановият мед съдържат гликоза 28-36%, фруктоза 31-43% и захароза 1-7%. Мановият мед е по-богат с високомолекулни захари от нектарния - например трехалоза, рафиноза и особено мелицитоза, която е типична за маната на почти всички известни растения и благоприятства кристализирането на меда. Голяма е разликата в съдържанието на декстрини в двата вида мед. В мановия мед те са около 4-6 пъти повече, отколкото в нектарния и действат обратно на мелицитозата - предотвратяват кристализирането. Пчелите усвояват декстрините, понеже отделят ензими, които ги разграждат на по-прости захари. Най-съществената разлика между мановия и нектарния мед е в съдържанието на минерални вещества, каквито мановият мед съдържа 5-9 пъти повече от нектарния. Двата вида мед се различават както по големия брой микроелементи (само в мановия мед има например сребро, ванадий, молибден), така и по по-голямото количество на някои други елементи. За човека най-важно е по-голямото съдържание на желязо в мановия мед. В сравнение с нектарния мановият мед съдържа и по-голямо количество инхибитори, т. е. вещества, които не позволяват развитието на микроорганизми. Мановият мед в повечето случаи е по-гъст от нектарния, но за сметка на това е по-хигроскопичен - лесно приема въздушната влажност и в по-повърхностния слой често ферментира. Освен от въглехидрати пчелите се нуждаят от белтъци и мазнини. Тези вещества, а също някои витамини и минерални соли те получават от цветния прашец. За тази цел пчелите го събират и пренасят в кошера, като го натрупват в килийките на питите. Когато килийките са запълнени на 2/з от дълбочината им с добре уплътнен прашец, те го покриват отгоре с тънък слой мед и по този начин го запазват като хранителен запас. Зрънцата цветен прашец са обвити с несмилаеми целулозни обвивки, а във вътрешността си съдържат протоплазма, съставена главно от белтъци, мазнини, малко въглехидрати, соли и витамини. Цветният прашец е основният източник за белтъчно-минералното хранене на пчелите, поради което е особено нужен за храненето на личинките и на пчелите кърмачки. При събирането на прашец пчелите добавят към него секрет на слюнчените жлези, а при складирането му в килийките добавят мед. Там прашецът е подложен на сложни биохимични процеси, като млечнокисела ферментация и други промени. Прашецът за пчелите е незаменим, особено през сезоните на активната им дейност, за поддържане на техния организъм, за произвеждане на млечице, восък и др. Няма ли достатъчно прашец в храната, настъпва смущение в работата и в живота на цялото семейство. Особено неблагоприятно върху развитието на пчелното семейство се отразява недостигът или липсата на прашец през ранна пролет. В такъв случай се намаляват снасянето от страна на пчелната майка и количеството на пилото в момент, когато то трябва бързо да се увеличава. Пренасянето на прашец през есента има голямо значение за попълване на резервите в мастното тяло на пчелите, от което те черпят постепенно през време на зимуването. Мастното тяло през лятото е слабо развито, а през есента, когато пчелите се готвят за зимуване, клетките му са изпълнени с мазнини и белтъчни зрънца. Към края на зимуването, когато пчелите започват да изхранват пило и да произвеждат млечице, съдържанието на мазнините и на белтъците в клетките на мастното тяло намалява значително. Пчелите събират нектар и прашец през целия активен сезон, като основната част от тях се изразходва за изхранване на пилото. Необходимите запаси на семейството за зимно-пролетния период пчелите събират при усилено нектароотделяне по време на основната паша, главно през юни и юли. За сравнително кратко време през периода на цъфтеж на главните медоносни растения в ливадите, полето и горите те успяват да съберат необходимите им хранителни запаси. Цялата дейност на семейството от края на зимата до настъпването на главната паша е насочена към създаване на максимално благоприятни условия за събиране и натрупване на хранителни запаси. Тяхното количество зависи от нектароотделянето и силата на семейството но време на главната паша. При слабо нектароотделяне количеството на пчелите, събиращи нектар, е извънредно малко. При неговото увеличаване количеството на летящите за нектар пчели рязко се увеличава. Това се отнася преди всичко за силните семейства, тъй като те имат достатъчно резервни пчели и в даден момент могат няколкократно да увеличат количеството на летящите пчели. В резултат на това в продължение на няколко дни всички свободни килийки в гнездото, а също и освободените от пилото бързо се запълват с нектар. Друга е картината при слабите семейства. В тях липсват резервни пчели за събиране на нектар, тъй като те продължават да се развиват и основната маса пчели е заангажирана с отглеждането на пило. Постъпващото количество нектар е малко и голяма част от него се изразходва за изхранване на пилото. Яйценосната дейност на майката не се ограничава и не се натрупват запаси. В края на главната паша в слабите семейства има много пчели и пило, но съвсем недостатъчно мед. По време на интензивната събирателна дейност на пчелите количеството на умиращите пчели бързо се увеличава. Попълването на загубите от ново излюпващите се пчели е частично, тъй като пилото е намаляло. В края на пашата количеството на пчелите в силните семейства намалява значително. Колкото по-обилно е нектароотделянето, толкова повече намалява количеството на пчелите и се увеличава количеството на натрупания в гнездата на силните семейства мед. За пълноценното използване на обилното нектароотделяне от пчелите голямо значение има наличието на свободни пити за разместване и за превръщане на внесения нектар в мед. Пренесеният нектар обикновено съдържа голямо количество вода. За да може да се изпари излишната вода, пчелите го разпръскват на тънък слой в килийките на питите. За около 5-6 дни след внасянето му в кошера нектарът се превръща в мед. Изразходваното количество цветен прашец през активния за пчелите сезон достига 20 и повече килограми. Това означава напълването с прашец на около 75 000 килийки, или 7-8 пити на дадан-блатов кошер. Основната част от това количество се събира и се изразходва от семейството през пролетта. Като се има предвид, че една пчела пренася наведнъж средно 35-40 mg нектар или около 12-16 mg прашец, ясно е какви грамадни усилия и колко много труд струва на пчелите на едно семейство осигуряването му с необходимите количества мед и прашец. Интересна особеност на пчелното семейство е, че то като цяло осигурява ефективно използване на пчелната паша. Отделните пчели на семейството, открили източник на храна, бързо съобщават на останалите летящи пчели за това. Това те правят след връщането си в кошеpa, като извършват по питите своеобразни движения, наречени танци на пчелите. Тези танци имат мобилизиращо значение за другите пчели за събиране на открития нектар. С тези движения танцуващите пчели съобщават на останалите пчели в кошера за посоката на източника на храна, близостта му до кошера и същевременно предават аромата на цветовете на растението, отделящо нектар. Пчелите могат да извършват два вида танци - кръгов и полукръгов, или люлеещ се танц. Когато източникът на нектар не е по-далеч от 100 m от пчелина, пчелата танцувачка описва тесни кръгове на питата, като постоянно изменя направлението на кръговото движение и се премества вляво или вдясно. След няколко секунди до една минута танцуващата пчела изведнъж престава да извършва тези движения и се премества на друго място на питата, като повтаря същите движения. След това излита навън и след като донесе нектар, наново извършва същите движения. Вторият вид движения вербуващата пчела прави, като описва полукръг с неголям радиус, след това прибягва по права линия до началния пункт и описва този полукръг в противоположна посока така, че двата полукръга образуват цял кръг. Тези движения тя повтаря на едно и също място няколко минути. При тях пчелата прави трептения с коремчето, затова този танц се нарича още люлеещ се. Ако пчелата преминава по диагоналите на кръга с главата нагоре (отдолу нагоре на питата), това е указание, че източникът на нектар трябва да се търси по посока на слънцето, а ако това става обратно, източникът на нектар е в обратна на слънцето посока.