Между медоносните растения има неголяма група, които се използват много малко или въобще не се използват за други цели освен като медоносни. Количеството на отделения от тези растения нектар в сравнение с останалите медоносни растения е по-голямо, вследствие на което в пчеларската практика се смятат за специални, или най-добри медоносни растения. Използването на такива медоносни растения е необходимо в райони, където количеството на други медоносни растения е малко, вследствие на което се получават без-беритбени периоди. При липса на достатъчно естествено растящи и културни медоносни растения най-често за попълване и подобряване на медоносната база се използва фацелията (Phacelia tanacetifolia). По продуктивност на нектар и прашец тя е на първо място от останалите видове медоносни растения. Нектарът и прашецът й са лесно достъпни за пчелите. Има продължителен период на цъфтеж. Може да се засява през известни периоди, вследствие на което значително се удължава цъфтежът й. Цветовете са сравнително дребни, имат синьо-виолетово оцветяване и са събрани в характерни съцветия, съдържащи от 4 до 9 охлювообразни цветоноси, като на всеки от тях има цветчета. Общият брой на цветчетата достига 40-50, а понякога 70 за едно съцветие. Първите цветчета се появяват 1 - 1 1/2 месеца след засяването. Периодът на цъфтеж на отделното растение обхваща 40-45 дни и до голяма степен зависи от състоянието на времето. Общата нектаропродуктивност при наши условия се изчислява на 50 kg нектар, или 30-35 kg мед от 1 декар. Маточина (Melissa officinalis). Отглежда се от пчеларите около пчелините още от най-стари времена. Пчеларите я използват за натриване ръцете и лицето при извършване на прегледи, за натриване вътрешността на кошери и тръвни, когато в тях се поставят пчели, при хващане на роеве и др. Усмиряването на пчелите се дължи на специфичната миризма на смачканите шиста, която им действа успокоително. Като етеричномаслено растение маточината намира приложение в медицината, козметиката и сладкарството. Листата й се използват за приготвяне на специален чай. Освен около пчелините маточината се среща като диворастяща покрай горите, в сечищата, в градините и парковете, като украсно растение и на други места. Цветчетата са дребни, бели, разположени по няколко в основата на всеки лист. Цъфтежът започва обикновено в края на юни и продължава до края на август. Медопродуктивността й е 15-16 kg мед от 1 декар. От цветовете й пчелите събират и малки количества прашец. Бораго (Borago officinalis). В пчеларската практика е известно още под името краставича трева или пореч. Цветовете са едри и оцветени синьо, по-рядко бяло или розово и събрани в съцветия китка. Цъфти доста продължително време - от края на май и през целия юни. Цветовете отделят достатъчно нектар, който е лесно достъпен за пчелите. Посещението на цъфналите растения от пчелите продължава през целия ден, дори и при сравнително неблагоприятни външни условия. От 1 декар посев се получава около 20 kg мед. Разпространението на борагото у нас е още сравнително слабо и на много места това растение е непознато. Като специално медоносно растение то заслужава много по-голямо разпространение около пчелините и в припчелинните участъци. С успех може да се използва и като фуражно растение. Комунига. У нас се срещат няколко вида комунига. Някои от тях са едногодишни, други - двугодишни. В пчеларско отношение представляват интерес главно бялата (Melilotus albus) и жълтата комунига (Melilotus officinalis). Бялата комунига се среща у нас като диворастяща по нивите, ливадите, покрай пътищата, сечищата и на други места. Засява се и за зелено торене. Отглежда се и като културно растение за фураж, защото съдържа по-малки количества от алкалоида кумарин в сравнение с жълтата комунига. Разклоненията на стъблото завършват със силно удължени класовидни съцветия. Цветчетата са малки, бели и извънредно много. Цъфтенето започва от долния край на съцветието и продължава дълго време. Започва обикновено през юни и продължава до късна есен. Падането на слана и мраз слага край на цъфтежа. При окосяване на посева на височина: 45 cm над земята той силно брати и за непродължителен период започва отново да цъфти. Получената зелена маса се използва за силажиране, за хранене в прясно състояние или се изсушава за сено. От 1 декар посев може да се получи 30 kg и повече качествен мед. Асклепиас (Asclepias cornuti). Полухрастовидно многогодишно растение, достигащо височина 1 - 1,5 т; Цветовете му са сравнително дребни, с бледорозово оцветяване. Те са събрани по 50-60 в щитовидни съцветия, разположени в пазвите на листата от долния край на стъблото до върха. На едно стъбло може да се наброят до 11 - 12 съцветия. Цъфтежът започва нагоре, като за отделното цветче продължава до 8 дни. Общият цъфтеж продължава до месец и половина. На всяко цветче има по пет нектарника, които отделят обилно нектар с приятна и силна специфична миризма. Медопродуктивността е висока и се влияе значително от външните условия. Установено е, че в някои райони на СССР се получават средни добиви мед от 60 до 100 kg от декар. Освен като медоносно растение асклепиасът се използва и за разни други цели. В листата и стъблата му се съдържат 2-3% каучук и 10% смола. От семената се добива масло за технически цели. В узрелите плодове се образуват влакна, подобни на влакната на памука, които достигат на дължина от 3 до 5 cm и може да се използват за напълване на отоплителни възглавнички за кошерите и за други цели. У нас това растение е внесено неотдавна, поради което е слабо разпространено и за много пчелари е непознато. Среща се като украсно растение в градините, парковете и на други места. Канадска златна пръчка (Solidago canadensis). Пренесена е у нас от чужбина сравнително скоро и не е широко разпространена. При нашите почвени и климатични условия се развива нормално. Тревисто многогодишно растение, което достига на височина 2 т. Цветовете му са дребни и златистожълто оцветени. Наредени са в кичури около едно общо цветоносно стъбло. Цъфтежът започва отдолу нагоре и продължава дълго време. Цъфти през втората половина на лятото. Цветовете отделят значителни количества нектар и прашец. Особено подходящо е за засяване върху пустеещи земи, сипеи, покрай стопански дворове, пътища и др. Образува голям брой подземни стъбла и по такъв начин се самозасява и увеличава заетата от него площ. Поради тази му особеност то може с успех да се използва като почвоукрепвашо растение.