Разнообразната дейност на пчелите както в кошера, така и извън него се извършва благодарение на тяхната способност да се ориентират с добре развити сетивни органи (рецептори). Установено е, че пчелата притежава зрение, обоняние, осезание, вкус и слух. Зрение. Зрението при пчелата се осъществява чрез три прости и две сложни очи. Простите очи са разположени на теменната част на главата при женските индивиди под формата на малък триъгълник, а при търтея те се намират отпред на челната част. Сложните очи са разположени отстрани на главата. При търтея те са най-добре развити и заемат 2/3 от повърхността на главата. Простите очи представляват двойно изпъкнали кръгли лещички. Анатомично те не са свързани със сложните очи. Техните функции не са напълно изяснени. Установено е, че те са особено чувствителни към светлина със слаба интензивност и възприемат измененията на интензивността на светлината. Опитите са показали, че пчелата не различава отделни предмети с простите очи, а със своята светло чувствителност простите очи стимулират чувствителността на сложните. В такъв случай те се явяват като спомагателен орган, необходим при полета на пчелите в условията на слабо осветление. Разпространеното мнение, че простите очи служат на пчелата за близко гледане, сега се смята за неоснователно. Зрението при пчелата се осъществява главно чрез сложните очи. Тяхното разположение и устройство позволяват при летеж тя да обхване целия район, над който лети, и добре да вижда основните земни ориентири. Сложните очи се състоят от голям брой единични очички, наречени оматидин. Отгоре очите са покрити с кутикулна роговица, чиято повърхност е разделена на шестоъгълни фасетки. Тясната обвивка на фасетката е непропусклива за светлината, а централната и част е прозрачна и представлява леща на оматидия. Повърхността на сложното око е покрита с комици, излизащи от обвивките на фасетките. Те предпазват очите от полепване по тях на цветен прашец. Рецепторната част на оматидия се състои от 8 удължени зрителни клетки. Горните допиращи се части на всяка клетка се обединяват в обща прозрачна зрителна пръчица - рабдом. Във всеки оматидий се различават три основни части: пречупваща, светлочувствителна и изолираща. Пречупващата част се състои от леща и кристален конус, които функционират като едно цяло. Оматидиите са изолирани помежду си с черен пигмент, който поглъща светлинните лъчи. На края на зрителните пръчици се намира тънка ципица, покриваща отвътре цялото око - базална мембрана. Тя е пронизана от много отворчета, през които минават трахеи и нервни нишки към зрителните дялове на главния мозък. Преминаващите през пречупващия апарат на оматидия лъчи попадат в рабдома и дразнят чувствителните нервни влакна. До началото на рабдома на всеки отделен оматидий достига само тясно снопче светлина, т. е. образ на малка част от предмети, разположен пред него. Всеки оматидий препраща в мозъка изображение само на тази част от предмета. Там всички отделни изображения се обединяват в едно общо изображение на целия предмет. Такъв образ се нарича сложен или мозаичен. Остротата на зрението при пчелите е извънредно голяма. На близко разстояние превишава със 172 пъти остротата на зрение на човешкото око. При отдалечаване на предмета тя бързо намалява. Сложните очи на пчелите имат способност да намаляват или да увеличават количеството на проникващите в лещата светлинни лъчи - адаптация. Адаптацията се осъществява чрез преместването на пигмента около лещата и кристалния конус. Високата степен па адаптация е необходима на пчелата, за да вижда при съвършено различни условия на осветление - в кошера и вън от него. Чрез сложните очи пчелите възприемат направлението на слънчевите лъчи. По форма сложното око се приближава до полусфера и е обърнато с различни оматидий встрани, напред, нагоре и дори надолу. Ето защо лъчите на слънцето не могат да осветят сложното око на пчелата и още повече двете очи равномерно по цялата им повърхност. Във всеки оматидий степента на яркост на полученото на върха на кристалния конус точково изображение на част от слънцето ще зависи от осветеността на фасетката. Изображенията на върха на конуса на всички оматидий се събират в мозайка от точки с различна яркост. Поради това от различните оматидий на окото в зрителните дялове на мозъка на пчелата идва неравнозначна сигнализация. При свободното преместване на пчелата в пространството сложните очи непрекъснато я информират за точния ъгъл, под който се намира слънцето спрямо надлъжната ос на тялото й. Запазвайки по време на полета такова положение, при което характерът на разпределението на светли и тъмни точки по оматидиите остава неизменен, пчелата може да лети по права линия. Благодарение на способността да запомня общата картина за осветеност на оматидиите по време на полета тя е в състояние да повтори летежа в дадено направление. Всяко движение в полето на зрението на пчелата мигновено се възприема от нея и по нарушаване на картината на разпределение на яркостта на петната, съставящи изображението на нейното зрително поле. За да възприеме бързото движение на предмета, окото трябва да улавя положението му за част от секундата. Това се постига чрез способността на пчелата да оценява продължителността на интервалите между последователното появяване на обекта в зрителното поле на различните оматидий. Сложните очи могат да функционират само при достатъчно силно осветление. Пчелите нормално излизат от кошера при минимум 150 1х осветеност, а най-добре летят при 300 1х. Минималната осветеност, при която единични пчели се връщат в кошера, е 2 1х. Пчелите, нощували в полето, се връщат в кошера при осветеност 50 1х. Освен количествени пчелите възприемат със сложните си очи и качествени изменения на светлината. Осветявайки предметите, слънчевите лъчи встъпват във взаимодействие с тях и в резултат на това отразената светлина придобива нови качества. Тези различни качества се възприемат от очите като цветове. Пчелата има добре развито цветово зрение. Предполага се, че в рабдома на всеки оматидий има светлочувствителни вещества, отговарящи до голяма степен на лъчите с определена дължина на вълната. Така пчелата е в състояние да възприеме цвета на всяко най-тънко снопче лъчи, проникващо в отделните оматидий на сложните и очи. Тя вижда ултравиолетов, виолетов, синьо-зелен и жълт цвят. Според данни на Даумер (1956) в участъка от спектъра, където човек вижда 3 цвята - оранжев, жълт и зелен, пчелата вижда само един - жълт. Ето защо тя обърква жълтия цвят със зеления и с оранжевия. В областта на късите вълни пчелата различава три цвята: синьо-ултравиолетов , ултравиолетов и жълто-ултравиолетов. Установено е, че при необходимост за избор пчелата предпочита синия и небесносиния цвят. Червения за човека цвят пчелата възприема като недиференциран тъмен (черен) и не може да го различи от равен по яркост тъмносин цвят. В замяна на това обаче пчелата вижда един непознат за човешките очи цвят, ултравиолетовия. Нещо повече, ултравиолетовите лъчи са най-силният дразнител на очите на пчелата. При силна облачност, когато очите на човек не са в състояние да определят местоположението на слънцето, пчелите се ориентират по него благодарение на високата чувствителност към ултравиолетовото излъчване. Това има голямо биологично значение. Способността на сложното око на пчелата да различава смесването на цветовете е 20 пъти по-ниска, отколкото при човека. Това не се отнася за цветовете, в които е примесен ултравиолетов цвят. Смесите на ултравиолетовите лъчи се възприемат от пчелата като нов цвят, съвършено непознат за човека - например пчелен пурпурен, пчелен жълт и др. Белият цвят на кошерите, който за хората е еднакъв, може ясно да се различи от пчелите в зависимост от това, с каква боя са боядисани. Ако те са боядисани с цинкова бяла боя, която поглъща ултравиолетовите лъчи, на пчелите ще изглеждат синьо-зелени; ако са боядисани с оловна бяла боя, която отразява ултравиолетовите лъчи - ултравиолетови. Белите цветя в природата задържат ултравиолетовите лъчи и за пчелите имат съответните сборни, взаимно допълващи се цветове, а именно синьо-зелени. Цветята с привидно единен цвят за човека - рапица, полски синап - за пчелите са различно оцветени като жива цветна мозайка, защото тези видове силно отразяват ултравиолетовите лъчи. Установено е, че зелените листа на всички растения почти еднакво отразяват ултравиолетовите лъчи. По такъв начин се осигурява разпознаването на цветовете сред общата зелена маса и се повишава възможността да се диференцират цветовете на различните растения, струващи се на човека еднакви. Пчелите притежават достатъчно ясно възприятие за тъмния център на фигурите. Това има голямо биологично значение, защото нектарниците винаги се разполагат в центъра на цвета. Тази особеност на ориентация на пчелите им позволява по-леко да намират центъра на цветчето и да кацат на най-близко разстояние от нектарниците. Сложните очи на пчелите имат необикновената способност да възприемат поляризованата светлина. Такава е светлината, отразена от повърхността на прозрачните 'тела, например водата, такава е небесносинята светлина на небето. (Това качество на светлината човешкото око нито може да види, нито да измери.) Посоката на колебание на поляризованата светлина във всяка точка на небето в течение на деня не остава постоянна и зависи от положението па слънцето. Всеки оматидий на сложното око сигнализира за направлението на поляризацията на възприеманата от него точка на небето. Едновременно хиляди оматидий анализират различните точки на небето и обработената в зрителните дялове на мозъка информация добива напълно определено значение. Тъй като равнината на трептене на светлината се насочва според положението на слънцето, именно по поляризованата светлина пчелата може да установи положението му и да се ориентира в пространството дори при неголям просвет в облачното небе. Възприемането на количествените и качествените особености на попадащите в очите светлинни лъчи, осъществявано от ретината на окото, е първият етап в процеса на зрението. Какво окончателно ще види пчелата, зависи от процесите, протичащи в зрителните дялове на мозъка. Засега е трудно да си представим в какъв вид зрителни образи се отразява обкръжаващият свят у пчелите. Обоняние. Обонятелните органи при пчелата са добре развити. Чрез тях тя възприема и съответно реагира на различните дразнения, свързани с намирането на храна или с други дейности извън или вътре в кошера. За долавянето на обонятелните химични дразнители по пипалата на пчелата има голям брой обонятелни пластинки. Това са органите, върху които попадналите молекули на различните миришещи вещества предизвикват дразнене, предаващо се в централната нервна система. Тук сигналите от отделните рецептори се сумират и се преработват в конкретно усещане за даден вид миризма. Характерно за тези рецептори, намиращи се върху органите на обонянието, е, че те са нагодени за възприемането на определена структура на молекулите от миризмата на отделните вещества, т. е. всеки рецептор възприема само определена миризма. Доказано е, че пчелата е способна добре да различава голям брой миризми, срещащи се в природата и изкуствено създадени. Опитите показват, че тя има добре развито обоняние и може да различава над 40 вида миришещи вещества, като някои от тях долавя и в много малки концентрации. Така миризмата на гераниол (химично вещество, влизащо в състава на секрета на насоновата жлеза) пчелата долавя в концентрация 1:100 млн. Извънредно добрата подвижност на пипалата позволява на пчелата да установява ароматичното въздушно поле чрез наклоняване на тялото по посока на идващата миризма или заставане в такова положение, че двете пипала да възприемат миризмата с еднаква сила. Обонянието на пчелата играе важна роля за намиране източници на храна. Намерила нектар в цветовете на даден вид растение, тя напълва медовото си стомахче и се връща в кошера. Заедно с нектара донася в кошера и аромата на този вид растение, който се е предал на тялото й по време на събирането на нектар. Този аромат се възприема от стоящите по питите пчели събирачки, които, излитайки за нектар, търсят този аромат и попадат на същия вид растение. Следователно пчелата не каца безразборно на първите попаднали пред нея цветове, а се насочва към цветовете, отделящи възприетия от нея аромат. При медоносната пчела има различни жлези, отделящи специфични мирисни вещества, които чрез органите на обонянието се долавят от останалите пчели и играят важна роля в техния живот. Такива вещества се съдържат в секрета на горно челюстната и на насоновата жлеза, в маточното вещество и др. Така секретът на насоновата жлеза при летеж на пчелата се изпарява и се разсейва във въздуха. Съдържащото се в него мирисно вещество има привличащо действие върху летящите във въздуха пчели. То ориентира пчелите при заселването им на ново място при роенето или случайно заблудилите се по време на летеж пчели. Осезание. Характерно за медоносната пчела е, че тя реагира при допир на тялото. Получените усещания при допир до повърхността на тялото се предават на централната нервна система или в ганглиите на коремната нервна верига, където се преработват, и пчелата реагира по един или друг начин. Това реагиране има голямо биологично значение и я подпомага в нейната жизнена дейност както вътре в кошера, така н извън него. Получените чрез допир усещания имат особено голямо значение за осъществяване на взаимната връзка и за регулиране дейността на намиращите се в кошера и гъсто разположени по питите пчели. Органите на осезанието са разположени по отделните части на тялото на пчелата. Най-голям брой от тях се намират по пипалата, по краката, по устните органи, по повърхността на коремчето и по външната повърхност на жилещия апарат. Те представляват власинки, съдържащи чувствителни клетки, свързани чрез нервни разклонения с нервната система. В основата на чувствителната власинка се намира малка хитинена мембрана, свързана неподвижно с нея. Под нея се намират група чувствителни клетки. При докосване власинката изменя положението си, а с нея и мембраната, която наляга върху чувствителните клетки. Получава се дразнене, което по-нататък се предава на нервната система, и пчелата реагира по един или друг начин. Вкус. Основните органи на вкуса при пчелата са разположени по устните органи. Органи на вкуса има също по пипалата и краката. Проучванията са показали, че пчелата има вкусови усещания за сладко, солено, горчиво и кисело. Тези и усещания не са съвсем аналогични със същите усещания при човека. От опитите е установено, че от 34 вида захари и захароподобни вещества, от които 30 са били сладки за човека, пчелата възприема и използва само 9. Захарите, които пчелата приема, се преработват в храносмилателната й система, а останалите видове захари не се преработват. Чувствителността на пчелата към приеманите разтвори от захари зависи от физиологичното й състояние. Така при даване на сироп с висока концентрация на захар пчелата след него не взема сироп с ниска концентрация. Нормално пчелата използва с охота захарен разтвор с концентрация от 10 до 75%, като най-подходяща концентрация се смята 50-56%. Разтвор, съдържащ под 10% захар, пчелата обикновено не използва. Усещането на пчелата за горчиво също не съвпада с това усещане на човека. Тя приема с храната някои вещества, като октозан и хинин, които са силно горчиви за човека. Така че вкусовите органи служат на пчелата главно да изпитва годността на храната, а не нейния вкус. Слух. По въпроса за слуха при пчелите години наред нямаше единно мнение. Сега вече чрез редица опити е доказано, че пчелите си служат със звукови сигнали. Тези звуци се предават или чрез околната среда (въздуха), или чрез твърда подложка, а понякога едновременно и по двата начина. Трептенията на твърдата подложка (пчелната пита) се приемат от пчелите със специални органи, разположени в горната част на пищяла на краката, което е установено при изследвания преди повече от 25 години. Рецепторите за приемане и предаване на звуци чрез твърди подложки, намиращи се в горната част на пищяла на трите чифта крака у пчелата, се състоят от по 48 до 62 чувствителни клетки (сколопидии). Опитите, извършени през шестдесетте години, са определили височината и честотата на звуците, на които тези органи най-силно реагират. При опитите за установяване държането на пчелите, когато им се въздейства със звуци от чисти тонове, предавани чрез твърда подложка, е установено, че тези трептения в точно определени граници предизвикват задържане на двигателната активност на пчелите. При естествени условия такова явление се наблюдава в момента на "пеенето" на майките при роене. Майката, както и пчелите работнички, издава звуци чрез косвено действие на вибрацията на тялото, предизвикана от мускулите, движещи крилата. Тези звуци се разнасят из въздуха и чрез подложка. Тяхното предаване чрез подложка се улеснява от това, че,майката в момента на издаването на тези звуци притиска тялото си към питата. Благодарение на това, както и на акустичните свойства на питите, които трептят най-силно именно при такава честота на звука, пеенето на майката се възприема добре от пчелите, контактуващи с питата, върху която се намира майката. Забавянето на движенията на пчелите, тяхното почти замиране по време на пеенето на майката се предизвиква единствено само от звуците, проведени чрез питата или друга твърда подложка. Това се доказа от опитите на съветски специалисти, при които записаната песен на майката върху магнетофонна лента (или имитация на тази песен) по различен начин е била предавана на пчелите. Спирането на движенията на пчелите под звуците, издавани от майката, има определено биологично значение: то намалява интензивността на звуците, издавани от пчелното семейство, или се намалява броят на звуковите препятствия, като се подобрява с това връзката между майките в готвещото се за роене семейство. Доскоро не се знаеше нищо за рецепторите, приемащи трептенията, предавани по въздуха. Този проблем се изясни чрез електро физиологични опити на съветски учени. Е. К. Иесков от Института по пчеларство в Рибное анализира въпроса за функционирането на органите на сетивото слух у пчелите във връзка с някои явления от тяхната биология. Резултатите от изследванията на автора доказват, че като рецептори на звуковите трептения на пчелите служат сетивни власинки, разположени по двете страни на главата между очите и зад тилния шев. Тези власинки трептят под влияние на звукови импулси вследствие на огъването на мембраната - тънка ципа, представляваща тяхната основа, а ъгълът на отклонението на власинките от тяхното състояние на равновесие се увеличава в зависимост от силата на звуците и тяхната честота. Власинките при функционирането им изпълняват ролята и на фоно рецептори, генерират импулси само н момента на отклонението на косъмчето, без то да се разгъва. При изпъване на косъмчето с микроманипулатори то не отделя импулсите, не реагира на звукова стимулация. Най-силният измежду сигналните звуци, провеждани чрез въздуха, е шумът, издаван от пуснатите в движение крила на пчелите. Този звук е най-интензивен на разстояние един сантиметър от тялото на пчелите, а почти на такова разстояние помежду си застават пчелите, проветряващи кошера. Тяхната съгласувана дейност обаче е координирана от звуците, издавани от работещите пчели. С най-малка интензивност се отличават звуковите сигнали, с които пчелите предават информации за разстоянието, на което се намира целта на летежа. Те се чуват добре на разстояние 0,5 cm в диаметър от пчелата, издаваща тези звуци. Това е напълно достатъчно, за да могат да ги приемат пчелите работнички, заобикалящи пчелата, която сигнализира (по време на т. нар. танци на пчелите). Така се доказва, че пчелите имат извънредно чувствителни органи, с които приемат звуците, предавани чрез твърда подложка, както и звуците, които се носят из въздуха. Изправността на акустичния възел се осигурява от това, че честотата на интензивните звукови трептения, предавани от пчелите с едната или с другата линия за свръзка, се намира в границите на максималната възприемчивост на приемащите ги слухови органи. Опитно установената способност на пчелите да различават звуците, разнасящи се из въздуха, е отчасти свързана с диференциране свойствата на възприемащите тези звуци сетивни-органи. При пчелата са открити и проучени и органите на равновесие. Те играят важна роля при ориентирането на пчелата в кошера и по време на летеж. Тези органи са разположени в мястото на съединяването на главата с гръдната част на стълбчето, съединяващо гръдната част с коремчето, в основата на пипалата, на коремните пръстенчета и по краката. Органите на равновесието представляват чувствителни власинки от типа на трихоидните сенсили, т. е. подобни на възприемащите дразненията при допир. Тези власинки са свързани с нервни разклонения с централната нервна система и с мускулите, изменящи положението на главата и на коремчето. При изменяне положението на главата и коремчето се изменя положението на власинките и се получава налягане върху нервните разклонения. След получаване на импулсите те се преработват и се задействат съответните мускули, направляващи положението на главата и коремчето. При пчелата има открити и други сетивни органи, разположени по повърхността на тялото. Тяхната роля и значение още не са изяснени.