Дейността на пчелното семейство е свързана не само със създава­нето на продукти с високо хранително и лечебно значение, но и с опазването на природата и околната среда. Чарлз Дарвнн през 1859 г. в книгата си „Произходът на видовете по пътя на естествения подбор“ възвести нова епоха в естествознанието. Той доказа, че природата не е статическа система, а е из­менчива и че съвременните видове произхождат по пътя на еволю­цията от други видове, съществуващи преди. Не е останало скрито за английския учен п значението на пчелата за живата природа и селското стопанство. При продължителното околосвет­ско пътуване с кораба „Бигл“ (1831 —1836) Дарвин с възхищение и любопитство проучвал орхидеите. В научната си разработка за орхидеите той потвърдил закона, открит още от Найтом, за по­лезното действие на кръстосаното опрашване и вредното действие на самоопрашването, което създава хилави потомства. Дарини дошъл до извода, че медоносната пчела е най-добрият ботаник, най-добрият опрашител на растенията. Насекомоопрашващите се (ентомофилнпте) растения съставляват 80% от растителния свят. Анатомичното устройство на пчелите е пригодено за тази им функция. По такъв начин развитието на растителния свят и съ­ществуването на пчелата са станали взаимно зависими. Пчелата се е превърнала във фактор, поддържащ развитието на природата, т. е. представлява елемент на динамичната система. Опрашваики растенията, пчелите и някои други насекоми осигуряват не само индивидуалната репродукция, но и еволюцията на определени видове, както и създаването на нови видове. При това кръстосано опрашване се наблюдава винаги положителна селекция и много често генетнческа вариабилност, свързана с непрекъснатата из­менчивост на генетическото пресъздаване. Поради това е възпри­ето в много страни и у нас при цъфтежа на овощните дървета и други селскостопански култури да се докарват в близост пчелни семейства за опрашване. Установено е, че по такъв начин добивът се увеличава с 60 до 200% и повече, а качеството на получените продукти и семена е далеч по-високо от това на тези, при които опрашването е било извършено от други насекоми. По такъв начин вниманието се спира на два главни принципа, които позво­ляват най-добре да се даде оценка за ролята на медоносните пчели в развитието на природата. Това са, от една страна, положител­ната селекция и голямата генетическа вариабилност при кръсто­саното опрашване в сравнение със самоопрашващнте се растения и, от друга страна, образуването на нови видове, т. е. нови попу­лации. Тези процеси имат съществено значение в еволюцията на растенията. Качеството на пчелата да опрашва растенията служи като еле­мент за опазването и равновесието в природата. Голямо значение има и това, че тя е полиелектична (опрашва много видове расте­ния) продължителен период на деятелност и се приспособява към различните условия и среда. Напоследък усъвършенствуването на техниката както в област­та на промишлеността, така и в селското и горското стопанство породиха условия, които нарушават равновесието в природата. Почти във всички страни се създават цивилизовани промишлени зони, в конто отпадъчните, вредни продукти (метали, газове, хи­мически вещества и др.) замърсяват околната среда в радиус от 30 до 100 километра, отравяйки пчелните семейства и други на­секоми и животни. Отглеждането на ситомофилните растения в тези райони поради липса на опрашители ще се преустанови. В селското стопанство тенденцията за големи печалби и високи до­биви наложи да се премине към засаждането на огромни площи с монокултурн, което създава възможни условия за масово раз­витие на вредителите но културите. Селкостопанските специа­листи се обърнаха за помощ в борбата с тези вредители към хи­мическата промишленост и в кратко време селските стопанства се наситиха с повече от 300 вида пестициди (отрови) за борба с бо­лестите по растенията и селскостопанските култури. Тези хими­чески препарати са отровни за пчелите. При обработката на рас­тенията и културите с пестициди започна масово унищожение на пчелните семейства и други полезни за биологичната борба насе­коми и животни. По такъв начин в желанието за свръхпроизводство човекът сам се поставя да живее в условия на бавно прогре­сивно отмиране, ако не се вземат мерки за ограничаването и от­страняването на вредностите от околната среда. Въпросът за опаз­ването ка околната среда е спешен, актуален световен проблем. По данни, изнесени на международен конгрес по пчелар­ство в Москва, 1971 г., от проф. д-р В. Харнаж, световният пчелен биологичен фонд се изчислява на 48 000 000 пчелни семейства. Към тях трябва да се добавят и съ­щото число невключени в „официалните статистики пчелни семейства", блуждаещи във вековните гори. Световният годишен доход от мед е 370 000 тона, което прави средно на човек по 130 г годиш­но. Тези данни сочат, че в сегашния етап на развитие продукцията на мед не е в състояние да покрие ежедневните нужди на човека, което изисква най-малкото опазване на съществуващия пчелен фонд. Техниката както в областта на промишлеността, така и в сел­ското стопанство създава условия, които нарушават екологическото равновесие в природата. Всичко това поставя въпроса, дали пчелата може да живее в така изменящата се обкръжаваща среда; дали може да се приспособи към условията, предизвикани от индустриализацията, химизацията, модернизацията и рационали­зацията. Опитът дава едни отговор: медоносната пчела може да живее в индустриализирани жизнени пространства само при условие, че бъдат създадени закони за нейното опазване. Тези закони трябва да изискват задължителна техника и приспособ­ления към всички промишлени предприятия за своевременно от­страняване на вредностнте от същите още преди влизането им в контакт с околната среда. Борбата с вредителите в селскостопан­ската продукция трябва да замени отровните химически вещества с биологични средства или да се използуват химически вещества, конто не оказват пряко въздействие върху пчелите, човека и растенията. За да се запази пчелата, е необходима помощта на човека за опазването на нейната жизнена среда — въздух, вода и растения. Работата на пчелното семейство е непрекъсната борба за опаз­ването на природата и околната среда. С тази си функция, както и с продуктите, които ни дава пчелният род, съдържащи високи хранителни и лечебни стойности за човешкия организъм, пчелата играе съществена роля за опазването и съхранението на природата и човека.