Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от ноември, 1974 г.



Резултати от моите опити

Никола Милев
Бяла CIETV-3


 
След като приключи медоберът, оставям пчелните семейства в два корпуса. Ако храната е малко, допълвам я със захар. Така намалявам опасността от консумация на манов мед през зимата. Във вторият корпус има от 8 до 10 кг мед, а зависимост от силата на семейството, и достатъчно цветен прашец. По-рано в двата корпуса оставях по 10 пити, но през зимата цветният прашец в първия корпус плесенясваше, а питите овлажняваха и ставаха негодни за употреба. По примера на съветски пчелари намалих питите в първия корпус на 4 или 5. Оставих ги в средата на корпуса, слабо раздалечени една от друга или в същото положение, както са били през лятото. Влагата напълно изчезна и питите се запазиха.

При зазимяването във втория (горен) корпус остават 9 пити с мед и цветен прашец. Там се формира зимното кълбо. В първия (долен) корпус има 4 или 5 пити само с мед, без прашец.

Пчелното семейство зимува добре, защото има достатъчно храна и се запазва топлината в гнездото. Над втория корпус се намират хранилката и вътрешният капак. Върху нея нареждам покривни дъсчици, един слой вестници, след тях — сламено дюшече и ламаринения покрив.

Входът па втория корпус е с диаметър 3 см и е отворен. Той е напълно достатъчен за нормално зимуване. Пчелите на някои средни или по-слаби по сила семейства натрупват на входа малко прополис и го стесняват. Входът на първия корпус е плътно затворен със специална летвичка. След първото облитане на пчелите затварям входа на втория корпус и отварям входа на първия, през който пчелите преминават през лятото.

Пролетният преглед е както при дадан-блатовия кошер. Почиствам дъното, проверявам майката, пилото и храната. Ако е необходимо, подреждам гнездото, след като започна да подхранвам семейството в началото на април. В повечето случаи гнездото остава така, както е било при зазимяването. Питите сменям по-късно, ако е необходимо. Опитът да оставя през пролетта семейството само в един корпус не даде добър резултат. Средните по сила семейства, които не запълваха втория корпус, по-бързо се развиваха в два корпуса, отколкото стеснените в един. На един корпус оставям слабите семейства, пчелите на които покриват 3—4 пити. Само в тях има преградни дъски. След като силните семейства запълнят втория корпус, пчелите започват да работят върху питите в първия корпус, като складират само мед и цветен прашец. Майките не се връщат на тези пити.

През този период е необходимо обилно хранене и пълно запазване на топлината в гнездото. Под обилно хранене не трябва да се разбира, че храната е в такова голямо количество, че да запълни питите и да се ограничи майката.
В началото на април, когато цъфнат овощните дървета и други медоносни растения и се появят първите восъчни мостчета, поставям строителна рамка във втория корпус.   

Към средата на април вторият корпус е вече запълнен с пчели, пило и храна. Разменям корпусите, като оставям по 8 пити в корпус и по две строителни рамки. Развивам семейството върху 16 пити, а със строителните рамки напълно използвам восъкоотделителната способност на пчелите. Към края на април отново размествам корпусите. По-голямата част от пилото в първия корпус е почти излюпено. Има свободни килийки, в които майката да снася до цъфтежа на акацията.

За някои силни семейства двата корпуса са недостатъчни и пчелите изграждат маточни основи. Поставям трети корпус, за да предотвратя роенето. Майката свободно преминава на новите пити. Преди главната паша отново размествам корпусите, за да останат майката и пилото в първите два корпуса, а третият да бъде за мед. Акацията започва да цъфти към 10 май. През време на пашата семействата са в три корпуса, като третият е отделен с ханеманова решетка. След като прецъфти акацията, оставям семействата свободно да работят в трите корпуса.



​​Преценявам майките по продукцията. Вземам от набелязаното семейство една пита с мед и цветен прашец и една с пило заедно с пчелите върху тях и подреждам оплоденото кошерче. Ако пчелите на двете пити са малко вземам пчели от трета. Двете пити трябва да бъдат добре покрити с пчели. Давам и зрял маточник. Майката се излюпва, оплодява се и започва да снася. С оплодените млади майки сменям непълноценните. За слънчогледовата паша младите майки засилват отслабналите от пашата или от отравяне семейства.
Когато цъфне слънчогледът, отново размествам корпусите. Пилото и майката остават в първите два корпуса. Както при първата паша, така и сега във всеки корпус запазвам по две строителни рамки или поставям нови пити. След като прецъфти слънчогледът, откарвам кошерите към планината на последна паша.

Пчелните семейства в многокорпусните кошери се развиват по- бързо и са винаги по-силни от семействата в дадан-блатовите кошери. От семействата в дадан-блатовите кошери получих от 13,5 до 14,7 кг мед, а в многокорпусните — 21,2 килограма. Получих и повече восък. Питите са по-добре изградени и търтеите са много по- малко. Многокорпусните кошери имат много предимства пред дадан-блатовите и трябва да заемат своето място в пчеларството.