Развъдно-подобрителната работа в животновъдството има голямо значение за повишаване на продуктивността на селскостопанските животни. Това напълно важи и за пчеларството. Провеждането на развъдно-подобрителната (племенната) работа в пчеларството е мощно-средство в ръцете на специалистите и пчеларите за сигурно повишаване на продуктивността на пчелните семейства и планово увеличаване на техния брой. За постигане на тези резултати е необходимо ежегодно да се провеждат комплекс от мероприятия, които действат положително не само върху продуктивността на пчелните семейства, но и върху другите им стопански и биологични качества. В големите кооперативни и държавни пчелини увеличаването на броя на пчелните семейства и подобряването на качеството им се извършват по предварително разработен план. Този план не може да се изпълни, ако се разчита на естествения начин на размножаване (роенето) или на безразборното размножаване на пчелните семейства без предваритело установяване на всичките им положителни качества. Ето защо в пчеларската практика все повече се утвърждава и намира приложение като основен начин на размножаване изкуственото роене. Изкуственото роене на пчелните семейства може да даде добър резултат само при условие че се познават добре биологията на пчелите и закономерностите в живота на пчелното семейство при едновременно провеждане на цялостна развъдно-подобрителна работа. Опитът на някои европейски страни показва, че чрез системно провеждане на развъдно-подобрителната работа, използване на качествени майки и правилно отглеждане на пчелните семейства добивите на мед и восък може значително да се повишат. В литературата има достатъчно данни, които показват ролята и значението на развъдно-подобрителната работа в пчеларството както по отношение на продуктивността им, така и по други съществени показатели. Развъждането на пчелите у нас и провеждането на подобрителни мероприятия са все още на твърде ниско равнище. В широката пчеларска практика все. още семействата се размножават, като не се водят необходимите отчетни данни за тях. За качественото подобряване на пчелните майки и на пчелите все още не се прави всичко необходимо. Това състояние на развъдно-подобрителната работа у нас се дължи както на обективни, така и на субективни причини. Голяма част от пчеларите смятат, че добри резултати може да се получат при добра паша, в хубаво време и в зависимост от умението на пчеларя. Те не вземат под внимание качеството на пчелите и на пчелните майки. От друга страна, при медоносната пчела съществуват някои особености в биологията на размножаването, които затрудняват провеждането на развъдно-подобрителната работа. Така пчелните майки се оплождат при летеж и далече от пчелина, поради което трудно може да се контролират. Това налага създаването на специално изолирани оплодни пунктове. В тях обаче няма абсолютна сигурност, че майките ще се оплодят от желаните от нас търтеи. За преодоляване на тази трудност при производството и оплождането на елитни майки се прилага изкуствено оплождане. Този метод обаче все още не е така усъвършенстван, за да бъде прилаган в пчеларската практика. Съществена пречка е и оплождането на майката от няколко търтея и излитането й повторно за оплождане. В случая тя получава различен наследствен материал, тъй като търтеите обикновено са от различни семейства. Друга особеност е партеногенетичният произход на търтеите, т. е. развитието им от неоплодени яйца. При това положение майката предава наследствените си заложби и заложбите на оплодилите я търтеи на поколението от женски пол. Търтеите, получени от снесените от нея неоплодени яйца, носят наследствените заложби само на майката, а не и на оплодилите я търтеи. Те носят също и наследствените заложби на нейните родители. Следователно търтеите нямат баща, а имат само майка и дядо. Това налага качествата на търтеите по произход при използването им за оплождане на елитни майки да се проверяват поне в 3-4 поколения назад. Сравнителните опити за установяване продуктивността на пчелните семейства се извършват не пряко както при селскостопанските животни, а косвено. За нея се съди по продукцията, добита от пчелите работнички, които не участват в размножителния процес. Продуктивността до голяма степен зависи и от факторите на околната среда, които се изменят не само годишно, но и по сезони, месеци и дори дни. Това също затруднява реалното отчитане на продуктивността. Всичко това изисква по-дълъг период - от време за проверка, която трябва да обхване няколко поколения, за да се установи продуктивността на родителите и на техните поколения. Независимо от изброените трудности и незадоволителните резултати от провеждането на развъдно-подобрителната пчеларска дейност е необходимо в близките няколко години да се достигнат показателите за продуктивност, разработени и утвърдени в научно-техническата концепция и прогноза за 1971-1990 г. Според А. Лазаров тази задача може да се осъществи чрез създаването и използването поне на 5 предпоставки, които се явяват като интензивни фактори на пчеларското производство. Те са следните: 1) квалифицирани кадри, особено в обществените пчеларски предприятия; 2) високопродуктивни пчелни семейства; 3) богата хранителна база чрез разширяване на площите с медоносна растителност и възможно най-пълно използване на наличната паша чрез правилно райониране и подвижно пчеларство; 4) полагане на големи грижи и прилагане на прогресивна технология при отглеждането на пчелните семейства, която да съответства на биологичните изисквания на пчелите; 5) ефективно опазване на пчелите от болести, неприятели и отравяния. Комплексното провеждане на всички тези мероприятия ще съдейства за значителното повишаване на продуктивността на пчелните семейства.