През пролетния период дейността на семейството е насочена към бързото му развитие, т. е. към отглеждането на колкото се може по-големи количества млади пчели. Отглеждането на пчели в пчелното семейство е интересна страна в неговия живот. То се предизвиква от определени инстинкти и се подчинява на определени закономерности в живота на семейството. С установяване на тези закономерности са се занимавали редица учени и специалисти. В пчеларската литература са дадени голям брой изследвания и резултати от извършени в това отношение опити. Обобщаване на тези изследвания, допълнени със собствени наблюдения, е направено от Г. Ф. Таранов. Цялата дейност на пчелното семейство през благоприятния сезон на годината е насочена към подготовката му за използване на медобера и за натрупване на хранителни запаси за есенно-зимния период. Тази подготовка започва с отглеждането на пило и с появяването на първите нови пчели в края на зимуването. Постепенното увеличаване на количеството на новите пчели и измирането на старите зимували пчели е закономерно явление в живота на пчелното семейство. От това, с каква бързина ще протече този процес, зависи способността на семейството да си осигури необходимите хранителни запаси. Качеството на отглежданите млади пчели също влияе върху количеството на събрания от тях мед. За отглеждане на качествени пчели голямо значение има силата на семейството. В силните семейства винаги има подобри условия за отглеждане на добре развити пълноценни пчели. Развитието на семейството не е просто натрупване в него на млади пчели, а резултат на два противоположни процеса, протичащи едновременно. В пчелното семейство постоянно се излюпват млади пчели и тяхното количество се увеличава. От друга страна, старите зимували пчели бързо измират, вследствие на което общото количество на пчелите в семейството се изменя. Това изменение зависи от количеството на излюпващите се млади и измиращите стари пчели в семейството. При протичане на тези процеси в семейството може да се установят някои закономерности. В края на зимата и в началото на пролетта количеството на излюпващите се пчели е сравнително малко и видимо нарастване в семействата не се забелязва. Към края на този период количеството на измиращите стари пчели бързо се увеличава и се забелязва отслабване на семейството. По това време в него има най-малко пчели. От друга страна, с подобряване на външните условия бързо се увеличава количеството на пилото, а вследствие на това и количеството на излюпващите се нови пчели. Стига се до момента, когато ежедневното им количество се изравнява с ежедневните загуби на стари пчели. Наскоро след това натрупването на млади пчели продължава да се увеличава, а измирането на стари пчели намалява. Наблюдава се увеличение на количеството на пчелите в семейството. Темпът на това увеличение отначало е бавен, но след цялостната подмяна на зимувалите пчели рязко се изменя. В резултат на настъпилото качествено изменение в семейството (само млади пчели) темпът на развитието, или нарастването, бързо се увеличава. Това води към бързо увеличаване количеството на пчелите в пчелното семейство. Според Г. Ф. Таранов при пролетното нарастване на пчелното семейство може да се разграничат три периода. Между тези периоди няма рязка граница - семейството постепенно преминава от един период в друг. Първият период започва с преминаването на семейството в активно състояние след зимуването. Характерна за него е постепенната подмяна на старите зимували пчели. Към края на този период основната част от тези пчели са вече подменени. Количеството на отгледаните по това време млади пчели е сравнително малко, затова видимо нарастване на семейството не се забелязва. Вторият период се характеризира с интензивно нарастване на пчелното семейство. През този период има значително подобряване на външните условия, което се отразява благоприятно на семейството. От друга страна, има качествено изменение в състава на семейството - количеството на младите пчели бързо се увеличава, а на старите зимували пчели бързо намалява. При тези външни и вътрешни изменения се създават условия за бързо развитие на семейството. Към края на периода количеството на пчелите достига 2-2,5 kg. Количеството на пилото също нараства в съответствие със силата на семейството. Темпът на нарастването през този период зависи от качеството на пчелите и от силата на пчелното семейство. При слабите семейства той е около 3-4%, а при добре презимувалите по-силни семейства - 10-14%. Продължителността на това интензивно развитие зависи от силата на семейството при започване на развитието му и от темпа на нарастването. При силните семейства този период е сравнително кратък, а при най-силните семейства с над 2,5 kg пчели след презимуването въобще не съществува. Те преминават направо към следващия период. Съвсем друга е картината при слабите семейства. При тях интензивното развитие продължава най-дълго време. Независимо от това тези семейства остават относително слаби и продължават своето развитие дори и по време на главната паша. Третият период се характеризира с натрупване на резервни млади пчели. След като количеството на пчелите в семейството достигне 2,5 kg, нарушават се пропорционалното отглеждане на пило и нарастването на семейството. Количеството на излюпващите се млади пчели се увеличава с по-бърз темп, отколкото количеството на снесените от майката яйца. Следователно количеството на личинките, които една пчела кърмачка отглежда, намалява, а количеството на кърмачките се увеличава. В резултат на това в кошера постепенно се натрупват млади пчели, които не са заангажирани с отглеждане на пило, или т. нар. резервни пчели. Този период продължава различно време при силните и слабите семейства. Общо той продължава, докато количеството на пчелите в семейството достигне 4-6 kg. Това се постига благодарение на ежедневното увеличение на излюпващите се млади пчели и на относителното намаляване на количеството на снесените от майката яйца поради сложната обстановка в семейството с голям брой пчели. От друга страна, в зависимост от относителното намаляване на количеството снесени от майката яйца впоследствие се намалява темпът на нарастване на семейството. Колкото по-силно е то, толкова по-бавен е темпът на нарастване. Обратно е положението при слабите семейства. През този период количеството на излюпващите пчели постепенно започва да се увеличава. То зависи от наличието на цъфтяща медоносна растителност. При по-усилено нектароотделяне в района на летеж на пчелите рязко се увеличава работата им по събирането и преработването на нектара в мед. Успоредно с това пчелите се износват по-бързо и продължителността на живота им съответно намалява. Ако през периода на нарастването пашата е слаба или въобще липсва, пчелите стоят в кошера, животът им се удължава, а темпът на нарастване се увеличава. Натрупването на млади пчели в семейството, незаангажирани с работа, е характерната особеност на този период. При слаба поддържаща пчелна паша голяма част от пчелите на семейството не отглеждат пило и не събират и не преработват нектар, поради което се удължава средната продължителност на живота на пчелите в семейството. В резултат на това пчелите са физиологично запазени, а семейството натрупва в себе си по-голяма потенциална възможност за работа, т. е. то има съхранена работоспособност и енергия. Тези изменения, възникващи през третия период в семейството, имат голямо биологично значение. Преди всичко те осигуряват възможност на едно силно пчелно семейство най-пълно да използва пчелната паша независимо дали е по-слаба или по-силна, да събере и да натрупа в кошера достатъчно хранителни запаси. При евентуално роене тези изменения осигуряват възможност на роевите пчели (имащи съхранена енергия) за ефективна работа при построяване на новото гнездо и за събиране на достатъчно хранителни запаси за през зимата. Изхранването на пилото при тези условия е по-пълноценно и се получават по-качествени пчели работнички. При по-късна паша в полупланинските и планинските райони или при втора главна паша в някои полски райони част от натрупаните резервни пчели може да се използват като временни отводки за отглеждане на нови пчели. Тези отводки се използват за подсилване на основните семейства в момента на настъпване на главната паша. Въз основа на разкритите закономерности в развитието на пчелните семейства през пролетта е разработена технология за използване на излишъка от пчели при образуване на отводки и за повишаване на тяхната продуктивност. Ефективността на отводките значително се повишава при предаването в тях на оплодени майки. Образуването на такива отводки е икономически изгодно в тези местности и райони, в които получените млади пчели ще могат да живеят и да работят през периода на главната пиша или при наличие на втора главна паша. По такъв начин всяка пчелна паша се използва най-рационално и значително се повишава медодобивът. В местности, където главната паша настъпва сравнително рано, образуването на такива отводки икономически не е изгодно, тъй като основните семейства отслабват преди нейното настъпване и не могат добре да я използват.