Съвременното пчелно семейство е възникнало на основата на единично живеещите пчели. По пътя на еволюцията, продължила милиони години, в семейството са се оформили три разновидности пчели -пчелна майка, пчели работнички и търтей. Майката и работничките са женските, а търтеите са мъжките индивиди. От друга страна, по пътя на еволюцията при груповия начин на живот е възникнала специализацията в работата на женските пчели, която е осигурила по-съвършеното извършване на работата в пчелното семейство. Пчелна: та майка се е усъвършенствала в снасянето на яйца, а пчели те работнички са се приспособили за извършване на всички други видове работа. Търтеите не извършват никаква работа. Те се появяват временно в семейството, когато външните условия са благоприятни и в семейството действа инстинкт за размножаване. Предназначението на търтеите е оплождането на излетелите на брачен полет неоплодени майки. Пчелите работнички съставляват грамадната част от на селението в пчелното семейство. Те направляват и регулират живот на цялото семейство. Те се грижат за снабдяването му с нектар, прашец и вода, отделят восък и строят пити, хранят и топлят пилото, защищават семейството от врагове, чистят, проветряват и охраняват кошера и др. За да може да извършва всичко това, пчелата работничка има най-добре развита нервна система и приспособления на тялото за всички други видове работа, като медово стомахче, кошнички на третата двойка крачка, слюнчени жлези, восъчни жлези, добро развито обоняние, зрение, слух, чувство за време и др. Работата, която пчелите извършват през годината, може да се раздели на две: вътре в кошера и извън кошера. Съществува известна зависимост между възрастта на пчелите и работата, която те извършват. По-младите пчели (до 15-18-дневна възраст) работят в кошера и се наричат не летящи. По-старите пчели извършват работа вън от кошера и се наричат летящи. Въпреки че работата на пчелите както в кошера, така и вън от него протича в известна последователност, не може да се каже, че тя е в строго съответствие с възрастта на пчелите. Преминаването на младите пчели от една работа на друга зависи не само от възрастта, но и от редица външни и вътрешни условия. Например в семейства, в които има голямо количество млади нелетящи пчели, при появяването на усилено нектароотделяне в природата голяма част от младите 6-7-дневни пчели стават летящи и се включват в събирането на нектар. Старите зимували пчели в ранна пролет извършват несвойствена за тях работа, като отглеждат пило, и т. н. Наблюденията в това отношение са показали, че една пчела може едновременно да изпълнява няколко работи в пчелното гнездо и че строго разграничение на работата на пчелите и още повече разделянето им на групи няма. Младата пчела може да изпълнява много работи, от които има нужда, на дадена пита, на която се намира. Попаднала на пита с възрастни личинки, готови за запечатване, тя започва да ги запечатва, ако попадне на празна пита до пилото, започва да чисти килийките и т. н. По такъв начин характерът на работата на младата пчела зависи от потребността на семейството от една или друга работа за дадения момент. Младите пчели не пристъпват изведнъж към работа. Току-що излюпени, те са слаби, с неукрепнал организъм и в продължение на няколко дни не извършват никаква работа. След като укрепнат, те започват да извършват първите работи в кошера - чистят и полират килийките, изгризват остатъците от капачетата на току що излюпените пчели и др. След като у тях укрепнат и се развият жлезите, те започват да хранят личинките и да се грижат за пилото, да отделят восък и да строят пити и т. н. Към 3-тия до 5-ия ден от своя живот младите пчели извършват ориентировъчни полети. Следващите дни пчелите отново извършват полети, като все повече увеличават кръговете около кошера, за да свикнат с местоположението му и с ориентирането по околните предмети на местността. Връщайки се в кошера, те продължават своята работа по отглеждането на пилото, приемането на нектар и др. Неголяма част (няколко десетки пчели) охраняват входа на кошера. Тези пчели различават чуждите от своите пчели и не ги допускат в кошера. Познават ги както по издаваната от тях специфична миризма, така и по начина на летенето и стремежа им да влязат в кошера. Собствените пчели летят уверено и влизат направо във входа, като обикновено носят нектар, прашец или вода. Пчелите от други семейства летят известно време около входа, стремейки се да влязат от ъглите, т. е. от това място, където е най-слабо защитено. При влизането им в кошера те са готови всеки момент да излетят обратно. Броят на пчелите, охраняващи кошера, зависи както от състоянието на семейството, така и от външните условия. Слабите и осиротелите семейства не охраняват добре своя кошер. Хранителните запаси на такива семейства често биват разграбвани от пчелите на други семейства през без беритбените периоди. През такива периоди многократно се увеличава и охраната на кошера, защото тогава има най-голям стремеж у пчелите към влизане и взимане на мед от други семейства (пчелна кражба). При богата пчелна паша охраната на кошера е сравнително малка. Тогава летящите пчели са заети с работа в полето и въобще не се стремят към кражба, а голяма част от младите пчели се включват в работа по приемане и преработване на постъпващия нектар. След като го приемат от пчелите събирачки, те го задържат за известно време в своите медови стомахчета, където той се обогатява с ензими. След това те го наслагват на тънък слой в килийките, където от него се изпарява излишната вода и продължава разграждането на захарите - медът зрее. Едва след това го прибират в горната част на питите, като запълват килийките и ги запечатват. Цветният прашец се поставя от пчелите направо в килийките на питите. След това те го притискат с главите си, за да се отстрани намиращият се в него въздух. След като запълнят килийките до 2/з от дълбочината им, те заливат прашеца с тънък пласт мед и по такъв начин го консервират, за да се запази за по-дълго време. Пчелите вентилират (проветряват) кошера. На пчелното семейство е безусловно необходим въздух. Грамадното количество пчели и пило в кошера се нуждаят постоянно от чист въздух. От друга страна, отделяните от тях газове при дишането трябва незабавно да бъдат отстранявани. Газовете се отстраняват главно през входа. Замърсеният въздух в кошера е вреден за пчелите. Ето защо те се стремят да проветрят кошера, като предизвикват усилено движение на въздуха през входа. За целта пчелите се нареждат по дъното и прелетната дъска на кошера, обърнати с главите навътре, и трептят с крилата си както при летеж. При това положение се получава силно движение на въздуха отвън навътре и отвътре навън. Продължителността на работата в кошера зависи от обема на гнездото и от бързината на попълване на семейството с млади пчели. Колкото повече млади пчели се излюпват в семейството, толкова по-скоро излюпените преди тях преминават от работата в кошера на работа вън от него. Включените на работа извън кошера, или т. нар. летящи пчели, до края на живота си събират и пренасят в кошера нектар, цветен прашец и вода, когато семейството има нужда от такива. Извършването на разнообразна работа в пчелното семейство, особено през пролетта и лятото, изисква голямо напрежение и изразходване на много енергия от страна на пчелите работнички. В резултат на усилената работа те бързо се изтощават и средната продължителност на живота им е 30-35 дни. През втората половина на лятото и есента интензивността на работа значително намалява и тогава пчелите живеят около 2 месеца. Отгледаните млади пчели през есента извършват най-малко работа, затова остават да зимуват и да живеят 6-7 месеца. Пчелното семейство, състоящо се от няколко десетки хиляди пчели, действа като единно цяло, като самостоятелна биологична и стопанска единица. Пчелите работнички определят поведението на цялото семейство и те са негов основен елемент. �-ивотът и работата на отделния индивид са подчинени на общата работа и живота на цялото семейство.