Леска (Corylus avellana). Най-често се среща като храст, висок 2-5 т. Цветовете са едно полови. Мъжките са събрани в реси. Всеки има 4 тичинки с разделени прашници. �-енските съцветия наподобяват вегетативните пъпки, но се различават от тях със стърчащите навън дълги червени стълбчета. Леската започва да цъфти към 3-5-годиш-на възраст. Цъфти преди появата на листата - в най-южните равнинни и хълмисти райони често пъти в началото на февруари, а по на север и по-високо към края на февруари и началото на март. Леската е широко разпространен у нас храст от морския бряг до голяма височина в планините, като достига и зоната на иглолистните гори. От нея пчелите събират голямо количество прашец и малко нектар много рано през пролетта. Тополи (Populus). У нас покрай реките се срещат като диворастящи бялата топола, кавакът (P. alba) и черната топола (P. nigra), а в по-високите планински части е доста разпространена трепетликата (P. tremula). Тополите цъфтят рано през пролетта - март-април. Покрай реките предимно в равнините и на по-влажните места върху дълбоки почви или крайречни наноси са създадени обширни площи тополови култури от бързо растящи хибридни сортове с висококачествена дървесина. Тополите са източник на прашец, на нектар (в основата на листните им дръжки се намират нектарни жлези) и на пчелен клей. Рано цъфтят трепетликата и бялата топола, а по-късно (с около 10-15 дни) - черните хибридни форми. Дрян (Cornus mas). Дрянът е храст или дърво с височина до 10 т. Цветовете са двуполови, с 4 тичинки и 4 венче листчета, дребни, жълти и събрани в прости странични кичури. Появяват се рано през февруари-март. Дрянът е широко разпространен. Среща се от най-ниските крайбрежни места докъм 1200-1300 m надморска височина по южни изложения в средния горски пояс и единично или групово в смесените широколистни горски насаждения. Дрянът е много 4добро медоносно растение. Цъфти рано и продължително, като отделя голямо количество прашец и нектар, които при благоприятно време се събират охотно от пчелите. Див бадем (Amygdalus nana). Дивият бадем е храст, висок до lm. Цветовете са розови или червени, събрани в приседнали сенници, които се появяват през март-април преди разлистване. У нас дивият бадем е доста широко разпространен в цялата страна по сухи варовити почви в равнините и в хълмистите райони на припечни изложения. Като медоносно растение дивият бадем се цени заради обилния нектар и прашец, които дава рано през пролетта. Върби (Salix). Според проф. А. Ганчев1 у нас се срещат 14 вида върби, от които 5 вида растат край реките върху влажни, заливаеми места, като образуват край големите реки върбалаци. Върбите цъфтят рано напролет преди или заедно с разлистването. Различното време на цъфтежа удължава времето за използване на върбите като медоносни растения. Те отделят нектар и прашец. Нектарниците се намират в основата на тичинките на мъжкия цвят и в основата на завръза на женския цвят. При благоприятна пролет добре подготвените пчелни семейства могат да дадат известно количество стоков мед. Медопродуктивността на върби от 1 ha е средно 150 kg. Върбовият мед е със слабо горчив вкус. Бяла върба (S. alba). Дърво, високо до 30 т. Младите клонки са обикновено сребристовлакнести, кафяви или оранжево жълти. Те са жилави и отчасти увиснали. Листата са ланцетно заострени и силно назъбени, от долната страна сиво белезникави, покрити с гъсти и сребристи власинки. Тичинките са две. Бялата върба цъфти през април заедно с разлистването. Тритичинкова върба (S. triandra). Дърво, високо до 10 m, с тъмносива, отделяща се на люспи кора. Листата се дълги 6-10 cm, ланцентни, по края остро и ситно назъбени, отгоре тъмнозелени и лъскави, а отдолу светлозелени до синкаво зелени, с трайни бъбрековидни и по края назъбени прилистници. Тичинките са три. Разпространена е доста широко в цялата страна покрай реките и по заблатените места. Ракита (S. purpurea). Силно разклонен храст, висок до 5 т, с тънки, жилави, тъмночервени клонки, а стъблото е покрито със сиво зеленикава кора. Цъфти по-рано от предишните видове, преди разлистване, У нас е често срещащ се храст край реките по песъчливи и чакълести заливни места. Ива (S. саргеа). Храст или дърво, висок до 10 т, със сива, мрежовидно напукана кора и с лъскави голи клонки. Цъфти много рано през март преди разлистване. У нас е широко разпространена в планините край рекичките и потоците. Като добро медоносно растение ивата заслужава масово отглеждане край пчелините, в лесопарковете, парковете, за укрепване на насипи и склонове в по-високите райони на страната. Шестил (Acer platanoides). Дърво, високо до 25 т, със сиво-кафява, плитко и правилно напукана кора. Цветовете са зелено жълти, събрани във връхни щитовидни съцветия. Цъфти рано напролет - март-април. Шестилът се среща върху дълбоки и плодородни почви единично пръснат в нашите смесени широколистни дъбови, букови и отчасти в иглолистните гори заедно с полския ясен, липите, леската и др. Той е на едно от първите места между кленовете по отношение на количеството на отделения нектар. Освен това шестилът дава и прашец. Японска дюля (Cydonia japonica). Декоративен храст, използван широко в паркоустройството за единични и групови засаждания. Произхожда от Япония. Отличава се с бодливите си клонки и с яйцевидните си, остро назъбени и лъскави тъмнозелени листа. Цветовете са с най-различно по интензивност червено оцветяване, до 5 cm едри в диаметър, събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти преди разлистване през април продължително време. Пчелите събират от този вид много нектар и прашец. Конски кестен (Aesculus hippocastanum). Дърво, достигащо височина до 30 m, с плочковидна, плитко напукана кора и с едри листа, съставени от 5 до 7 продълговати яйцевидни листчета, разположени длановидно. Цветовете са белезникави, с розови петна. Те са събрани в едри, до 30 cm дълги, изправени съцветия. Конският кестен цъфти почти едновременно с разлистването през април и началото на май в продължение на около 20 дни. През време на цъфтежа този вид дава на пчелите в изобилие нектар и прашец. У нас се среща в Преславския Балкан край р. Върбица между 380- 500 m надморска височина в почти чисто насаждение. Като парково и алейно дърво той се отглежда в цялата страна. Ясени (Fraxinus). Към този род спадат високи и дълготрайни видове, които цъфтят преди разлистване в края на март и началото на април в зависимост от климатичните условия. Цветовете са дребни, с 2 тичинки, събрани в съцветия метлици или гроздчета. У нас естествено разпространени са 3 вида ясен - планински (F. excelsior), полски (F. oxyphylla) и мъждрян (F. ornus). Ясените дават на пчелите прашец. Бреза (Betula alba). Дърво, високо до 25 т. Мъжките реси се появяват през есента, а женските - през пролетта. Брезата цъфти през март-април и дава на пчелите прашец. В нашите гори ? единично или групово пръснато дърво, като рядко образува малки насаждения. Касис (Ribes nigrum). У нас този вид като диворастящ се среща в Западните Родопи, но доста често се отглежда като културно растение. Цветовете са дребни, зеленикавобели, събрани в гроздовидни съцветия, които се появяват през април преди разлистване. Цъфти в продължение на 10-12 дни. Доставя на пчелите нектар и прашец. Общата продуктивност на нектара се изчислява на около 30 kg на хектар и се колебае в зависимост от сорта.