За съешаване на всяка майка е необходимо да се създаде и да се поддържа отделно временно семейство, което да й осигури възможност за брачни полети. При промишленото производство се получават голям брой запечатани маточници. Естественото осеменяване на излюпилите се от тях пчелни майки се извършва в т.нар. пунктове за съешване. Там се създават две групи семейства: бащини - за отглеждане на племенни търтеи, и нуклеуси (отделения) - за доотглеждане на майките. Нуклеусите са малки семейства, в които живеят пчелните майки през периода излюпване от маточника, полово узряване, съешаване и начало на снасяне. Нуклеусите трябва да задоволяват всички техни биологични потребности и изисквания през този месец. Всеки нуклеус има отделен вход и съдържа определен брой (маса) пчели, пити с храна и пило. Използват се три вида нуклеуси: големи - на цели плодникови пити; средни - на /2 пита и малки - на /4 пита. Изборът на един или друг вид нуклеус зависи от икономическите възможности на стопанството, от климатичните условия, от материалната база и от квалификацията на пчеларите. Много малките нуклеуси са икономични преди всичко по отношение на амортизацията, изразходваните пчели и храна, но при неблагоприятни климатични условия не са в състояние да поддържат подходяща среда за пчелните майки. Големите нуклеуси са по-подходящи при влошаване на времето, но са по-скъпи, разходите на пчели и храна за една майка са по-големи. От 1kg пчели може да се формират от 3 до 5 силни нуклеуса (по 2000-3000 пчели), от които да се получат от 3 до 5 плодни майки, или 10 средни нуклеуса (по 100g пчели), от които да се получат 10 плодни майки. От проведените изследвания със средни и с големи нуклеуси не се установяват различия в качеството на получените пчелни майки. Засега повечето автори приемат за нормални нуклеусите, формирани със 100-200 g пчели. Такива нуклеуси осигуряват добри условия за излюпване и съешаване на пчелните майки. Има два начина за заселване на нуклеусите с пило и без пило. Заселването с пило има това предимство, че запечатаното пило задържа пчелите и служи като източник за попълване на нуклеуса с млади пчели. Този начин независимо от безспорните му предимства не се прилага в големите майко производителни стопанства. Много е трудно да се получат голям брой пити с пило в ранна пролет и да се съгласува времето на получаване на запечатани маточници. Перспективен и икономически изгоден е начинът за заселване на нуклеуса с пчели без пило. В деня на заселването от основните семейства на пункта за съешаване се отделят определеното количество млади пчели. След 1-2 часа отбраните млади пчели може да се използват, като във всеки нуклеус се изсипят по 100-120 g от тях. Два три часа след заселването между средните пити се поставя запечатан маточник или се придава неплодна майка. На втория или на третия ден нуклеусът се преглежда, за да се установи излюпена ли е майката. При благоприятно време 7-10 дни след излюпването майките са се съешили, а на 10-ия-12-ия ден започват да снасят яйца. Те се оставят още 2-3 дни да снасят яйца, за да поддържат нуклеуса с пило, след което се изземат и се използват според производствения план. При нормални условия 15 дни след поставянето на маточника майките са се съешили и може да се отнемат от нуклеуса. Два три часа след отнемането на нуклеуса се придава нов маточник. От един нуклеус за сезон може да се получат средно 4-6 плодни майки. За осигуряване на оптимални условия и добро качество на майките нуклеусите се подхранват всеки ден със захарен разтвор. След приключване на майко отглеждането нуклеусите се разформироват. За всеки нуклеус се водят бележки. Отбелязват се датите на придаването на маточниците, на излюпването, съешаването и изземането на майките.