Потискането (инхибирането) на активността на протеолитичните ензими (протеазите) в кръвта на възпалителните органи има антивъзпалителен ефект. Някои антиревматични лекарствени средства проявяват активност, инхибираща протеазите.
Това ни насочи към търсене на такава активност и в пчелната отрова. Анализът на отровата от различен произход (българска, съветска, чехословашка и американска) показа че тя разгражда белтъците ензим от чревен сок на животни и човек. Значителен инхибиращ ефект прояви и особено чистата отрова, получена чрез пълно отстраняване достъпа на замърсители от околната среда. Това е доказателство, че веществото, което проявява свойството да инхибира протеолитичните ензими, е съставна част от жлезистия токсичен секрет на пчелите и не е попаднало в отровата от други източници.
Като прилагахме различни хроматографски методи успяхме да отделим от отровата два пептида, които потискат активността не само на трипсина, но и на други протеази. Изолираните от нас протеазни инхибитори са първите, открити в жлезистите секрети на насекомите. Малко преди нашето съобщение японски изследователи (Takachashi и сътр., 1У/2) съобщиха за откриването на протеазни инхибитори в змийски отрови.
Обикновено инхибиторите се намират в тъканите и секретите на организма заедно със съответните протеази. Това дава основание на някои автори да приемат, че биологичното предназначение на природните протеазни инхибитори е да балансират и да регулират активността на тези ензими. Пчелната отрова обаче не съдържа протеолитични ензими. Най-вероятната биологична роля на инхибиторите в отровата е да запазят активността на нейния белтъчно-пептиден комплекс, като потискат действието на протеолитичните ензими от жлезистия сок на пчелата и от кръвта и тъканите на ужиления организъм.
Двата пептидни инхибитора потискат почти еднакво активността на трипсина. Един милиграм от инхибитор I проявява около 1400 милиединици инхибиторна активност а същото количество инхибитор II - около 1500. Относителната молекулна маса на двата инхибитора е малка - на инхибитор I е 8500, а на инхибитор II — 5800 количество, което позволи да извършим някои определяния от химичната му характеристика. Пептидната му верига се състои от 52 аминокиселини. Аминокиселинният му състав се характеризира с отсъствието на аминокиселините треонин, хистидин, метионин и тирозин и с наличието на голямо количество (по 6 аминокиселинни остатъка) аргинин и лизин. Присъствието на голямо количество базични аминокиселини в молекулата му определя основния й характер. Изоелектричният й пункт е при pH 11.