Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от ноември, 1974 г.



Промишлена технология е възможна само с многокорпусния кошер

Стоян Младенов
председател на ОПС в Пазарджик

 
Въпреки големите грижи за пчеларството в нашата страна производителността на труда е много ниска в сравнение с останалите отрасли на селското стопанство. Основните причини за това са остарялата организация на труда и технология на отглеждане на пчелите.

Кошерът е основен пчеларски инвентар, от който до голяма степен зависи производителността на труда. Дългогодишният опит на страните с висока култура на пчеларството — СССР, САЩ, Бразилия, Канада и др., и научните изследвания в чужбина и у нас показват, че както в биологическо, така и в техническо и икономическо отношение най-ефективен е многокорпусният кошер.

Резултатите, получени от много наши пчелари от обществения и от любителския сектор, окончателно потвърдиха преимуществата на многокорпусния кошер пред дадан-блатовия и опровергаха мнението, че в нашата страна няма условия за внедряването му.

Не считам за необходимо да изреждам преимуществата на многокорпусния кошер, а ще разгледам възможностите, които той създава за промишлена технология на отглеждане на пчелите, която ще помогне да се увеличи производителността на труда на пчеларя и да се снижи себестойността на продукцията.

Първото важно условие, за да се увеличи производителността на труда при отглеждането на пчелите в многокорпусния кошер, е да се ликвидира със занаятчийската (любителска) технология, която е характерна за работата с дадан-блатовия кошер. Тя не дава възможност да се изявят предимствата на многокорпусния кошер и даже в някои случаи може да се получат по-лоши резултати.

При едрото промишлено обществено пчеларство е необходима специализация на пчелините, т. е. пчелини за мед и восък, за млечице, за производство на майки и т. н. Например в пчелините за мед и восък не трябва да се отглеждат майки, защото се нарушава промишлената технология за многокорпусния кошер, пречи се на работата на пчеларя и се намалява броят на семействата, които той отглежда. Много по-изгодно е да се закупуват майки от специализираните майкопроизводителни стопанства.

Големият обем на многокорпусния кошер може да се запълни с пчели само ако семействата имат млади едногодишни майки. Ето защо всяка година те трябва да се сменят с висококачествени елитни майки.

Много пчелари препоръчват в многокорпусния кошер да се отглежда помощно семейство, като дават и технологията за работа с две майки в кошера. За любителите пчелари с 5—10 кошера е изгодно да работят с две майки, даже и с три, но за обществените пчелини, където се изисква промишлена технология, е по-добре семействата да бъдат с една майка. 

Отглеждането на семейство с две майки в многокорпусния кошер е икономически неизгодно, защото се нарушава технологията и значително се намалява производителността на труда. До този категоричен извод стигнах от опита, който направих в моя пчелин през 1972 година.

Времето беше много неблагоприятно за пчеларството в нашия окръг. Семействата бяха само с едногодишни майки-сестри. Заделих три групи кошери. 
Първата (контролна) група беше от четири семейства в кошери с по два корпуса и с по една майка. 
Втората група беше също от четири семейства в кошери с един корпус и с една майка. Два от кошерите бяха сини, разположени един до друг, а другите два — жълти също един до друг. 
Третата група се състоеше от два кошера с по две семейства.
Кошерите превозих на две паши. Първата беше от акация, детелина и мащерка, а втората — от липа и горска растителност в Родопите.



​С първата (контролна) група работих по установената технология за многокорпусния кошер без зимно и пролетно подхранване. Размествах цели корпуси и преди главната паша изолирах майката в първия корпус с ханеманова решетка. И четирите семейства се развиха на три корпуса. От тази група получих 48 кг мед и 32 изградени пити, или по 12 кг мед и по 8 пити от семейство.

Две от семействата във втората група използвах през целия сезон като помощни. Местех ги периодически отляво надясно от основните семейства и чрез налитане вземах летящите им пчели. Двете семейства, които бяха помощни през целия сезон, оставаха до есента на един корпус, а другите две от групата се развиха на три корпуса. От двете основни семейства получих общо 38 кг мед и 20 изградени пити, или за всяко от четирите семейства средно по 9,5 кг мед и по 5 пити. За тази група вложих 10% повече труд, измерен във време, отколкото за първата (контролна) група.

При третата група през целия сезон използвах чрез налет летящите пчели на горното семейство от единия кошер. От основното семейство на този кошер получих 20 кг стоков мед и 10 изградени пити.

Двете семейства на другия кошер от тази група обединих преди главната паша, но новото семейство изпадна в роево състояние и не даде стокова продукция. Роевото състояние си обяснявам с факта, че пашата беше много слаба, след обединяването броят на младите пчели се удвои, а майката не можеше да снася такова количество яйца, за да се ангажират всички млади пчели в отглеждането на пило. От тази група получих средно по 5 кг мед и по 2,5 изградени пити от семейство. Трудът, който вложих за тези четири семейства в два кошера, беше два пъти и половина повече в сравнение с първата (контролна) група, или равен на труда за десет многокорпусни семейства с една майка. Разбира се, при тази група технологията е съвсем различна от технологията па много корпусните кошери с една майка.

Резултатите от опита (стоковата продукция и вложеният труд) за всяка група убедително говорят в полза на многокорпусиня кошер с една майка.
В какво се състоеше промишлената технология с първата (контролна) група? Още в края на август 1971 г. подхраних пчелите три пъти. Всяко семейство получи по 10 кг захар. На семействата от другите две групи дадох същото количество захар, но с 12 подхранвания през есента и пролетта, в т. ч. и зимното подхранване с питки. За да стимулирам майките към снасяне през есента, разместих местата на корпусите само един път. Когато към 15 септември зазимявах семействата, те имаха над 20 кг хранителни запаси и около 1,4 — 1,5 кг пчели. 

В района, където зимуваха (в полето край Марица), до края на септември има поддържаща паша. През зимата на тази група не дадох питки и през пролетта не подхраних, а само два пъти разместих местата на корпусите. Преди главната паша направих следващия преглед и чрез ханеманова решетка ограничих майката в първия корпус с младото пило. Над решетката поставих корпус с неизградени пити и най-отгоре — корпус със запечатано пило. Поставих и една хранилка със сироп, за да изградят пчелите по-бързо питите. В началото на август центрофугирах меда, извадих ханемановата решетка и оставих семейството на два корпуса.

Поради еднаквата възраст на майките (едногодишни) и еднаквото количество храна в четирите семейства преглеждах само едното и от него правех извод за състоянието на другите три семейства.

Работата с еднотипни кошери е от решаващо значение, за да се увеличи броят на отглежданите семейства от един човек. Много- корпусните кошери създават такава възможност. Устройството им е просто, рамките и корпусите са еднакви и поради това може взаимно да се заменят. Аз сам изработих кошерите си по установения стандарт. Те се състоят от дъно, корпуси, покрив и ханеманови решетки. Не използвам разделителна табла, вентилационна мрежа и други.

Междукооперативните пчеларски предприятия създават условия да се увеличи производителността на труда, като се механизират някои манипулации - снемането на пълните корпуси от кошерите, разпечатването на меда, товаренето и разтоварването на кошерите и др. Подвижното пчеларство е част от промишлената технология и то трябва да се практикува не само на територията на един окръг, а и на по-далечни разстояния.

Промишлената технология на отглеждане на пчели изисква висока квалификация, професионално майсторство и умение.
Опитът, който споделям, може да крие някои изненади, защото е еднократен.