Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от януари, 1983 г.



Пролетните грижи започват отсега
Цоньо Минков, Козлодуй

Още в средата на януари трябва да помислим за подготовката на пчелните семейства. Често оттогава започва развитието на пилото, макар и на малки площи. Това означава, че то ще консумира доста мед. Ако някои семейства през есента са зазимени на повече пити и в средата те са с по-малко мед, има опасност от загиване. Затова в края на януари поставяме „Подбуда“, която, от една страна, подпомага семейството, а, от друга, активизира майката за увеличаване на пилото. В миналото си правих кър- мовата маса сам, но това беше доста трудно. Сега е лесно при наличието на готова продукция в магазина. При поставянето й трябва непременно да има подложка отдолу от надупчена хартия или друга материя. Никога не я поставям напрано върху рамките, защото от температурата, особено при силните семейства, тя се разтапя и пада на дъното. Пчелите не могат да я вземат оттам при ниски температури. Ако видя, че семейството е с малко храна, поставям пълните с мед крайни пити до пилото и от двг те страни. Това правя само при хубаво и топло време. Запазвам и резервни пити със запечатан мед. Него използвам през пролетта или към средата на зимата, но понякога той кристализира и пчелите го изронват на дъното на кошера. Сега само в краен случай използвам такъв мед и най-вече, когато е от нови пити, или е събран късно през -есента и няма опасност от кристализиране.
Много важно е да се знае още от февруари дали семейството има майка, защото ако чакаме пролетта да разберем това, означава да го загубим. Известно е, че старите пчели, изтощени вече от зимуването, бързо измират, а млади не се люпят и когато отворим кошера през март или април виждаме, че са останали само една шепа. Лесно се проверява наличието на майка, без да отваряме и вадим пита и рамки. Достатъчно е да установим, че семейството е спокойно, че няма пчели да пълзят около входа, да шумят разпръснати по питите. Тук младите и неопитни пчелари допускат фатална грешка. В желанието си да не загубят „бройката“, те слагат (това става през март) пита с пило от друго семейство, за да се произведе майка. Да, но каква е тя, какви са нейните качества? Тя непременно е свищева и не може да се оплоди поради липса на търтеи и снася неоплодени яйца. Даже да се оплоди през април, тя няма качествата на редовната майка. Затова при такива случаи винаги присъединявам осиротялото семейство към друго или му придавам запасна майка, ако има такава.
Към пролетните грижи спада и разпечатването на медовите запаси, но само от вътрешните пити, до и около пилото. Това активизира пчелите, а те — майката чрез храненето й с млечице. Никога обаче не разпечатвам питите чак догоре, където е основният венец от мед. Той обикновено е винаги с по- широки килийки поради разтягането им от меда, колко,то и нови да са питите. Тогава в тях често майката снася неоплодени, търтееви яйца. Когато стане доста топло, разпечатвам и по-крайните пити. Пчелите вече имат начин да .пренасят меда към средата. Никога обаче не използвам сироп в ранните месеци, колкото и да е концентриран. Той е неестествена храна за пчелите — внася се влага в семейството, която е вредна за него през студените още нощи. Освен това водата трябва да се изпарява, а захарта да се' преработва, което още повече изтощава старите и без това изтощени презимували пчели. Младите са все още съвсем малко. Сироп използвам тогава, когато вече има прашец, внасян отвън, и когато температурата е позволила на пчелите да летят и работят. Винаги започвам с отношение 2:1 в ранните месеци и после 1,5:1, а чак пред главната паша — 1:1. Намирам, че голямото количество вода в сиропа затруднява работата на пчелите, обременява ги. Що се отнася до количеството на сиропа, винаги сипвам по една хранилка през две- три вечери, а не по 200—300 г всяка вечер. Това е трудоемко и едва ли има някакъв полезен ефект.
Без постъпване на прашец отвън не давам сироп в голямо количест
во, защото вътре може да има много въглехидратна храна, но ако няма прашец (белтъчна храна) няма да има пило и семейството няма да се развива. Младите и неопитни пчелари трябва да знаят, че голямото количество сироп запълва килийните и не остава място за пилото.
Работя с две топлоизолационни рамки — едната от стиропор, а другата задължително от сено, слама или други хигроскопични материали. Рано през пролетта (март—април) повдигам едната от тях, за да видя само има ли влага. Ако тя е мокра, а това при нашите условия край Дунава, където мъглите не се вдигат по един и повече месеца, често става, изваждам я и я заменям със суха. След два дни тя е готова за повторно връщане. И още- нещо. Ако поради измирането на пчели са се освободили празни пити, изваждам ги, стеснявам гнездото, но не оставям рамките зад преградната дъска, тъй като от влагата започват да мухлясват. След това грижата ми е да опуша всички семейства против акара, което правя през април, за да не му дам възможност да се размно жи много и да опаразити семейството. Направим ли всичко това, ще имаме добри резултати през идващата пчеларска година.




​