Червена детелина (Trifolium pratense). Диворастящата червена детелина се среща масово в ливадите. Цъфти продължително, но не се посещава много от пчелите, въпреки че отделя много нектар. Нектарниците й са дълбоко в цветчетата и пчелите трудно достигат нектара. Планинска детелина (Trifolium montanum). Многогодишно тревисто растение, достигащо на височина 40 cm. Среща се главно в сухите планински ливади и пасища. Цъфти от май до август и отделя достатъчно нектар и по-малко прашец. Посещава се много от пчелите. Хибридна, или розова детелина (Trifolium hybridum). Многогодишно растение, широко разпространено в естествените ливади. Цветните главички в основата са бели, а към върха - розови. Цъфти през цялото лято. Отделя нектар и прашец. Посещава се много от пчелите. Характерно за нея е, че вирее и върху влажни и тежки почви. Развива голяма надземна маса, поради което с успех може да се използва като фуражно растение. Звездан (Lotus corniculatus). Среща се навсякъде по ливадите и пасищата. Цъфти продължително време и изтрайва на едно място до 20 години. Той понася всякакви почви и издържа на засушавания. Използва се в някои тревни смески, тъй като има много добри фуражни качества. Звезданът отделя голямо количество нектар и прашец и е едно от добрите медоносни растения. Ливаден конски босилек (Salvia pratensis). Многогодишно тревисто растение. Широко разпространен е в сухите ливади, покрай пътищата, жп линиите и на други места. Среща се и като плевелно растение в житните и други посеви. Цъфти продължително време със синьо-виолетови цветове,, наредени в 6 цветни прешлена. Този вид растение отделя достатъчно нектар, поради което се посещава добре от пчелите, въпреки че нектарниците му са сравнително дълбоко в цветовете. Прешленест конски босилек (Salvia verticillata). Широко разпространено медоносно растение, достигащо на височина 60 cm. Цветовете му са разположени в гъсти прешлени от по 15 до 40 цветчета, като образуват класовидни съцветия в края на стъблото и разклоненията му. Цветовете са синьо-виолетови и са с дължина до 1 cm. Цъфтежът започва от юни и продължава до септември, като най-напред започват да цъфтят най-ниско разположените прешлени от цветове. Нектароотделянето е обилно и пчелите посещават цветовете през целия ден. Нектарът е светложълт, със специфичен аромат. Едно силно семейство за един ден може да събере над 4 kg нектар от този вид салвия. Въобще различните видове салвия са медоносни и широко разпространени. От дивите медоносни растения те са едни от основните за пчеларството. Ранилист (Stachys annua). Познати са два вида - едногодишен и многогодишен ранилист. Те се срещат по сухите ливади и пасища, в житните посеви и др. В отделни години масово се появяват из стърнищата, ако не е извършено подмятане след жътвата. Двата вида отделят голямо количество нектар и са отлични медоносни растения. Особено внимание заслужава многогодишният вид, тъй като може да се отглежда на най-бедни и каменисти почви и издържа на засушавания. На едно място остава над 10 години. Мащерка (Thymus). Дребно, туфесто, полухрастовидно растение, широко разпространено в цялата страна. Среща се с голям брой видове и преходни форми. Цъфти продължително време и отделя достатъчно нектар със специфичен аромат. Посещава се много добре от пчелите. Полска мента (Mentha arvensis). Многогодишно тревисто растение, разпространено във влажните ливади и места покрай реките и други водни източници. Цъфти продължително време и отделя нектар, който с охота се събира от пчелите. Пчелинок (Marrubium vulgare). Многогодишно растение, широко разпространено у нас главно по сухите припечни места. Нектарът е силно ароматен. Полученият от него мед има превъзходни качества и аромат. Дяволска уста (Leonurus cardiaca). Много добро медоносно растение, разпространено по необработените запустели места. На всяко растение има извънредно голям брой цветчета, които отделят и обилно нектар. Цъфтежът продължава през юни, юли и август. От това растение се получава мед със светложълт цвят и много добри вкусови качества. Освен тези растения тук спадат още голям брой видове, повече или по-малко разпространени в ливадите, като плевелни растения, или в пустеещите земи и пасища.