Според Ремболд  диференциацията на личинки се причинява от определена съставка, която се съдържа в млечицето за храна на майчините личинки, но не и в работни­ческото пчелно млечице. Той съобщава, че е успял да изолира това вещество, което е с ниска относителна молекулна маса, силно хигроскопично и диализируемо. От диализиращата фрак­ция на пчелното млечице то се извлича чрез екстракция с ал­кохол. „Определящото“ вещество е пречистено, но недостатъч­но, за да може да се определи химичната му структура. При храненето на млади личинки с пчелно млечице, от което е от­странено определящото вещество, се получават само пчели, а при добавяне на тази субстанция — майки, промеждутъчни форми и пчели. Тази теория се гради на предположението, че пчелите-кърмачки поставят пчелно млечице със съдържащото се в него определящо вещество само в маточниците, а в работни­ческите килийки отделят млечице, несъдържащо веществото. Пчелите-кърмачки следователно имат различни функции — ед­на част от тях хранят само майчините личинки, а друга — ли­чинките, от които се развиват пчели-работнички.През началния период на развитието на личинките количе­ството на хормоните е малко. Според хипотезата на Ремболд ролята на определящото вещество е да допълва хормоните през този период. През по-късния стадий количеството на хормони­те се увеличава, което води към нормализиране на обменните процеси, но диференциацията на личинките е вече завършена и по-нататъшното им развитие — предопределено. Предмет на някои проучвания е изясняването ролята на ювеннлния хормон в диференциацията на двете женски форми в пчелното семейство. Получени са противоречиви резултати, потвърждаващи или отричащи значението на хормона в това отношение. Пантотеновата киселина и птеридиновите производни не влияят върху развитието на личинките, но е възможно да уча­ствуват в биосинтезата на определящото вещество. Схващания­та на Ремболд се оспорват от някои автори, конто смятат, че не съществува определящо вещество, а диференциацията е ком­плексен и сложен процес. Биохимичните изследвания са показали, че има различия в обмяната на веществата при пчелните и майчините личинки. Личинките, от които се развиват майки, имат по-интензивна об­мяна, свързана с изразходване па повече кислород. Освен това са установени качествени различия в обмяната на въглехидра­тите, липидите и белтъците при двата вида личинки. Независимо от многобройните изследвания все още не са разкрити напълно механизмът и причината за диференцирано­то развитие на младите личинки в пчели или майки. Въпреки това има единство в схващанията на повечето автори в едно от­ношение, а именно, че определящият фактор или определящите фактори, съдържащи се в пчелното млечице, влияят в последна сметка върху развитието и функционирането на ендокринните жлези, отделящи различно количество хормони, които от своя страна влияят върху обмяната на веществата и върху морфо- генезата. Пчелното млечице се отделя от нелетящите пчели на възрастот 5 до 15 дни. Сега се смята, че има два вида млечице. Еди­ният вид се отделя от хипофарингеалните жлези и се използу­ва за хранене на личинките, от които се получават пчели-работ­нички (т. нар. работническо пчелно млечице). Вторият вид (ма­точното пчелно млечице) е смес от секретите на хипофарингеал­ните и мандибуларните жлези и се използува за хранене на личинките, развиващи се в майки. Хипофарингеалните жлези отделят белтъчните компоненти на млечицето, а мандибулар­ните — липидите, пантотеновата киселина, биоптерина, неоптерина и вероятно „определящото“ вещество. Досега не е доказано участие на други жлези при отделянето на мле­чицето. Освен за храна на личинките пчелното млечице се използу­ва като храна от майката през време на усиленото яйцеснасяне.