Медоносната пчела е насекомо с ясно изразен полиморфи­зъм. В пчелното семейство индивидите се разделят на две фор­ми от женски пол —майка и пчели-работнички — и мъжки ин­дивиди — търтеи. Трите форми се раз­личават съществено в морфологично, анатомично и функционал­но отношение. Търтеите се развиват от неоплодени яйца, а май­ката и пчелите — от оплодените. От оплоденото яйце и от мла­дите личинки (до 3-дневна възраст) могат да се развият както пчели-работнички, така и пчелни майки. Има много изслед­вания и няколко теории, с които изследователите са се опитва­ли да обяснят причината за диференцираното развитие на ли­чинките в пчели и майки. По-значителни резултати, които да­ват възможност да се обясни до известна степен това явление, бяха постигнати след разработването на методи за отглежда­не на личинки в лабораторни условия. Повечето автори под­държат схващането, че диференциацията е свързана с режима на хранене на личинките и с количествени и качествени разли­чия в храната. Установено е, че през първите 3 дни всички ли­чинки се хранят с пчелно млечице. След това личинките, от кои­то се получават пчели, се хранят със смес от мед и цветен пра­шец, а личинките, от които се произвеждат майки, продължа­ват да получават чисто пчелно млечице. Диференциацията оба­че се извършва още през първите 1—3 дни от живота на ли­чинката. При хранене на млади личинки (на 1—2 дни) на пчели-ра­ботнички с пчелно млечице от маточници се получава известен процент майки, пчели-работнички и междинни форми. Ако ли­чинките са по-възрастни от 3 дни, получават се само пчели. Ако младите личинки се хранят с млечице, взето от восъчните килийки (а не от маточници), винаги се развиват само пчели. Това показва, че има различия в състава на млечицето, с кое­то пчелите-кърмачки хранят личинките на пчелите-работнички и личинките в маточниците, от които се развиват майки. Химич­ните изследвания са показали, че двата вида млечице имат, общо взето, сходен състав по отношение на основните компо­ненти. Единствените по-значителни различия са в количеството на пантотеновата киселина, биоптерина и неоптерина, които са до 10 пъти повече в млечицето от маточниците. Доказано е оба­че, че диференциацията не зависи от тези компоненти. Haydak (1943) смята, че диференцираното развитие на ли­чинките е свързано с количеството на храната. Според него майчините личинки през цялото време получават много по-го­лямо количество храна от пчелните. Действително, количество­то на млечицето в един маточник достига 200—400 mg, а в една восъчна килийка е 2—3 mg. Освен това след третия ден пчел­ните личинки се хранят с по-бедна храна — смес от мед и пра­шец. След запечатване на маточника майчината личинка се храни с обилните остатъци от храна в маточника, докато ба през този период няма храна. Майчините личин­ки увеличават много по-бързо масата си от момента на излюп­ването от яйцата до запечатването на маточника (2700 пъти) в сравнение с пчелните (1400 пъти). Според друга хипотеза голямо значение за диференцирано­то развитие на личинките има балансът (съотношението) меж­ду хранителните вещества в пчелното млечице. За да се прове­ри това схващане, някои изследователи са хранили млади ли­чинки с прясно пчелно млечице или с млечице, към което са до­бавяли въглехидрати (глюкоза, фруктоза, захароза), витамини, органични киселини, незаменими аминокиселини и т. н., като по този начин са изменяли съотношението между компонентите. Понякога са по­лучавани повече майки при добавяне към млечицето на голямо количество захари, но резултатите от тези опити не позволяват да се направят категорични изводи.