Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от октомври, 1974 г.



Ha около триста-четиристотин метра от пълноводното корито на река Вит се намира един от временните пчелини на долнодъбнишкия агропромишлен комплекс.

Отначало не повярвах, че Асен Великов, стопанинът на 180-те пчелни семейства, е на шестдесет и шест години. Нито изправената му снага, нито бодрият му глас и ясните, засмени очи издаваха възрастта му.

— Нещо май не Ви се вярва, че съм на толкова години! — вметна в разговора ни Асен Великов и продължи — не се чудете! Ние, пчеларите, сме такива: много бавно остаряваме и много рядко боледуваме. Здрави сме като кремък. .

С пчели Асен Великов се занимава от 1930 година. Тогава по- възрастният му брат го направил пчелар. До преди петнадесетина години имал около 50 собствени кошера. По това време бил създаден и пчелинът на ТКЗС в Долни Дъбник. Но работата не вървяла добре и скоро кошерите останали 
само четири. Тогава поканили Асен Великов да се заеме с пчелина. Той приел длъжността, но. .. някак обидно му било да започне с толкова малко пчелни семейства и прибавил към кооперативния пчелин и собствените си кошери. В следващите три-четири години те станали 100, а сега вече са 180.





. . .

Разговаряме сред кошерите. В слънчевия ден приглушеното жужене на стотиците хиляди пчели, които долитат и излитат, прилича на някакъв необикновен, непрекъснато звучащ химн на труда. С предпазни мрежи върху лицата си, Асен Великов и съпругата му Тамара правеха поредната проверка на пчелните семейства.

— Сега е особено важно да се следи дали във всеки кошер има майка — говори старият пчелар. — Подменяме по-старите майки, проверяваме дали не са се появили болести. . .

Като минаваше от кошер към кошер, пчеларят примъкваше и една малка дървена кутия. Полюбопитствувах какво е нейното предназначение.
— Това е клетка за маточници, сам си я изобретих — обясни Асен Великов и разтвори кутията с още не излюпените майки. — Щом открия, че някой от кошерите е осиротял, поставям маточник.

По обед спряхме до малкия фургон, който неотлъчно придружава пчелина. Вътре е чисто, подредено. Тук са различните пчеларски инструменти.
Забелязах и натрупаните списания и тетрадки. Като всеки „запален“ в своята професия, Асен Великов непрекъснато следи световния опит в пчеларството. Получава съветското списание „Пчеловодство“, немска, югославска и друга пчеларска литература.

- Най-много неща научавам от съветското списание. В Съветския съюз се води системна племенна работа. А за мен това е особено важно — разказва Асен Великов  и си припомня — преди години, когато посещавах задочните курсове по пчеларство, озаглавих една от статиите си — отговор на зададена тема — „Майката, това е всичко“, като цитирах и резултати от изследванията на съветския научен работник по пчеларство Кондратиев.

Той вече не си спомня какво е писал тогава, но получил необичайна за шестобалната система оценка —„шест плюс“. . . . Изглежда, ръководителите на курса по този начин решили да възнаградят голямата прилежност и задълбочените знания на курсиста от Долни Дъбник.

Във фургона са подредени и различни проспекти на чуждестранни фирми. Те помагат на Великов да усъвършенствува пчеларските инструменти. А тетрадките — това е документацията на пчелина. За всеки кошер е открита партида — през кой месец колко мед е дал, на каква възраст е майката, какъв е нейният произход.

—    Ако пчеларят не „гори“ в работата си, няма да има добри резултати. А пчеларството е моето призвание — усмихва се Асен Великов. На въпроса ми, не го ли затруднява воденето на такава голяма архива, отговаря: — Това е само част от писмената ми работа. Като делегат на двата международни конгреса по пчеларство в Москва и в Букурещ се запознах с много колеги. Сега редовно си разменям писма и пчеларска литература с приятели от СССР, Чехословакия, Югославия, Германската демократична република и други страни.

Асен Великов е и дългогодишен председател на пчеларското дружество в Долни Дъбник. По негова инициатива и с активното участие на пчеларите всяка година се урежда богата изложба на различни видове мед и други пчелни продукти, а чрез беседи и агитационни материали населението се запознава с ползата от меда, с начините на отглеждане на пчелите, с постиженията на пчеларската наука и др. И както ми разказваха хората от града, сега те гледат вече на пчеларите като на равностойни труженици за увеличаване доходите на агропромишления комплекс.

От тази година работата на Асен Великов се разшири. Ръководството на АПК „Вит“ му възложи да ръководи и пчелините в с. Петърница — със 100 кошера, в с. Бъркач — със 120 кошера и в с. Горни Дъбник — с 80 кошера.
—    Колегите там са все опитни пчелари, та няма какво много да ги уча, но си помагаме, осведомяваме се помежду си, ако се появи болест —обяснява Великов — и от близо 500 кошера всяка година предаваме тонове висококачествен мед и восък. Разбира се, това не е единствената полза от работата ни. Три-четири пъти в годината преместваме кошерите до зеленчуковите градини, до слънчогледовите блокове — навсякъде, където има нужда от опрашване, и по този начин допринасяме да се увеличават добивите от земеделските култури.



​​Много пъти съм пътувал из Плевенски окръг, познати ми са доста първенци от селското стопанство — механизатори, полевъди, зеленчукопроизводители. Мнозина от тях получават рекордни добиви, плод на техния неуморен труд, на майсторството им. Но дали щяха да бъдат толкова големи добивите от слънчогледа, от зеленчуковите градини, без помощта и на пчелите? И си мисля, че все още грижите за пчеларството в Плевенски окръг не са достатъчни. Понякога съвсем безотговорно се третира с растителнозащитни препарати и се унищожават много пчелни семейства. А при повече внимание това би могло да се избегне. И още нещо,, защо за такива дългогодишни и опитни пчелари като Асен Великов и др. от окръга, а в страната може би са стотици, не се отреждат морални награди? Нима и техният труд не носи полза и слава за нашия народ?
. . .Над долината на Вит припада летен здрач. От пчелина на долно- дъбнишкото стопанство пърпори мотопед. Завършил е още един трудов ден на Асен Великов. А когато се прибере у дома, ще прочете какво ново му пишат колегите от страната и от чужбина, а после до късно ще нанася в тетрадките последните си наблюдения над всеки кошер.

Цеко Каменовски