„Добрата вентилация - едно от първите и важни условия за благополучното зимуване на пчелите", така е определил ролята на обмена на въздуха в кошера академик А. Бутлеров. Това е едно от основните правила на пчеларството. Като подтвърждение, всички класици на родното и задграничното пчеларство в този въпрос са единни. Научните изследвания, практическите резултати са показали, че от вентилацията зависят продължителността на живота, енергията и работоспособността на презимуващите пчели. Свежият, богат на кислород въздух е нужен на тях в доволно, значително количество. Знаем, че в добро, нормално, пчелно семейство има по 30 000 насекоми и даже повече. По данни на академик Бутлеров, на тях в течение на денонощие им трябват за дишане около 230 литра въздух. „Свежият въздух и спокойствието, е казвал Витвицкий е най необходим през зимата, в сравнение с други периоди на годината. Л.Лангстрот е смятал, че през зимата „на пчелите им трябва такова голямо количество въздух, както и през лятото". В гнездото с лош въздухообмен пчелите се държат неспокойно, усилено вентилират гнездото. Шумът, идващ от кошера, който не се прекратява нито през деня, нито през нощта, независимо от това, на открито или в зимовник или барака преминава зимуването - не е нещо друго, освен замяната на отработения въздух с чист, богат на кислород, а не реакция на студа и не е начин на сгряване на измръзналите насекоми, както смятат мого пчелари. Иначе казано, през зимата на пчелите им е нужен въздух, въздух и въздух. На всеки пчелар е известно, че като изяде килограм мед, пчелното семейство отделя почти толкова вода. Ако крайните продукти на разпадане на въглехидратите - водните пари и въглеродния двуокис, не се отделят своевременно или се отделят твърде бавно, то влагата в кошера постепенно нараства и в края на краищата достига критичната точка - от въздуха падат капки вода, които се утаяват по стените на кошера и по питите. А, това вече е беда. Незапечатаният мед, който е хигроскопичен, поглъща влага и се разрежда (разводнява). Тъй като медът се намира в топлата област в която, топлината излиза от кълбото, то гъбичните дрожди, които се съдържат в него започват да се размножават. Пергата се намокря и се вкисва. Храненето с развалена храна нарушава на пчелите обменните процеси. Пчелите се разболяват. Излишъкът на вода в храната е първопричината за диарията. По данните на изследователи зад граница, при относителна влажност на въздуха в кошера 97%, продължителността на живот на пчелите се съкращава с една четвърт. Установено е, че при повишена влажност, пчелите ядат повече храна. Излишната влажност на въздуха благоприятства развитието на кърлежа варроа, способства за развитието и разпространението на аскосферозата. Аспергилите се размножават в разводнилата се перга. При влага, незаетите от пчелите пити се покриват с плесен. Това са много големи загуби за семейството и пчелина. Влажните гнезда са по - студени. В зимовниците, влажния и застоял въздух обрича пчелите на хроническо отравяне. Пчелите, които са обезсилени от задух и тежки изпарения се износват физически. Както показва практиката, през пролетта такива семейства, значително изостават в развитието си. Закрепват се едва в края на главната паша. За съжаление, в учебните пособия по пчеларство главно се подчертава за необходимостта от съхраняване на топлината в гнездото, затопляне и покриване с възглавници, което и става причина за влагата. Пчелите сами без особен труд се справят със студа. Механизмът на образуването на топлината и съхраняването и при тях е отработен до съвършенство. При добра вентилация, крайните продукти на обмяната на веществата се отделят по времето на тяхното образуване, а вместо тях постъпва външен, чист въздух, пчелите седят спокойно, почти не се чуват, гнездата са сухи, семействата съхраняват енергия до пролетта и добре растат. Главна роля в обмена на кошерния въздух играят входовете. Само долните не се справят с този процес, затова се държат отворени и добавъчни - горни с кръгла форма. Напълно справедливо ги наричат зимни. Това не е ново. Старите пчелари, които са отглеждали пчели в колоди, са пробивали отвори под тавана и са ги отваряли през зимата. Влажния въздух е излизал през тези отдушници и в колодата е било сухо. Бортниците за зимата за вентилация на бортите - оставяли пролука между втулката и должеята, нищо, че от пролетта до есента должеята е била плътно затворена. Финландските пчелари използват горните междукорпусни входове, които са като процепи. Практиката от последните години показа, че при широки долни входове, зимуването преминава по - добре, отколкото при отворени на 2 - 3 или на 5 см. Неголемия вход съдържа в себе си голяма опасност. Той почти винаги се запушва с подмор. Големината на входа не оказва влияние на температурата в кошера. Малкият вход също така безпрепятствено пропуска студа, както и големия. Може би изстива малко по - бавно, но затова пък при затопляне на времето с малък вход, въздуха по - бавно се загрява. При отворени долни и горни входове не се образува течение. Идващият от долу въздух, на пътя на който среща питите, само слабо и бавно „измива" обраувалото се на тях кълбо, като не го пронизва и не предизвиква някаква ответна реакция на пчелите. Кората на кълбото, надеждно го защитава от проникване на студен въздух. Обаче отворените долни и горни входове не могат своевременно да отделят влажния въздух от гнездото. За това в частност, в кошерите оставени на открито, при голям студ стените на копера и питите се заледяват. „За благополучното зимуване на пчелите - е писал Лангстрот е необходимо да се съблюдава едно от важните условия, а именно: трябва да се постави на питите нещо такова, което би поглъщало влагата, следваща от дишането на пчелите. Ако не поставяте на питите нещо, което да поглъща влагата, то е невъзможно да се осигури успешно зимуване и да се защитят питите от влагата и плесен". За гаранция се добавя допълнителна вентилация през горната част. Тя е по - надеждна и по - ефективна, от колкото чрез горния вход, който по време на силен студ се запълва със заледяване. Съществува мнението, че въглеродния двуокис, отделян от пчелите, в силата на своята тежест се спуска на дъното и излиза през долния вход. Обаче, пчелите издишват въздух, който има само 7% въглероден двуокис. Смесен с въздуха в кошера, той не се спуска на пода. Ако има горен вход или отвор в тавана, той напуска кошера през тях. Затова горната вентилация през възглавницата е много важна. През горните затоплящи материали гнездото трябва да диша. При естествената, възходяща вентилация, когато влагата се отнася доволно бързо, в кошера няма излишна влага. Вертикалният, многокорпусен кошер в голяма степен е приспособен за това. Притокът на студения външен въздух в кошера - е единствения способ за отделянето на влагата. Студеният въздух е по - сух от топлия стотици пъти. Колкото и да изглежда странно в кошера с добра вентилация на пчелите им е по - топло, отколкото в кошер със влажен, застоял въздух. Отделянето на влажния въздух и въглеродния двуокис от кошерите, намиращи се в укритие, като цяло зависи от вентилацията в помещението. В случайни и неприспособени за зимуване помещения, погреби, в които е задушно и влажно, пчелите изпитват големи претоварвания и зимуват неудовлетворително. Влажността и температурата на въздуха в типовите зимовници се регулират с усилване на действащата вентиласционна система. Много е важно това да се прави в средата на зимата и близко до пролетта, когато в семействата вече има много пило и потребността в кислород нараства. Соевременното отделане от кошерите на въглеродния двуокис и на водните пари, снабдяването на пчелите с кислород е възможно само при десетократно обновяване на въздуха в зимовника в течение на 24 часа, както експериментално е установил и научно е обосновал академик Н.М. Кулагин. Добрата вентилация на кошерите през зимата не е по - малко важен фактор, от колкото обилието на доброкачествен мед. Превод от "Пчеловодство" 2002г./N1 Автор: И. Шабрашов