За правилното провеждане на развъдно-подобрителната работа както при масовия, така и при индивидуалния отбор от голямо значение е да се преценят точно биологичните, стопанските и екстериорните показатели на подбираните за развъдна цел пчелни семейства. Получените нови майки и семейства се преценяват по тези показатели с цел да се установи доколко те се предават по наследство. От особено значение е цялостната преценка на пчелните майки, тъй като от тях до голяма степен зависи получаването на желаните резултати при развъдната дейност в пчеларството. По динамиката на снасяне на яйца от пчелната майна се съди за нейното качество. Яйценосната й дейност зависи от условията, при които е била отгледана, състоянието на семейството, в което се намира, и нейната възраст. При еднакви условия най-ценни са тези майки, които за сравнително кратко време през първата половина на пролетта снасят най-голямо количество яйца, а по време на главната паша рязко намаляват яйцеснасянето, което през втората половина на лятото отново бързо се увеличава. При това положение семействата на такива майки се развиват по-бързо през пролетта, използват по-добре медобера и добре се подготвят за зимуване. Динамиката на снасяне на яйца през различните периоди се определя чрез периодично измерване в cm2 на запечатаното пило (по дванадесетдневни). Измерва се с мерителна рамка с квадратчета по 5 X 5 cm. Изчислява се на база 4 личинки на 1 cm2, или в едно квадратче със страни 5x5 cm има 100 работнически или 75 търтееви килийки. Средното дневно количество на снесените яйца по дванадесетдневни се намира, като общият брой на запечатаното пило за всеки кошер се раздели на 12. Количеството на снесените от майката яйца за определен период или за целия активен сезон се определя, като се изчислят получените данни от измерванията за този период или сезон. Като се сравняват данните за яйценосната дейност на майките по двадесетдневни, за определен период или за целия сезон, може да се изменя динамиката на снасянето. Силата на пчелното семейство също служи като косвено указание за качествата на майката и определя до голяма стенен качествата на семейството и неговата продуктивност. Силата на семейството за даден момент се определя чрез претегляне на неговите пчели. Периодичното проверяване на силата на семействата, контролирани с развъдна цел, показва как се развива всяко семейство поотделно, т. е. изоставащите и бързоразвиващите се семейства. Този показател винаги се взема под внимание при преценката. Продължителността на живота на пчелите работнички и майките е важно развъдно качество и също се взема под внимание. При еднакви вътрешни и външни условия най-ценни са тези семейства, които по време на зимуването дават най-малки количества умрели пчели (подмор). Това показва, че те зимуват по-добре. Семействата, даващи голям подмор през зимата, през ранна пролет имат относително малко пчели, вследствие на което закъсняват в развитието си и непълноценно участват в медобера. Продължителността на интензивния живот на пчелните майки е също важно качество от развъдна гледна точка. В такъв случай те се преценяват в продължение на три последователни години, независимо че в практиката се използват 2 години. Включените в групата за изпитване по този показател майки се сравняват помежду си по отношение на количеството на снесените яйца. Най-ценни са тези от тях, които поддържат висока яйценосност и през трите години. От тях. трябва да се взема материал за отглеждане на нови майки. От групата се изключват тези семейства, които през 3-годишния период сами сменят майките или се е наложило пчеларят да извършва смяната. Устойчивостта към заболяване е друг важен показател, който се взема под внимание при преценката на пчелните семейства. Всички податливи на заболявания или заболявали семейства,, в това число и от паразитни болести, се изключват от племенната работа. Устойчивостта на пчелите по време на зимуването е положително качество и трябва да се има предвид при отбора на семействата. Тази устойчивост се определя по количеството на изразходваната от пчелното семейство храна по време на зимуването. Изразходваната храна представлява разликата от храната при зазимяването и при извършване на първия осведомителен преглед в края на зимата. Други показатели са количеството на умрелите пчели и липсата на диарични петна върху кошера. Количеството на умрелите пчели се определя, като на всеки 5-7 дни с телена кука те се изваждат от дъното през входа на кошера и се преброяват или се претеглят за всяко семейство поотделно. Това продължава до момента на първото облитане на пчелите. Количеството на подмора и изразходването на храната през зимата се увеличават с увеличаване на възрастта на пчелните майки. Друг съществен показател, от който до известна степен зависи продуктивността на семейството, е интензивността на летежа на пчелите. Количеството на излитащите пчели и бързината на летежа и завръщането им не са напълно еднакви при различните семейства. При отделни семейства за даден момент количеството на летящите пчели и бързината на летеж са по-големи в сравнение с другите семейства. Освен това при тях обикновено летежът започва най-рано сутрин и завършва най-късно вечер, т. е. пчелите им интензивно работят. Пчелни семейства с такива работливи пчели са ценни, защото те имат и по-висока продуктивност. Интензивността на летежа освен око-мерно може да се прецени чрез отчитането на излитащите пчели за всеки 5 min в продължение на 1 h. Трябва да се отчита по едно и също време и за всеки наблюдаван кошер поотделно. Кротостта на пчелите е показател, от който много зависи правилната работа с тях. Поведението и склонността им да жилят по време на работа с тях при различните семейства са различни, т. е. пчелите на отделни семейства са по-кротки, а на други - по-злонравни. Макар че се приема, че злите пчели събират повече мед и по-добре защищават своите гнезда, работата с тях е значително по-трудна, а в отделни случаи е невъзможна. Ето защо за предпочитане е винаги да се работи с по-кротки пчели. Характерно за тях е, че при отваряне на кошера, изваждане и преглеждане на питите те стоят спокойно и продължават нормално работата си. Това облекчава значително работата на извършващия прегледа или други манипулации с пчелните семейства. Не бива да смятаме обаче, че когато пчелите са кротки, те въобще не жилят. И най-кротките пчели при неумела работа с тях и неспазване на определени правила могат да се раздразнят и да започнат да жилят. Склонността на пчелните семейства към роене е необходимо условие за тяхното съществуване и за запазване на вида. При провеждане на племенна работа неговото проявяване се смята за отрицателна черта и такива семейства се изключват от по нататъшно използване на развъдна дейност. Инстинктът за роене се е изработил през време на обособяването и усъвършенстването на пчелното семейство. Неговото проявяване зависи до голяма степен от условията в кошера и извън него. Засега неговото пълно премахване не е възможно. Въпреки че подготовката за роене започва с изграждането на роеви маточници и с известни биологични изменения в нелетящите пчели, за проявен той се смята тогава, когато майката снесе яйца в основите за маточници и започне отглеждането на роеви майки или семейството се рои. Понякога семейството започва подготовка за роене, като изгражда основи за роеви маточници, но в тях майката не снася яйца. В такъв случай не трябва да се смята, че семейството ще се рои, и не бива да се изключва от размножаване. Продуктивността на пчелното семейство е показател, който стои на първо място при преценката във връзка с размножаването при провеждане на племенна работа. Преценка на продуктивността се извършва по два показателя - мед и восък, независимо че восъкоотделянето е и биологичен показател. Количеството на меда от едно семейство може да се изчисли чрез измерване площта на запечатания в питите мед. Приема се, че 1 dm2 площ от питата, запълнена от двете страни, съдържа 350 g мед. Това измерване обаче не е съвсем точно. Количеството на меда в пчелното семейство се определя по-точно, като се претеглят центрофугираният мед и медът, оставен като запас извън кошера. Към това количество се прибавя и количеството на меда, оставен в гнездото. Количеството на меда, оставен в гнездото, не може да се определи чрез претегляне. То се определя чрез измерване площта на запечатания мед в dm2 или окомерно. При окомерна преценка е прието, че една изцяло запълнена дадан-блатова плодникова пита съдържа 3,6 kg мед, запълнена до-средата със запечатан мед - 2 kg и запълнена на една четвърт - 1 kg. При много корпусния кошер се приема, че една пита, запълнена със запечатан мед, тежи 2 kg. Восъкоотделянето и градежът на пити са ценни качества, от които зависи доброто състояние на пчелното гнездо и на пчелното семейство, а също така и повишаването на общата продуктивност. Чрез изграждане на по-голям брой пити с работнически килийки семейството се развива по-бързо, а отгледаните пчели в тях са по-качествени и по-неподатливи на някои заболявания. Строителната дейност на пчелите е индивидуално качество. Пчелите на някои семейства градят бързо и много добре, докато други извършват този процес по-бавно. Срещат се и семейства, които отделят много малко восък и почти не градят. Ето защо при отбора на семействата за племенна група за предпочитане са тези, които отделят повече восък и изграждат качествени пити. Продукцията на восък се определя по броя на изгражданите плодникови и магазинни пити. Приема се, че количеството восък, отделен по няколко показателя, а именно дължина и ширина на предното дясно крило, дължина и ширина на третия и четвъртия тергит, ширина на първия и втория восъчен етернит, дължина и ширина на десните восъчни огледалца на тези стернити. Тези показатели се определят за всяко семейство, като се вземат по 50 пчели, умъртвяват се с етер и се съхраняват в 70°-ов спирт до обработката и измерванията. В племенната работа се използват тези семейства, чиито пчели имат най-високи показатели. Това са семейства с най-едри пчели. Друг показател е цветът на тялото на пчелите. Той се определя от цвета на хитинената покривка на тялото. За целта се вземат 50 живи нелетящи пчели от пчелното гнездо и се гледа дали оцветяването е характерно за породите, или има отклонение в това отношение. Когато има жълто оцветяване на тергита на второто коремно членче при нашата местна пчела, това показва, че пчелите не са в чисто състояние и трябва да се изключват от по-нататъшно размножаване, тъй като за тази пчела е характерно черното оцветяване. Същото се отнася и за търтеите. Други показатели, които биха могли да се използват при една пълна, екстериорна оценка, са кубитален индекс, брой на кукичките и наличие на радиален израстък на дясното задно крило, дължина на бедрото и пищяла на задния десен крак, индекс на лапката и др.