Медоносната пчела има добре развита нервна система, която свързва всички части на организма в едно цяло. Чрез нея тя възприема и реагира на безброй външни влияния, а също и на вътрешните дразнения, свързани с физиологичното състояние и особеностите на нейния организъм. В резултат на получените възприятия от околната среда пчелата подбира и използва това, което й е необходимо, и се предпазва от различни вредни влияния. За да се разбере поведението на пчелите, необходими са широк кръг знания по анатомия, физиология, биология, екология, биофизика и биохимия. Необходими са знания в областта на кибернетиката, т. е. познаване принципите на самоуправление. Полезно е да се познават законите на конфликтните ситуации с оглед на обясняване развитието на стратегията и тактиката в поведението. Обединяването на знания от толкова различни области, необходими за анализиране поведението на отделния пчелен индивид и на цялото пчелно семейство, е доста трудно. Особено значение за обясняване поведението на пчелата имат нервната система, сетивните органи, двигателният апарат и различните жлези. В много случаи обаче поведението на пчелата не може да се обясни само с морфологичните и физиологичните особености на насекомото. Редица реакции на отделните индивиди са подчинени на "интересите" за преуспяване на семейството. Такъв е случаят с ужилването на неприятеля на пчелното семейство и неговото отстраняване вследствие на тази реакция на отделни пчели. Такива са редица поведенчески реакции в разпределението на работата в семейството. Това разпределение зависи от потребностите на семейството от един или друг вид работа в дадения момент. Нервната дейност е една придобивка за пчелния организъм, която се изразява в специализиране на клетки за приемане, преработване и предаване на дразнения чрез нервен център. Чрез нея се установява връзка с условията на заобикалящата пчелата среда и по-бързо и точно се координира работата на отделните органи и на целия организъм. Пчелите реагират по определен начин, т. е. те разполагат с "трасирани" нервни пътища за различни видове дразнения - светлинни, химични, на допир. Това са т. нар. рефлексни дъги - пътят от мястото на дразненето до нервния център и оттам до органа, който реагира на дразненето. За пчелите е характерна няколко вида нервна дейност: -таксиси, безусловни рефлекси, инстинкти и условни рефлекси. Б е з у с л о в н и т е рефлекси са най-простите реакции на организма. Те са наследствени, предават се от поколение на поколение и са сходни за всички индивиди на един и същ вид. След рефлексите може да се отделят като най-прости реакции таксисите. Мнението на някои биолози е, че таксисите са присъщи на организмите без нервна система. Те са поведенчески реакции, които изменят направлението на тялото на насекомото по отношение на източника на дразненето и предизвикват преместването му към него или отдалечаването му. Това е т. нар. диференциална- чувствителност, или способност на организма да разграничава дразнителите, като проявява предпочитание към благоприятната среда и се задържа в нея. Пример за таксис е предпочитанието на младите 48 пчели да се струпват около пилото в гнездото, където температурата е най-висока (34° С), а старите пчели предпочитат да се разместят по крайните пити на гнездото или в долния му край, където температурата е по-ниска. Инстинктите са по-сложен вид нервна дейност. Те са комплекс от безусловни рефлекси и не се различават принципно от условните. Разглеждат се в отделна група поради по-голямата им сложност. Инстинктите се развиват с възникването на груповия, или обществения, начин на живот при медоносната пчела, с развитието и усъвършенстването на семейството. Те са насочени към задоволяване потребностите на индивида и семейството като цяло, към създаване на необходимите му условия за живот. Чрез инстинкта активно се регулират факторите на околната среда, като се подбират и се използват благоприятните, а неблагоприятните се отстраняват или пчелите се предпазват от тях. При внезапно застудяване през пролетта и лятото всички пчели в гнездото се струпват около пилото и го предпазват от изстудяване, докато времето отново се затопли. Основните инстинкти у пчелите са насочени към осигуряване на храна, отглеждане на пило, роене, градеж на пити, охрана на гнездото и др. Характерно за тези инстинкти е, че те не се предизвикват от един фактор, а от група или комплекс от фактори, или, както е възприето да се казва, от обстановката, в която се намира пчелното семейство. За появяване на инстинкта за роене е необходимо в кошера да има излишък от млади пчели, незаангажирани с работа, топло време, слаб принос на нектар, който задоволява нуждата на семейството от храна, но не е достатъчен да ангажира всички млади пчели за преработването му, тясно и задушно гнездо и др. Ако някой от тези фактори отпадне или се измени, действието на инстинкта се прекъсва и подготовката за роене се прекратява. У пчелите инстинктите са изработени и усъвършенствани в продължение на хиляди години и са така целесъобразни, че създават впечатление на разумни действия. Те обаче не са разумни прояви и се повтарят сляпо и автоматично без каквато и да е насоченост. Инстинктът може да се окаже нецелесъобразен и дори вреден, ако се изменят условията на околната среда. Ако в едно семейство е възпрепятствано оплождането на само сменената майка, тя започва да снася само неоплодени яйца и всичкото пило ще бъде търтеево. Въпреки, че в този случай семейството е обречено на гибел, пчелите продължават да хранят търтеевото пило под действието на инстинкта за хранене на личинките. Това положение продължава, докато загинат всички пчели, т. е. докато се ликвидира цялото семейство, ако пчеларят не се намеси. Безусловните рефлекси и инстинктите са основният фонд на нервната дейност у пчелите, но само те не са достатъчни за продължителното съществуване па семейството. Условията непрекъснато се изменят. Поради това в своя индивидуален живот пчелите трябва постоянно да уточняват и да усъвършенстват връзката със средата, като се приспособяват към променящите се условия на живот. В този случай дори най-сложните инстинкти са недостатъчни. Необходима е подвижна връзка, която бързо би възникнала тогава, когато е нужно. Ако условията на живот отново се изменят, старите връзки трябва бързо да изчезнат и на тяхно място да се появят нови. Такъв по-съвършен механизъм за приспособяване към средата са условните рефлекси и временната връзка, която уточнява приспособяването на организма към конкретните условия. Условните рефлекси не възникват независимо от инстинктите, а на основата на тях и съдействат за образуване на нови привички, или навици. Те подпомагат пчелите в приспособяването им към околната, постоянно променяща се среда. Инстинктът кара пчелата да търси храна, но при тази дейност тя се натъква на едни или други условия, които предизвикват у нея съответни рефлекси. Като посещава цветовете на различните растения за нектар и прашец, пчелата добива впечатления за формата, оцветяването и аромата на цветовете. В зависимост от наличието или липсата на нектар в тях тя се приучва да подбира и посещава само цветовете на растенията, които отделят нектар, като ги разпознава по аромата, формата, големината и др. По такъв начин се изработва временна връзка между съдържащия необходимата храна цвят и неговата големина, аромат, форма и др. Тази връзка (условен рефлекс) се придобива през индивидуалния живот на пчелата и продължава, докато тези цветове отделят нектар. След прецъфтяването на този вид пчелата не намира вече нектар в цветовете и след няколкократни безплодни посещения временната връзка се прекъсва, вследствие на което тя престава да посещава това растение. За сметка на това се ориентира към друг вид цветове с друг аромат, форма и големина, в резултат, на което се образува нова временна връзка, или нов условен рефлекс. Условните рефлекси, изработени у пчелите при търсенето и събирането на нектар от цветовете на различните растения, им дават възможност бързо да открият растенията, отделящи нектар, и след прецъфтяването им да се насочат към други видове. У пчелите може да се изработи условен рефлекс и по изкуствен начин чрез подхранване с ароматизиран сироп от даден вид растение. Този начин се нарича дресиране на пчелите и се използва за насочването им към определен вид растение. Може да се приложи в селското стопанство при опрашване на големи площи слънчоглед, памук, еспарзета, люцерна и др. Паметта е също физиологична проява на нервната система. Най-общо тя се изразява в използване на минал опит. Той се отразява в автоматичните процеси, в генетичната памет, в индивидуалната им придобита памет или в условните рефлекси. При пчели може да се създаде памет за време. Чрез съответно дресиране те приучват да излизат на паша в определено време на денонощието един или два пъти. Тази памет за време може да се създаде за 5 дни и да се продължи 6-8 дни. Пчелите по естествен път си създават усет за време и сами се приучват да посещават цветовете на отделни видове медоносни растения във времето, когато цветовете им отделят най-голямо количество нектар. Извършваните разностранни дейности от пчелата ни изглежда като разумни. Опитно е доказано, че при пчелите няма логика, липсват интелект и съзнателна целесъобразност. Всички поведенчески реакции на пчелата са целесъобразни, но тя не разбира целта на своето поведение, не умее да мисли. Ако нейната дейност престане да бъде целесъобразна, тя става ненужна на семейството и то я изхвърли, вследствие на което пчелата умира. Пчелното семейство има дълга история на развитие и усъвършенстване. Днес всяка нормална дейност на това усъвършенствано семейство изглежда целесъобразна, но това е само при нормални условия. Тази приспособеност е в резултат на изминатия дълъг еволюционен път. Тази еволюция е изменила и усъвършенствала не само морфологията и физиологията на отделната пчела, но и обществения начин на живот, а също и поведението на пчелите.