Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от септември, 1974 г.



ПОСТИЖЕНИЯ НА ПЧЕЛНАТА ПАТОЛОГИЯ 

проф. Стойко Недялков
ИОСП при БАН 

Преди 9 септември 1944 г. борбата с болестите и неприятелите по пчелите и пилото организационно беше почти на същото ниво, на каквото бе регламентирана през 1904 г. със Закона за пчеларството. Специалният отдел за застраховка на пчелите към БЗК банка и т. нар. „Проверителски апарат" се грижеха за здравеопазването на пчеларството, но обект на тяхната работа бяха само гнилцовите заболявания, начинът на разкриване — само по външни признаци, а мярката за борба — унищожаване на болните семейства.
Известни успехи бяха постигнати само в научноизследователската работа при заразните болести по пилото и отчасти при пчелите — проучени бяха свойствата на възбудителите на злокачествения и доброкачествения гнилец и начините за изолирането им, тяхната устойчивост, дезинфекцията, разпространението им и др.

След 9 септември 1944 г. научноизследователската работа се съсредоточи в малката лаборатория за изследване и диагностика на болестите по пилото и пчелите към катедрата по микробиология към ВВМИ. Тук започнаха да се обучават, а по-късно и да работят млади научни работници. Това даде възможност към дотогава постигнатите резултати да се прибавят нови. Направени бяха подобрения на прилаганите лабораторни методики за диагностика, изследвани бяха устойчивостта и други свойства на спорите и пр. Проучена бе епизоотологията на гнилцовите заболявания и бяха разкрити някои специфични за страната условия за тяхното съществуване, проява и разпространение. Бяха установени начини за ограничаването и ликвидирането им. Посочена бе необходимостта от деференциран подход при разкриване на заразните огнища и при прилагане на мерките, с които се ограничават и ликвидират отделните заболявания.

Проучени бяха етиологията на доброкачествения гнилец — (европейски и кисел) и свойствата на техните възбудители към различни антибиотици и Други лечебни средства и бяха посочени възможностите и опасностите от създаване на устойчивост към тях. Разработени бяха нови схеми за борба с европейския гнилец — не само за лечение на отделното болно семейство, а за оздравяване на целия пчелин, населено място, дори и на цели райони. Установено бе, че възбудителите на този гнилец се намират и у здрави семейства и бяха разкрити нови причини, които съдействуват за клиничната проява на болестта — частичните отравяния на пчелите и внасянето на субтоксични дози от растителнозащитни препарати. С това бе изяснена и необичайната проява на европейския гнилец по сезони, както и настъпилата след колективизацията в селското стопанство у нас дислокация на двата вида гнилец (сравнително постоянен и нисък процент на заболелите от американски гнилец и извънредно бързо увеличаване на болните от европейски гнилец).

В годините след 9 септември 1944 г. бяха разработени и по-съвременни методи за лабораторна диагностика и характеристика на възбудителите на някои заразни болести — имунофлуоресцентен метод, биохимични и ензимохимични отнасяния, лизогения и фаготипизиране и др. За да се подберат най-подходящите и ефикасните лечебни средства измежду антибиотиците за борба с гнилцовите заболявания, в лабораторната практика вече се правят антибиотикограми, т. е. предварително се изпитва чувствителността на изолираните възбудители към серия от антибиотици). 

При задълбоченото проучване на болестите по пилото у нас като самостоятелно заболяване бе установен парагнилецът. Подробно бяха изследвани свойствата на възбудителя му, микроскопското, културното и биохимичното разграничаване на парагнилеца от европейския и американския гнилец, клиничната проява на болестта и нейната епизоотология.

През 30-те години народна власт в резултат на задълбочените проучвания бяха установени и други болести — паралич, паратиф, септицемия, лятна поленова токсикоза, а напоследък — и вароатоза. Извънредно много се задълбочиха познанията ни върху известната от миналото у нас, но недостатъчно проучена болест нозематоза. Установено бе широкото й разпространение в Североизточна България и бе изяснена тясната й връзка с климатичните особености на този район на страната. Посочени бяха голямото икономическо значение и участието й в зимнно-пролетната смъртност, както и периодичността в проявлението й. Изяснена бе ролята й за по-тежкото протичане на болестта при заразени от европейския гнилец семейства. 

Установено бе, че белтъчното гладуване и грешките в отглеждането (прекалено раздробяване на семействата и пр.) се отразяват върху проявата и епизоотологията на нозематозата. Потвърдени и допълнени бяха патогенезата на болестта в отделната пчела и в семейството, структурата на спорите и развитието на паразита в гостоприемника. Утвърди се становището за облигатния паразитизъм на възбудителя. Подобрена бе лабораторната диагностика на заболяването и бе потвърдена необходимостта от комплексен подход при лечението на заразените пчелини и райони.

Значителни успехи са постигнати и в проучването на други паразитни болести по пчелите. Установи се, че възбудител на браулозата у нас не е соченият по-рано вид. Вr. соеса, a Br. Schmitzi и че въшливостта е по-често явление в равнинните райони в сравнение с планинските и полупланинските. Изпитаният за пръв път у нас препарат феногиазин и начинът за борба с браулозата се оказаха много по-ефикасни и сега са внедрени и в чужбина. Фенотиазинът се прилага и срещу причинителя на вароатозата. Установени бяха и някои други паразити по пчелите. Организирана бе и профилактиката срещу широко разпространената химическа токсикоза. С тези свои постижения нашата наука в областта из пчелната патология не само достигна световно ниво, но даде и нещо ново в нейното развитие.

Успехите в научноизследователската работа, диагностиката, лечението и профилактиката на болестите по пчелите и пилото станаха естествена предпоставка борбата срещу тях да премине към държавната ветеринарна противоепизоотична служба. Това даде възможност и в опазването на пчелните семейства да залегнат основните противоепизоотични принципи. Но ветеринарната противоепизоотична служба все още не ги е приложила в необходимата степен, все още има несъответствие между познанията ни по пчелна- патология и организацията на противоепизоотичните мероприятия.

Изработена бе специална Инструкция за борба против болестите и неприятелите по пчелите и пилото. Към дирекция „Ветеринарно дело“ при МЗХП бе назначен специалист по пчеларство, създадена бе Централна лаборатория за изследователска и диагностична работа н подвижна лаборатория за оказване помощ на място. В големите обществени пчелини вече има ветеринарни специалисти. Не е напълно разрешен проблемът за обслужване на многото и дребни по размери любителски пчелини. Проверителският апарат вече не отговаря на научните постижения в областта на пчелната патология и епизоотологията. Необходимо е той да се замести от средни ветеринарномедицински кадри.

За подготовката на ръководни и научни кадри по пчелна патология бяха защитени 4 кандидатски дисертации, провеждат се курсове и специализации.
Голям напредък има и в лабораторната диагностика на заразните болести и отравянията. Вече не само в една, както бе до 9 септември 1944 г., а в повече от 15 лаборатории към ветеринарните институти и станции в цялата страна се извършва безплатна диагностика. В много от тях се води и научноизследователска работа.