Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от октомври, 1974 г.



Постигнатите успехи не са предел

д-р Мехмед Шабанов
 
В Лудогорието пчеларството е било силно развито още в древността. За неговото състояние в далечното минало съдим от записките на известни пътешественици, които минавали по тези места. Липсват обаче достоверни литературни източници за точния брой на пчелните семейства и за броя на хората, които са се занимавали с пчеларство. Тази празнота до известна степен се попълва от съществуващите косвени доказателства, които свидетелствуват, че пчеларството е било любимо занимание на хората в Лудогорието. През Средновековието и по време на Възраждането то е било силно развито. Имената на много населени места са свързани с поминъка на населението, с географските особености на района или с исторически събития. 

Наименованията на много селища и местности в този край са пряко свързани с пчеларството — Свещари, Медовене, Пчелина и гр. Кубрат (Бал-бунар — меден кладенец), местностите Кованлъка край Разград, Медена скала (Баллъ кая) край Ясеновец и много други. Известни са и имената на добри пчелари, живели по тези места. 

Достоверни данни за развитието на пчеларството намираме в статията на М. Вачков, публикувана в сп. „Пчела“ (кн. 3, 1903, стр. 34). Той посочва, че повод за написването й е било едно писмо, с което получил приблизително верни сведения за състоянието на пчеларството в 22 села от Разградско. Те били събрани от чиновниците Стефанов и Илийчов при земеделската комисия във връзка с неверните данни, публикувани в международния алманах на A. Durastel за 1898 г. (Annuarie International de Bulgarie), в който между другите статистически данни се казва:    „Пчеларството е много занемарено в този край (Разградски). Едва ли във всяка околия се намират по 300 кошера пчели“. След като отбелязва, че неверните сведения причиняват „голяма пакост на страната ни“, М. Вачков посочва, че в 22-те анкетирани села с 19 950 жители има 459 домакинства, които се занимават с пчеларство и притежават общо 5385 кошера. За 7 села нямало сведения. В този район имало повече от 20 дадан-блатови кошера и няколко от системата Джирзон, а само в Разград имало не по-малко от 1000 пчелни семейства.

Според данните на Околийското пчеларско дружество за същата година (публикувани в сп. „Пчела“, 1903 г., стр. 109) в 12 села е имало 4250 тръбни и 50 дадан-блатови кошера. От тези данни, макар и противоречиви, можем да направим извода, че броят на пчелните семейства е бил значително по-голям. Доказателство за това са констатациите на ръководството на Околийското пчеларско дружество (сп. „Пчела“, 1903 г., стр. 109), че в действителност броят на кошерите е бил най-малко около два пъти повече от официално посочения.

Ето как описва М. Вачков Разградска околия: „При своите климатически условия, растителност и широки земи Разградско окръжие е едно от тия, които имат най-богата почва за развитието на пчеларството. Горните сведения ни дават право да се уверим в това твърдение, в това сме се уверили още като сме имали случай да пропътуваме на кръст това окръжие и от личните наблюдения и сведения на много приятели из окръжието да съставим едно по-ясно понятие за пчеларското дело тук и да храним богатата надежда, че при туй положение, когато голяма част от интелигенцията в града и селата е силно заинтересована, следи с интерес развитието на пчеларството у нас и навън, основало се е вече пчеларско дружество, което в кратък срок е развило една примерна деятелност, в скоро време ще видим пчеларството в Разградско на оная висота, на която подобава да бъде тук, само воля, труд и постоянство, които вижда ни се, че не липсва на Разградските селяни и граждани, на които от сърце пожелаваме успех“.



До 30-те години пчеларството в Разградски окръг се е развивало бавно и все още е било примитивно. Пчелите се отглеждали предимно в тръбни. Само отделни стопани въвели разборния кошер и получавали добри резултати. Симеон Симеонов, учител от с. Цянково, е получил през 1919 г. от едно семейство 130 кг мед, а Хлебаров - началник на станция на гара Разград, през 1918 г. е получил 120 килограма. Независимо от тези резултати състоянието на пчеларството си оставало все същото и чак от средата на 50-те години настъпва бърз подем.

През 1960 г. в Разградски окръг е имало 22 112 пчелни семейства, от които 13 986 (63%) в разборни и 8126 (37%) в тръвни. В обществения сектор е имало 4380 (19,80%) пчелни семейства, от които 823 (19%) в тръвни.
През следващия период от 1961 до 1972 г. тръвните в обществения сектор бяха сведени до минимум. Създадено бе междукооперативно пчеларско предприятие. Сега в обществения сектор има 10 199 пчелни семейства и те дават около 1/4 -от цялата продукция мед и восък на окръга.

Голяма заслуга за развитието и модернизирането на пчеларството в този край имат пчеларските дружества. В началото на нашия век изтъкнати стопански и пчеларски деятели са поддържали становището, че за да се развива и укрепва пчеларството, са необходими дружества в цялата страна, чиято основна задача е повишаване квалификацията на пчеларите, защитата на техните интереси срещу капиталистическата експлоатация и конкуренцията, подобряване к модернизиране на пчеларството и т. н.

Още през 1895 г. в сп. „Орало“ се лансира идеята за сдружаване на пчеларите. Същото становище се споделя и от сп. „Природа“. За културното издигане на пчеларите се издават книги от наши автори (библиотека от М. Вачков), превеждат се книги от чужди езици (Календар от Бертнар), организират се курсове (в Русе и Свищов, 1902 г.).  Пчеларите от Разград откликнали с голям ентусиазъм на необходимостта от създаване на дружество. Те ясно съзнавали икономическото състояние на страната и търсели странични доходи (сп. „Пчела“ кн. 10, 1902 г., сто. 195 — 196).

Първата среща на пчеларите от града и околията била проведена на 22. IX. 1902 г. в салона на читалище „Развитие“ със следния дневен ред: 
1) върху значението на сдружаването между пчеларите; 
2) избиране на комисия за изработване на устава. 

На 3. XI. 1902 г. е било основано Околийско пчеларско дружество в Разград с председател Й. Стефанов, касиер Я. Манолов, деловодител Т. Илийчов, домакин К. Симеонов и съветници Ст. Димитров и Т. Табаков. Към 2 март
1903    г. дружеството е имало 64 членове, от които 34 от града (търговци, земеделци и чиновници) и 30 от селата — земеделци и учители.

Ръководството формулирало ясно предстоящите задачи за развитието и модернизирането на пчеларството и веднага започнало да набавя необходимия инвентар (преса за восъчни основи „Ритче“, дадан-блатови кошери на по-ниски цени).

Голяма организационна дейност са развили Й. Стефанов, председател на дружеството, и Т. Илийчов, деловодител. Непосредствено след Първата световна война и особено през 30-те години пчеларството се развива и постепенно се модернизира. Тогава тук работят изтъкнатите пчеларски деятели Иван Георгиев, П. Дацев, А. Кънчев, Ил. Карагитлиев и др.

Иван Георгиев от с. Дянково е един от изтъкнатите пчеларски деятели със солидна теоретична и практическа подготовка. Познавайки добре качествата и възможностите на местната пчела, той аргументирано се противопоставил и страстно воювал против безразборното внасяне и разпространение на чужди породи пчели у нас (сп. „Пчела“, бр. 8 от 1926 г.). Той пише и много статии, които дават вярна представа за състоянието на пчеларството в Разградски окръг. Иван Георгиев е направил много за модернизиране на пчеларството, като сам е организирал и поддържал години наред образцов пчелин в с. Дянково, посещаван от пчелари от цялата страна. От отзивите, публикувани в сп. „Пчела“, разбираме, че той споделял своя опит и нагледно показвал предимствата на разборния кошер пред тръвната.

С известни прекъсвания Околийското пчеларско дружество в Разград е работило активно до 1942 г., когато са били забранени всички съюзи и организации. С постановление на МС от 1956 г. наред с мероприятията за подобряване на пчеларството бе създадена и организация на българските пчелари. През април на следващата година в Разград бе учредено пчеларско дружество, а след това дружества бяха създадени и в почти всички села на окръга.

Окръжният пчеларски съвет и пчеларските дружества в окръга живеят разнообразен организационен живот. През зимата провеждат курсове, в които пчеларите повишават своята квалификация, устройват екскурзии за обмяна на опит, организират културно-просветни мероприятия.

Мечтата на големия пчеларски и стопански деятел М. Вачков, да види пчеларството в Разградско развито и модерно, се сбъдна. По броя на пчелните семейства, и по предадения мед окръгът се нарежда на едно от първите места в страната. Постигнатите успехи не са предел, а са предпоставка за още по-големи постижения.

​