Разширяването на изследванията върху отровата и утвърждаването й като суровина за фармацевтичната промишленост зависят пряко от ефективността на методите за нейното добиване.
Трудностите по получаването й в достатъчни количества и с подходяща чистота забавиха нейното изучаване и използуване.
В миналото отровата се е добивала по трудоемки и неефективни методи: изтегляне на жилещия апарат от умъртвените пчели и екстрахиране на отровата от него; ужилване на опъната върху гърлото на чаша животинска мембрана и събиране на отровата в разтвора, с който е напълнена чашата; отлагане на отровата върху стената на въртящ се барабан, напълнен с пчели, и др.
Преломен момент в развитието на технологиите за добиване на пчелна отрова беше въвеждането преди около 20 години на апарати (т. нар. колектори) за „издояване“ на пчелите чрез електровъзбуждане.
През 1960 г. българският пчелар-новатор Илко Лазов конструира технически лесно изпълним и високопроизводителен уред, който се основава на два нови принципа за получаване на отровата:
1) пчелите отделят отровата си под влияние на електрически шок и
2) жилата им остават свободни и се прибират в коремчетата след отделянето на отровата.
Така пчелите остават невредими. Уредът представлява правоъгълна гетинаксова плоча с рамки по дългите страни от заоблени дървени летви. Между тях са опънати през 2—3 mm намотки от стоманена тел. Намотките са свързани през една с източник на прав пулсиращ ток 9 V, респ. заземени така, че до всяка намотка под напрежение е поставена заземена намотка. От двете страни на гетинаксовата плоча между нея и телените намотки са вмъкнати правоъгълни стъклени плочи. Уредът се поставя пред входа на кошера.
Попадналите между две намотки пчели включват на „късо“ токовата верига, получават електрически шок и отделят отровата като малки капчици върху стоящата отдолу стъклена плоча. След като завърши електрошоковото третиране, което продължава обикновено около 1 — 1,5 h, стъклените плочки се изтеглят от рамките и след подсушаване (1—2 h) финият налеп отрова върху тях се остъргва с ножче за бръснене. Няма данни за съществено нарушаване на жизнеността и на нормалната продукция на други продукти от пчелните семейства, подложени системно (през 3—4 дни) на такова електро- шоково третиране за добиване на отрова.
През 1963 г. американците Benton, Morse и Stewart публикуваха схема на създадения от тях уред за електрошоково получаване на отрова. Той се различава от българския уред по по- усложнената си конструкция, в която е отстранена възможността за пряк допир на тялото на пчелите със стъклената повърхност, респ. с отделената отрова. Това се постига чрез опъването на найлонова тъкан между стъклената плоча и намотките от стоманена жица. Получената с този уред отрова е чиста от механични замърсявания, но добивите са по-ниски, а обслужването му е по-трудоемко, отколкото с българския уред.
Публикуването на конструкцията на уреда от американските автори в авторитетно научно списание им създаде приоритет на първооткриватели на този прогресивен метод за добиване на пчелна отрова. За създателя на българския уред — Лазов — остана признанието за заслугата му за организирането още през 1963 г. на производството на пчелна отрова в големи количества за фармацевтични и научноизследователски цели. Нашата страна стана единственият в света голям производител и износител на пчелна отрова.