Преди създаването на съвременните пчелни жилища изземването на меда от питите се е извършвало по примитивен начин. Пчелните семейства са били задушавани с дим, след това отрязвали питите с мед, смачквали ги или притискали с тежести, като оставяли да изтича меда в съдове.
Други са практикували оставяне на питите с мед на слънце или ги заливали с вряща вода и под действието на топлината той бавно изтичал от килийните на питите в поставените под тях съдове. Така получаваният мед е бил примесен с восъчни парчета, частици от пчели, личинки и други механични примеси. Този мед е известен под името пресован или мед самоток. Питите са били разрушавани и използувани за получаване на восък.
Понастоящем извличането на меда от питите става под действието на центробежни сили. Това става с помощта на медогонки, изобретател на които е австриецът Франц фон Гушка, 1865 г. По - късно американците Лангстрот, Дадан, Ковинби, Рут и др. помогнали за усъвършенствуването им.
С изработването на радиалната медогонка, наличието на добри пътища и автотранспорт стана възможно в страните с добре развито пчеларство да се създадат централни екстракционни заводи. Последните осигуряват максимална производителност, оборудване, чистота, добро качество и съхранение на меда.
Изваждането на питите от кошера и центрофугирането на меда става, когато поне 2/3 от килийните с мед са запечатани. Най- напред се извършва срязване запечатките по тяхната повърхност. Това става с нож, предварително загрят на гореща вода, пара или електрозагревателни пластинки. През 1955 г. Будлин конструира машина с вертикални ножове и апарат за фиксиране на рамките с мед по време на разпечатването. Това ускори операцията по разпечатването на питите и облекчи ръчния труд.
През 1945 г. фирмата „Ботенжути Бразерс“ (щат Ню Йорк) произведе автоматична машина за разпечатване на питите, която носи наименованието „Су Би автоматнк Анкилер“.
Изпръсканият от килийните мед се стича по стените на центрофугата, откъдето през отвора излиза през двойно гъсто сито в приготвения за съхранение съд. Така се получава мед, очистен от едрите частици (остатъци от запечатъка, восъчни парчета, парчета от пчели и др.). Американски и западни специалисти препоръчват след центрофугирането медът да се загрее при температура 43—49 градуса и филтрира топъл. Ние не споделяме тази тяхна практика тъй като е в противоречие с нашите научно-експериментални наблюдения. Този загрят мед губи естествено много важни хранителни и лечебни съставки (етерични вещества, ензими, протйвомикробни вещества и др.).