Пчелната отрова, издържала хилядолетното изпитание на народната меди­цина, не донесе разочарования на съвременната. Биохимичното и фарма­кологичното й проучване показаха, че тя съдържа компоненти, които по­влияват благоприятно възпалителния процес, болката, имунната реактив­ност на организма и пр. на фона на един общо тонизиращ ефект. Токси­кологичните проучвания върху животни установиха, че токсични увреж­дания на организма могат да се очакват след прилагане на количества, които са неколко стотин пъти по-високи от максималните терапевтични дози. В това отношение пчелната отрова е по-безвредна от повечето синте­тични препарати, токсичните дози на които са обикновено 20 — 50 пъти по-високи от терапевтичните. Освен това при системни изследвания у пче­ларите не се откриват патологични изменения, дължащи се на пчелните ужилвания. Трябва да се отбележи обаче, че при лечение с пчелна отрова в 2 - 6 % от болните е възможно да настъпи сенсибилизиране към нея, изразено като местни или общи алергични реакции. При внимателно процедиране и предварително отстраняване на алергизиращите компоненти на отровата опасността от алергични реакции се снижава до тяхното пълно отстраняване. Апитоксинотерапията е показана при лечението на ставните страда­ния от възпалителен и дегенеративен произход (ревматоиден артрит, спондилоартроза, периартрити, артрози на различни стави и др.), заболявания на периферната нервна система (плексити, радикулити, невралгии и др.), съдови заболявания (ендартерит и атеросклероза на съдовете на крайни­ците), трудно заздравяващи рани и постоперативни ръбци, бронхиална астма и др. Апитоксинотерапията има следните противопоказания: непоноси­мост към пчелна отрова, инфекциозни заболявания, сепсис, туберкулоза, заболявания на паренхима на черния дроб, панкреаса и бъбреците в стадий на изостряне, декомпенсация на сърдечно-съдовата система, болести на кръвта със склонност към кръвотечение и при злокачествени новообра­зувания.