Пчелните семейства се подхранват в различно време и с различна цел, но най-често за попълване на хранителните запаси през есента или в началото на пролетта. При подхранване за попълване на запасите храната се дава на по-големи порции от по 1,5-2 kg на пчелно семейство в зависимост от неговата сила. На по-слабите семейства се дават по-малки количества, а на по-силните - по-големи. Това подхранване продължава до попълване на хранителните запаси в определени граници. През пролетта във всяко пчелно гнездо трябва да има поне 5-6 kg мед, а през есента - 12-15 kg. В ранна пролет и през есента сиропът се дава по-концентриран (в съотношение между захарта и водата 2:1), а през пролетта и в края на лятото - по-рядък (в съотношение 1:1). След като се определят количеството сироп и съотношението между захарта и водата, отмерват се необходимите количества. Водата се налива в обикновен съд и след като заври, към нея се прибавя захарта и се разбърква добре до разтварянето й. Сиропът се вари не повече от 10 min, като постоянно се разбърква, за да не загори. След това се снема от огъня и се чака да изстине. Когато се охлади до 28- 30° С, може да се даде на семействата чрез хранилки или направо в питите. Хранилките се поставят в горните възглавници в специално пригодени за целта места. Важно условие е пчелите да имат достъп до храната в хранилките и да се вземат необходимите мерки за предпазване на пчелните гнезда от изстудяване. За тази цел отворите на хранилките трябва да съвпадат със съответните отвори в покривните дъсчици или платна. Хранилката трябва да бъде направена така, че да не позволява на пчелите да излизат вън от нея. Отгоре и отстрани тя се затопля с подръчни материали (вестници, хартия, парцали и др.). Сиропът може да се дава и в гнездата, налят предварително в празни пити. За тази цел се подбират подходящи пити и се напълват със сироп в недостъпно за пчелите помещение. Питата се държи слабо наклонена над широк съд, а сиропът се налива с чайник. По-голямата част от сиропа навлиза в килийките, а малка част се оттича и се събира в съда, поставен под питата. След това питата се обръща и се запълва и от другата страна. Напълнените пити се поставят в преносимото сандъче. В една добре напълнена плодникова пита от дадан-блатов кошер се събира 2-2,5 kg сироп. Пълните със сироп пити се занасят на пчелина с преносимото сандъче. Кошерът се отваря и се прави място за питата в гнездото. При по-топло време питата се поставя до крайната пита с пило по възможност от южната страна на гнездото. В ранна пролет тя се поставя в края на гнездото, като се изважда празна пита. В зависимост от състоянието на времето и запасите на семейството подхранването по този начин продължава, докато е необходимо, като се има предвид, че 1/2 от давания сироп се изразходва за преработване в мед и за намаляване процента на водата. Независимо по какъв начин ще се дава сиропът трябва да се внимава да не се капе или разлива около кошерите, защото може да се предизвика кражба между пчелите. Ето защо най-добре е да се подхранва привечер. Ако се допусне разливане на сиропа, той трябва да се измие веднага с вода. При попълване па хранителните запаси може да се дава мед най-добре в пити, конто предварително се държат няколко часа в затоплено помещение. Те се поставят в гнездото. Ако медът е центрофугиран и е кристализирал, загрява се на водна баня при температура на водата 42-45° С. Медът се разрежда с вода (около 100-150 ml на 1 kg мед) и се дава по същия начин както сиропът. При даване на разреден мед много лесно може да се предизвика кражба. Ето защо входовете на кошерите трябва да се стеснят и да се подхранва само вечер. Макар и много рядко, налага се да се правят и зимни подхранвания. За тях се използва кърмова маса, приготвена от една част течен мед и няколко (3-4) части захар на пудра. Медът и захарта се измесват на твърдо тесто. От него се вземат порции по 0,5 kg, разточват се напитки с дебелина до 1 cm и се слагат върху марля или надупчена хартия. При хубав, тих и слънчев ден, когато не е много студено, кошерът се отваря внимателно1. Отстраняват се горната възглавница и затоплящите материали, вдига се бързо покривното платно или покривните дъсчици и точно над пчелното кълбо върху горните летвички на рамките се слага приготвената храна, така че марлята или хартията да остане между пчелите и храната. След това кошерът се затваря. Две седмици по-късно, ако има нужда, подхранването може да се повтори. Тези подхранвания се повтарят, докато стане възможно даването на захарен сироп. Подбудителното подхранване се извършва през пролетта и есента, а понякога и през втората половина на зимата. С него се цели да се подбуди и да се поддържа инстинктът на пчелите за по-усилено хранене на пчелната майка. Като преработват дадената им храна, пчелите се възбуждат и започват да я хранят по-усилено. Тя от своя страна реагира на това хранене с увеличаване количеството на снесените яйца, вследствие на което сравнително бързо нараства количеството на пилото. Подбудителното подхранване се извършва по същия начин, както и подхранването за попълване на хранителните запаси. Разликата се състои в това, че то се извършва всеки ден в продължение на 20-30 дни. Сиропът се дава в малки количества (по 200-300 ml на ден) и по-рядък - една част захар и две части вода. За разлика от подхранването за попълване на запасите подбудителното подхранване може да даде резултат само при условие че семействата имат достатъчно пчели, мед и прашец, доброкачествени пити и майки и добре затоплени гнезда. Друг вид подхранване е подхранването с белтъчно-витаминни храни. С него се цели да се компенсира недостигът на цветен прашец и до известна степен да се стимулира развитието на семействата. За тази цел се използват различни храни и хранителни съставки, богати с белтъчини и витамини, като бирена мая, яйчен жълтък, извара, соево брашно, различни дрожди (мая) и др. У нас през пролетта пчелите събират достатъчно прашец, част от който може да се запази за следващата година и да се даде на пчелните семейства в края на зимата заедно с питите, в които се намира. По такъв начин отпада необходимостта от даване на заместители на цветния прашец. Подхранване със сироп се практикува и при лекуването па доброкачествен гнилец. За получаване на очаквания ефект е необходимо да се обърне внимание на качеството и количеството на лечебния сироп. При приготвянето му трябва да се използват прясна питейна вода и чиста захар (за консумация). Сиропът се приготвя в съотношение 1:1. Веднага след приготвянето му той трябва да се даде на болните семейства. Опитите показват, че при съхранение на такъв сироп 24 h при стайна температура активността на антибиотика в него намалява близо два пъти, а след 48 h - четири пъти. При използването на лечебния сироп е от значение и даваното количество. Най-добре е да се дозира на пълна междина пчели. За една междина пчели е необходим 200 ml сироп за интервал от три дни, а при пулверизиране по 120 ml на пита с допълнително напръскване на вътрешните стени и дъното на кошера. При даването на малки количества сироп, но с голяма концентрация на антибиотика той е токсичен за пчелите и наред с ползата нанася и вреда на пчелните семейства. Голямото количество сироп ангажира за пренасянето и преработката му значителен брой пчели, с което се постига по-бърз и по-пълен лечебен ефект. Захарен сироп се използва и при дресиране на пчелите. Той се ароматизира, като предварително в него се накисва цвят от цъфтяща култура, към която искаме да насочим пчелите. Цветът трябва да остане в сиропа поне 6 h. След това сиропът се прецежда и се дава по 100 g сутрин рано преди започване летежа на пчелите. Като преработват този сироп, у пчелите се създава условен рефлекс, т. е. временна връзка между аромата на сиропа и инстинкта за търсене на храна. Излитайки на работа извън кошера, пчелите търсят "богатия" източник на храна по аромата, получен от сиропа. Така те попадат върху цъфтящите растения, с чийто цвят ежедневно се ароматизира даваният им сироп. Този начин на подхранване се използва с оглед на по-пълноценното опрашване на някои насекомо опрашващи се култури от пчелите по време на цъфтежа.