Веднага след, главната паша трябва да се вземат мерки за есенното развитие на пчелните семейства, като се осигурят най-добри условия за отглеждане на повече пило. Освен че трябва да са силни, пчелните семейства трябва да имат предимно млади пчели, изклюпени след главната паша. Ако пчелите са стари, участвували макар и частично в медосбора, те са вече изтощени и голяма част от тях загиват още преди зазимяването, а другата част -- през зимата или рано напролет, без да могат тогава чувствително да подпомогнат развитието на пчелните семейства. Излюпените след главната паша пчели, макар да са на 7--8-месечна възраст, през пролетта са физиологмчески млади и активно участвуват в подготвянето на килийките за осеменяване, в кърменето на личинките и майката, в градежа на пити и пр. Тези пчели умират чак към края на април и началото на май, когато вече са спомогнали за отглеждането на няколко люпила пролетни пчели и пчелните семейства са се засилили. Отглеждането на повече пчели може да се постигне чрез снабдяване на пчелните семейства с млади майки, чрез използуване на есенна подкрепителна паша или подбудително подхранване и чрез използване на помощни майки. Известно е, че след главната паша младите майки, отгледани през същата година, снасят яйца по-продължително време през есента в сравнение с двегодишните и тригодишните. Затова площите на пилото през есента са по-големи при семействата с млади майки. За да осеменяват майките през есента, необходимо е да има известна, макар и слаба, подкрепителна паша, от която ежедневно да постъпва в кошерите по 100--300 г нектар. Такава есенна паша дават oтавите на ливадите, а също така ментата по блатливите места и чубрицата из балканските райони. От културните растения късна паша дава памукът. Много добра есенна паша дава бялата комунига, ако се подкоси през юни, непосредствено преди цъфтежа. По същия начин се използват и късните (летни) посеви от фацелията, особено ако са напоявани или лятото е влажно. При липса на паша през есента пчелните семейства трябва да се подхранват подбудително, което най-добре е да Става със захарен сироп, приготвен от 1 част захар и 1 част вода. Сиропът се дава по 1 кг през 6--7 дни в продължение на 1--2 месеца (август и септември), докато времето не застудее. Ако в кошерите няма цветен прашец и пчелите не принасят такъв, трябва да им се дават по 1--2 от запасните прашецови пити. Когато няма прашец, в сиропа се прибавя 5--10% хлебна мая или той се приготвя с обезмаслено (бито) мляко. Подхранването с мед през есента чрез разпечатване на маломедни и бракувани пити зад пределната дъска или във вид на сироп трябва да се избягва, защото времето е топло и лесно се предизвика кражба. Най-добре е тези пити да се запазят в склада до пролетта, когато с маломелните се разширяват гнездата, а бракуваните се разпечатват зад пределната дъска, за да се почистят от пчелите, след което се изваждат и стопяват. За да икономисат от хранителните запаси на пчелните семейства и да поддържат развитието им през есента, мнозина Пчелари у нас поставят кошерите при лозята; пчелите принасят сладък сок от повредените зърна. Със същата цел някои пчелари нарязват сладки дини и ги поставят пред кошерите, Трябва да се следи обаче пчелните семейства да не се зазимяват с такава храна, защото при продължителни зими без облитане на пчелите те страдат от диария и някои може да загинат. Затова, преди пчелите да са започнали да използват тези източници, от кошерите се изваждат по 3--4 пълномедни запечатани пити и се запазват в склада, като при зазимяването те се връщат на пчелните семейства, а питите с по-голямо количество събран сок се изваждат и запазват до пролетта за подхранване. За да яйцеснася майката непрекъснато, в кошера трябва има достатъчно празни килийки годни за осеменяване. Затова преди подхранването гнездото се подрежда така, че в средата му да има 5-6 маломедни пити с добре изградени работнически, килийки. По-пълните пити се изместват в края на гнездото, а най-маломедните и тези, които са за бракуване, се изваждат. Така стесненото гнездо се ограничава с пределната дъска, а по-късно, когато нощите станат хладни, то се затокля добре, като му се поставя и странична възглавница (ако има място). Същевременно се стеснява и прелката, като се внимава да не се предизвика кражба при подхранването. Понякога през август, когато времето е много горещо и сухо, развитието на пчелните семейства се затруднява поради ниската въздушна влага в гнездото. В такъв случай в края на гнездото се поставя една празна новоизградена пита, в която се налива 1--2 л чиста вода. През 3--4 дни водата се сменя, като остатъкът предварително се изтръсква. В питата не бива да е отглеждано пило, защото в нея водата бързо се вмирисва. За създаване на силни семейства през есента много добър резултат дава и използването на есенни помощни майки за допълнително яйцеснасяне. За тази цел се използват редовно сменените двегодишни майки, както и освободените пред главната паша помощни майки, които се поставят в нуклеус, формиран в същия или в отделен кошер, поставен до основното семейство. Тези нуклеуси се подхранват, за да яйцеснасят майките непрекъснато през есента, като от време на време се вземат осеменените пити и се поставят в основните семейства за доотглеждане на пилото и излюпване на пчелите, а на нуклеусите се дават други пити, годни за осеменяване. След спиране на яйдеснасянето, ако майката е вече негодна, тя се бракува, а питите с пилото и пчелите на нуклеуса се присъединяват към основното семейство, като неговата майка предварително се затваря в плоска клетка. Когато нуклеусът е бил в отделен кошер, предварително се уеднаквява миризмата им. Ако майката е добра, тя се запазва с нуклеуса за пролетта, когато се използува също като помощница. Установено е, че чрез използването на помощни майки през есента основното семейство се подсилва с по 2--4 междурамия млади пчели. Използването на помощни майки за допълнително яйцеснасяне през есента и за създаване на силни семейства при зазимяването е особено важно за райони с ранна главна паша.