Тази публикация е част от Списание "Пчеларство" от октомври, 1974 г.



През тази щедра есен, отрупана със златни плодове, нашият народ, в това число и българските пчелари, с голяма радост и дълбока признателност чествуват две юбилейни годишнини — 30 години от победата на социалистическата революция и 75 години от основаването на пчеларската организация в България. Две славни, две паметни дати: 9. IX. 1944 г.,. когато българският народ отхвърли капитализма и откри пътя на социализма, и 19, 20 и 21. VIII. 1899г., когато група въодушевени пчелари поставят основите на Дружеството на българските пчелари.

Дълъг и труден бе пътят на социалистическата победа у нас, но благодарение на трудовия ентусиазъм на нашия народ завоювахме огромни успехи. Сега изграждаме развитото социалистическо общество, главна предпоставка за построяването на комунизма в нашата страна.

В този бурен и напрегнат подем взеха дейно участие, пък и занапред ще вземат и хилядите пчелари. Неотклонно и самоотвержено те вървят по пътя на основоположниците на модерното пчеларство, каквито са чехът Стрибърни - учител в Садовското земеделско училище, немецът Карл Бец — учител в „Образцов чифлик“ край Русе, Димитър Балев от Видин, д-р Маламов от Пловдив и др. Всички те активно пропагандираха модерното овощарство, градинарство и пчеларство в края на миналия и в началото на сегашния век, въвеждат първите разборни кошери и дават упътвания за работата с тях.

С основаването на Дружеството на българските пчелари през 1899 г. се поставя началото на организираното пчеларство у нас. В скоро време в страната се създават десетки дружества — клонове на централното дружество. Започва голяма дейност — организират се курсове и конференции, изнасят се лекции и беседи, уреждат се срещи и изложби. Селищата се посещават от учители-пчелари.



​На Втория пчеларски събор (1901 г.) се решава организацията да има собствен печатан орган. За тази цел през 1902 г. започва да излиза първото пчеларско списание „Пчела“. То изигра голяма роля за изграждането и за укрепването на организацията. Просвещава пчеларите, защищава техните интереси, пропагандира разборното пчеларство и поставянето му на научни основи. 
Големи заслуги в това отношение имат плеядата ревност ни труженици, като Георги Гергов от Пирдоп, Марко Вачков от Сухиндол, Сава Ж. Дацов от Зайчар, проф. д-р Профири Ив. Бахметиев, Димитър Йоцов от Берковица, Димитър Панчев от Ботевград, Делчо Мерджанов от с. Искра, Пловдивски окръг и много други.

През 1903 и 1906 г. в София се уреждат изложби, на които нашето пчеларство се представя много добре. Изложени са восъчни пити, центрофуги, кошери, мед в луксозни рамчета и в различни пo форма и големина буркани и кутии. Изнесени са беседи и са раздадени много награди. Изложбите са направили силно впечатление на много- бройните посетители.

През 1904 г. излиза първият Закон за пчеларството, с който се уреждат важни въпроси във връзка с развитието, подпомагането и покровителството на пчеларството. Назначават се пътуващи учители по пчеларство, уреждат се образцови пчелини и изложби.

По случай 10-годишнината на Дружеството на българските пчелари през 1909 г. се превежда Шестият пчеларски събор, уредена е голяма изложба, в която вземат участие 220 наши и чужди изложители. Издаден е специален добре подреден юбилеен сборник.

По инициатива на българската пчеларска организация на 25. VI. 1910 г. в София се основава Всеславянски пчеларски съюз, който си поставя за цел да защищава интересите на славянските пчелари и да развива модерното пчеларство в славянските страни.

След прерастването на дружеството в Български пчеларски съюз през 1911 г. се създават много дружества и се увеличава броят на съюзните членове. Българските пчелари вземат активно участие във всички международни конгреси и изложби в Америка, Англия, Австрия, Белгия, Италия, Русия, Сърбия, Франция и други страни, където достойно представят нашето пчеларство и заслужено получават първите награди. Така през 1907 г. на Балканската изложба в Лондон българското пчеларство взема палмата на първенството. Нашите пчелари-изложители получават 104 награди, от които 7 „най-високи награди“, 5 „почетни дипломи“, 26 златни, 46 сребърни и 20 бронзови медали.

Поради затрудненията през периода на Балканската и Първата световна война (1912 — 1918 г.) в живота на пчеларската организация и на пчеларството настъпва упадък.

Развиващото се след тези войни кооперативно движение и нуждата от защита на професионалните и на икономическите интереси на пчеларите помагат за тяхното коопериране. През 1920 г. представители на Пчеларския съюз основават пчеларската кооперация „Нектар“, печатан орган на която става сп. „Пчела“. Въпреки пречките, които кооперацията среща от капиталистическия строй, броят на членовете бързо нараства. Така през 1938 год. в нея членуват 5 000 пчелари и 500 дружества с 35 000 членове.

Със своята широка организационна, просветна и стопанска дейност кооперация „Нектар“ допринася твърде много за подобряване на пчеларството и за защита на интересите на пчеларите. Създава предприятие за изработване на инвентар и восъчни пити, изкупува меда и восъка и регулира цената им, построява собствен дом, учредява посмъртна каса, урежда курсове и изложби и др.

През фашисткия режим свободата на събранията е потъпкана. Кооперацията и дружествата са оклеветени, а дейността им парализирана. Стопанската и политическата криза през Втората световна война влошава още повече състоянието на пчеларството. Липсват восъчни основи, инвентар, захар, литератури и др. Болестите по пчелите и пилото се разрастват.

Едва при народната власт пчеларството се постави на здрави организационни, научни и промишлени основи. Създадоха се пчеларски дружества, околийски, а после окръжни пчеларски съвети През 1963 г. се създаде и Централен съвет по пчеларство, който е съвещателен орган на МЗХП. Над 70 000 пчелари са обединени в 1800 дружества. Тази масова организация развива широка просветна и стопанска дейност. Организират се конференции и екскурзии, устройват се курсове и лектории, изнасят се хиляди лекции и беседи, уреждат се изложби и витрини, провеждат се срещи за обмяна на опит и т. н.

В помощ на пчеларството се създадоха опитни станции, майкопроизводителни стопанства, предприятието „Нектаркооп“. Издава се пчеларска литература и сп. „Пчеларство“. Борбата с болестите по пчелите и пилото се постави на здрави научни основи. Все по-широко се прилага подвижното пчеларство и пчелите се използват за опрашване на селскостопанските култури. Концентрацията и специализацията на селското стопанство създадоха условия за изграждане на големи кооперативни пчелини и на междукооперативни пчеларски стопанства с по 5000 — 10 000 семейства. От дребно и любителско в миналото сега пчеларството се превърна в едро, промишлено и рентабилно. Получената продукция не само задоволява нашите вътрешни нужди, но се изнася и в други страни.

Тодор Влаевски Тетевен