Плевелните растения са голяма група като повечето от тях са много добри медоносни растения. Те са разпространени не само в площите на селскостопанските култури, но се срещат в пустеещите места, ливадите и пасищата, покрай населени места и др. Плевелната растителност няма вече това голямо значение за пчеларството, каквото е имала в миналото. Водената сега борба срещу плевелите с помощта на агротехниката, хербицидите и други средства доведе до масовото им унищожаване. В някои години обаче някои плевелни растения масово се развиват на големи площи като спътници на селскостопанските култури. Полски синап (Sinapis arvensis). Диворастящо едногодишно плевелно растение. Като плевел е широко разпространено във всички обработваеми площи. Цветовете са жълти и събрани в удължени гроздовидни съцветия. Цъфти много продължително време и до късна есен се посещава от пчелите. Черен синап (Brassica nigra). Също се среща из нивите като плевелно едногодишно растение. При масовото му появяване пчелите събират от него големи количества нектар. Дива ряпа (Raphanus raphanistrum). Едногодишно тревисто растение. Опасен плевел в житните посеви. Цъфти продължително време със сравнително едри, бели или бялосинкави, жилковани с виолетови жилки цветове. Тя е добро медоносно растение и при пот масовото й появяване пчелите събират от нея достатъчно нектар. Синя метличина (Centaurea cyanus). Едногодишно тревисто растение. Цъфти продължително време с тъмнонебесносини цветове - кошнички, разположени поединично на дълги дръжки. Посещава се много от пчелите. Паламида (Cirsium arvense). Масово разпространена като плевелно растение. Поради бързото си вегетативно размножаване тя обхваща големи площи главно в житните посеви. Посещава се от пчелите по-слабо в сравнение с други медоносни растения. Други плевели, представляващи интерес за пчеларството, са глушината, лепката, магарешкият бодил, бялата и жълтата комунига и др. Секирче (Lathyrus pratensis). Многогодишно растение, разпространено в по-влажните ливади и на други места. Има продължителен цъфтеж, като понякога цъфти повторно през есента. Цветовете му са жълти, събрани в малки гроздовидни съцветия, разположени на дълги дръжки. По време на цъфтежа отделя обилно нектар и масово се посещава от пчелите.